Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13919 от 16.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47033/2023
Вид
Решение № 13919
Подписан
16.07.2025
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 271, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.280, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 286 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.297 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 225, ал.4 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 13919 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20231110147033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 22007607/09.04.2021 г. на Н. Т. К., ЕГН **********, Д. К. К., ЕГН **********, К. Д. К., ЕГН **********, и Й. Д.

К., ЕГН **********, всички с адрес в гр. ...., чрез адвокат С. С. А. със съдебен адрес: гр. ......, партер, срещу ...... (....), със седалище и адрес на управление: гр.

....., въз основа на която е било образувано гр. д. 20325/2021 г. по описа на СРС, 34 състав.

На основание Определение № 30/15.08.2023 г., поставено от петчленен състав на ВАС и ВКС по дело № 33/2022 г. като съд, компетентен да разгледа производството по така депозираната искова молба, с която се претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищците вследствие на незаконосъобразни действия, свързани с принудително събаряне на двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ....., кв.

123 по плана на гр. ....., в изпълнение на Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. на Началник Софийска Р.... (сега ........ област при Р.... Югозападен район) е Софийски районен съд.

Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в общ 1 размер на 22 000 лева, от които 10 000 лева за Й. Д. К., 6000 лева за К. Д. К., 3000 лева за Д. К. К. и 3000 лева за Н. Т. К., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 51 ЗЗД за сумата в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени от Д. К. К. и Н. Т. К. имуществени вреди, претендирана при условията на активна солидарност, както и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, както следва: сумата от по 968,41 лева за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищците Д. и Н. К. в условията на активна солидарност, сумата от 1936,82 лева за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищеца К. К. и сумата от 3228,04 лева за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищеца Й.

К..

С протоколно определение от 23.04.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове на основание чл. 214 ГПК, като увеличава цената на исковете за неимуществени вреди и мораторна лихва за четиримата ищци, както следва: за Й. К. от сумата 10 000 лева да се счита предявен за сумата от 15 000 лева, както и мораторната лихва да се счита за сумата от 4841,67 лева, за К. К. от сумата 6 000 лева да се счита предявен за сумата от 10 000 лева, както и мораторната лихва да се счита за сумата от 3228,04 лева, за Н. К. от 3000 лева да се счита предявен за сумата от 8000 лева, както и мораторната лихва да се счита за сумата от 2582,22 лева и за Д. К. от сумата 3000 лева да се счита предявен за сумата от 5000 лева, както и мораторната лихва да се счита за сумата от 1613,90 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че всички ищци са живеели съвместно като семейство в двуетажна жилищна масивна сграда, намираща се в УПИ XXI–1580 в кв. 123 по плана на гр. ....., Софийска област, лична собственост на ищеца Д. К.. Със Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. на началника на Р.... било предвидено премахване на незаконен строеж, находящ се в имота на ищеца Д. К.. В изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02СФ-165/17.12.2008 г., началникът на ...., като орган по принудителното изпълнение, с писмо с изх. № СФ1702-01-410/21.03.2016 г. предприел 2 действия по принудително изпълнение на заповедта, като възложил на дружеството „.....“ЕООД с договор № ФО-13-373/01.08.2012 г. премахване на незаконния строеж като е определил и времето за извършване на изпълнението, а именно от 10:30 часа на 04.04.2016 г. до 17:30 часа на 11.04.2016 г. Изложени са твърдения, че действията по принудителното изпълнение били обжалвани, поради което с Определение № 318 от 31.03.2016 г., постановено по ч. адм. д. №323/2016 г. по описа на Административен съд – София област било постановено спиране на действията по принудителното изпълнение до постановяване на окончателен съдебен акт.

Сочи се, че въпреки спряното действие по принудително изпълнение, без ново уведомяване на 14.04.2016 г. около 10 часа органът по принудително изпълнение, чрез дружеството, на което било възложено премахването на незаконния строеж, предприел изпълнение на Заповед № ДК-02-СФ165/17.12.2008 г. Изложени са твърдения, че по това време в семейното жилище се е намирал ищецът Й. К., който тогава е бил на 13 години и докато той е бил в сградата е започнало събаряне на покрива. Служители на изпълнителя започнали събаряне на постройката без да се уверят, че имотът е празен и не застрашават живота на обитателите му. Доколкото ищците не били уведомени за предприетите действия, последните не успели да изнесат намиращите се в жилището им движими вещи. Това наложило ищцата Н. К. да напусне работното си място и да се прибере у дома при сина си Й., като заедно с нея и дъщеря К. Констатинова, която напуснала учебни занятия. Ищците Н., К. и Й., доколкото по време на тези действия Д. се намирал извън страната, с помощта на приятели и близки, започнали събиране на личните им дрехи, документи и неща от първа необходимост и всякаква покъщнина от дома.

Посочват, че през цялото това време, служители на изпълнителя, продължавали с действията по принудително събаряне, въпреки отправени молби да им предоставят няколко часа да съберат покъщнината си.

Изложени са твърдения, че ищците са били напълно наясно, че построената от тях сграда, представлява незаконно строителство и подлежи на събаряне, но действията предприети от ответния орган, чрез служители на дружеството изпълнител, на което било възложено събарянето, действало противоправно, доколкото не ги уведомило за конкретна дата и часа за извършването му, като по този начини те били възпрепятствани да освободят 3 жилището и да съберат вещите си, в това число климатик с вътрешно и външно тяло, кухненско обзавеждане и други. Била повредена ВиК инсталация и електрическата инсталация, както и била съборена законно построена ограда. Вследствие на противоправните действия всеки от ищците претъпели и множество неимуществени вреди, изразяващи се във влошено емоционално и психическо състояние, подробно описани в исковата молба.

