Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 137 от 01.11.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Наказателно дело от общ характер 298/2023
Вид
Присъда № 137
Подписан
01.11.2023
В сила
26.03.2024
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ

/ Присъда №137/01.11.2023г. по НОХД №298/2023г. по описа на РСПЛЕВЕН/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Д. С. М. ЕГН: ********** – за това, че на 26.06.2021г. в гр. ***, обл.

Плевен, противозаконно повредил чужда движима вещ, собственост на М. Г.

С. от гр.*** - лек автомобил марка „Фолгсваген Поло“ с рег. № ***, като счупил 6 /шест/ бр. стъкла на автомобила, както следва: 1 бр. предно обзорно стъкло на стойност 100,00 лева, 1 бр. задно обзорно стъкло на стойност 150,00 лева, 1 бр. стъкло на предна дясна врата на стойност 100,00лева, 1 бр. стъкло купе дясна страна на стойност 95,00 лева, 1 бр.стъкло на предна лява врата на стойност 100,00лева и 1 бр. стъкло купе лява страна на стойност 95,00 лева или повреди на обща стойност 640,00 лв. /шестстотин и четиридесет/ лева престъпление по чл.216 ал.1 НК.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на около една година, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, да бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимият Д. С. М. се явява лично и със съответен защитник.

Не се признава за виновен и сe ползва от правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за обстоятелствата на случая. Пледира да бъде оправдан, тъй като не е извършил „нищо“. В същия смисъл пледира и защитникът. Последният развива съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен начин; изтъква, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, че именно М. е автор на престъплението, в което е обвинен; че не само липсват преки доказателства в тази насока, но и цялата обвинителна теза почива на догадки. Счита, че обвинителните доказателства са единствено косвени и неубедителни, включително – касателно твърдяното средство на престъплението, като в тази връзка изразява критично отношение към работата на органите на досъдебното производство по събиране и проверка на доказателствата.

След като обсъди задълбочено събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, Съдът намира за установено следното:

Д. С. М. е роден на **.**.****г. в гр. Плевен, живее в гр. Плевен, ул. „***“, № **, ет.*, ап.*, ***, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

На 26.06.2021г. вечерта, подсъдимият Д. С. М. бил в дома на своята майка - св. С. М. М., находящ се в гр. ***, обл. ПЛЕВЕН, УЛ.“***“ 1

№*. Подсъдимият гледал футболен мач и бил употребил алкохол.

Свидетелката М. гледала телевизия в друго помещение - и също била употребила алкохол.

Около 22:00 часа, свидетелите М. Г. С., В. Т.ОВ и Н. С. – дългогодишни приятели - си били уговорили среща в близост до т.нар.

„САМОЛЕТА“ - кръстовище на улиците „***“ и „***“ в гр.***. Тримата и друг път се били срещали, на посоченото място. Посоченото кръстовище се намирало в близост до дома на св.М., като от позицията на същия, имало пряка видимост.

При пристигане на мястото на срещата, св.С. паркирал собственото си МПС – л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег. № *** на ул. „***“, под дърво, находящо се на известно разстояние /около 15 метра/ от дома на С.

М.. След това, тримата младежи седнали да си говорят в автомобила на св.В.

Т.ОВ, който бил паркиран в близост до „САМОЛЕТА“.

От друга страна, свидетелката М. не възприемала срещите на тримата младежи до „САМОЛЕТА“, техните забавления й били неприятни.

Така, около 22:15 часа на 26.06.2021г., като забелязала, че С., Т.ОВ и С. отново са се събрали в близост до „САМОЛЕТА“, св.М. излязла на терасата си и започнала да вика по тях, предупреждавайки ги да се махнат, защото е извикала полиция. Тримата младежи се опитали да проведат разговор със св.М. – попитали я с какво й пречат, но същата продължила да твърди, че те нямат право да се намират на посоченото място, като настояла да си тръгнат.

Свидетелите С., Т.ОВ и С. решили да избегнат евентуален конфликт, поради което, заедно с лекия автомобил на св.Т.ОВ, отпътували надолу по ул. „***“, където на няколкостотин метра, се намирал дома на същия свидетел. Постояли известно време там /около 15 минути/, след което решили да се разотиват, но преди това - да изпратят св.М. С.. За целта, пеша се отправили към мястото, където бил паркиран, собствения на М. С. л.а.

„ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“. При приближаване до дома на св.М. обаче, тя ги забелязала. Решила да се саморазправи с тях и видимо афектирана, в превъзбудено и нетрезво състояние, излязла пред дома си, носейки неустановен по делото, продълговат и твърд предмет, наподобяващ малка бухалка. На висок тон, отново предявила претенции към тримата младежи, настоявала да се махат оттам, като заканително размахвала неустановения по делото предмет.

Непосредствено след св.М. обаче, навън излязъл и подсъдимият Д. М.. Първоначално се опитал да успокои своята майка, но от друга страна, и той се подразнил от присъствието на С., Т.ОВ и С.. Дръпнал от ръката на М. споменатия неустановен предмет и заплашително се отправил към св.В. Т.ОВ, като ядосано му отправил закани – че майка му ще го целува студен, че ще му изкара червата. Свидетелят Т.ОВ се уплашил и побягнал към дома си, находящ се на ул. „***“. Подсъдимият сега насочил своето раздразнение към свидетеля М. С., отправяйки се заплашително към него със споменатия вече 2 предмет. Свидетелят С. се изплашил и побягнал към мястото, където бил паркиран лекия му автомобил – в посока, противоположна на свидетелите Т.ОВ и С.. Не успял обаче да се качи в превозното средство, а го подминал, защото чувал, че подсъдимият го следва. Малко след това обаче, Д. М. преустановил преследването и решил да нанесе повреди на лекия автомобил на св.С.. Приближил се към автомобила и псувайки, посредством гореспоменатия неустановен предмет, започнал да нанася силни удари по автомобилните стъкла на превозното средство, като напълно ги изпочупил.

По този начин, привел в напълно негодно състояние 6 /шест/ бр. стъкла на автомобила, както следва: 1 бр. предно обзорно стъкло на стойност 100,00 лева, 1 бр. задно обзорно стъкло на стойност 150,00 лева, 1 бр. стъкло на предна дясна врата на стойност 100,00лева, 1 бр. стъкло купе дясна страна на стойност 95,00 лева, 1 бр.стъкло на предна лява врата на стойност 100,00лева и 1 бр. стъкло купе