Предвид изложеното, молят да бъде осъден ответника да заплати дължимото им обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва за забава върху обезщетенията. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Излага твърдения, че с писмо с изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г., началника на .... е разпоредил принудителното изпълнение на заповедта да се извърши в периода от 10,30 ч. на 04.04.2016 г. до 17,30 ч. на 11.04.2016 г., а „при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението, обективирани в настоящото писмо и спирането им по разпореждане от съда на основание чл.280, т.1 от АПК, принудителното премахване следва да бъде осъществено в срок от 20-работни дни, считано от датата на потвърждаването им от съда, с влязъл в сила съдебен акт“. Сочи се, че възлагателното писмо било връчено на Д. К. по реда на §4 от ДР на ЗИД ЗУТ на 24.03.2016 г., удостоверено с констативен протокол № 337/24.03.2016 г. и приложените към него съобщения, служебни бележки и снимков материал, като същото било обжалвано пред АССО, като с определение № 318/31.03.2016 г. били спрени действията по изпълнение на основание чл.297 ал.4 от АПК - до разглеждане и произнасяне по жалбата.

С окончателно решение № 351/08.04.2016 г. по адм.д.№ 305/2016 г. на АССО, съдът е отхвърлил жалбата на Д. К. против действията по изпълнение, обективирани във възлагателно писмо изх.№ СФ-1702-01-410/21.03.2016г. на ..... Изложени са твърдения, че считано от 08.04.2016 г. е започнал да тече 20дневния срок, посочен във възлагателното писмо, в който е следвало да се осъществи принудителното премахване на незаконния строеж. Сочи се, че с писмо, изх. № Сф5-123-00-327/12.04.2016 г. до община ....., РПУ ....., „.......“ АД, дружеството-изпълнител „.....“ ЕООД и „....“ ЕООД бил определен 4 периода, в който да се осъществи принудителното изпълнение на заповедта, а именно от 10.30 часа на 14.04.2016 г. до 17.00 часа на 20.04.2016 г. при условията, указани в писмо изх. № СФ-1702-01- 410/21.03.2016 г.

На 14.04.2016 г., в присъствието на представители на избраната фирма изпълнител, представители на община ....., РУ на МВР - ....., служители на ...... при Р.... - ЮЗР и ...., бил съставен протокол - приложение №3 към чл. 13 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ. Посочва се, че незаконният строеж - жилищна сграда, подлежащ на принудително премахване не е бил освободен от обзавеждане и оборудване. Не се оспорва обстоятелството, че в сградата се е намирал ищецът Й. К., тогава непълнолетен, който е излязъл от нея след пристигането на голяма група хора, обадил се е на майка си - ищцата Н. К., която своевременно е пристигнала и извела детето от сградата и имота.

Посочва се, че конкретната ситуация - неосвободена от обзавеждане и др. сграда, се покрива с хипотезата, предвидена в Наредба № 13/2001 г., като съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 задължение на общинската администрация е да освободи сградата от обзавеждане и осигури помещение за съхраняването му.

Сочи се, че цялото имущество е изнесено в същия ден, с осигурен от общината транспорт и оставено на съхранение в помещение в сградата на ОП „БКС“, бил съставен опис, подписан от ищцата Н. К. и домакина на общината Ц В, като в протокола липсвали забележки за повредено или унищожено недвижимо имущество. Допълва, че освобождаването на сградата от имуществото в нея е започнало след прекъсване на захранването с електричество и вода.

Ответникът твърди, че при фактическото премахване на незаконния строеж не са констатирани повредени или унищожени вещи и постройки на собствениците, извън тези, предмет на премахването. Дружеството изпълнител на принудителното премахване се е съобразило изцяло с определения начин на изпълнение в Протокол, обр.2 от Наредба № 13/2001 г. ръчно е демонтирана покривната конструкция и развалена тухлената зидария, а механично са разбивани стоманобетоновите плочи - отразено в Протокол, образец №5. Сочи се, че вместо предвидените 4 работни дни, работата по премахването е продължила 6 работни дни – което било показателно за това, че е положена необходимата грижа с оглед безопасността и недопускането на вреди.

5

Твърди се, че срещу действията, предприети на 14.04.2016 г. за принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, на 15.04.2016 г. била подадена жалба от ищеца Д. К. пред Административен съд София област, като в мотивите на определението по адм.д. №386/2016 г. изрично било посочено, че предприетите на 14.04.2016 г. действия не са нови, а представляват продължаване на вече предприети такива, предвид потвърждаването от съда с решение от 08.04.2016 г. на действията на органа по изпълнението, обективирани в Писмо изх. № СФ1702-01- 410/21.03.2016 г. на началника на .... и посочения в него 20-дневен срок за изпълнение на заповедта, в случай на обжалване.

Предвид изложеното, сочи че не са налице основания действията, предприети на 14.04.2016 г. по принудителното изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на установен незаконен строеж да се квалифицират като незаконосъобразни и не е налице основната материално-правна предпоставка за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ...., в качеството на възложител на принудителното премахване.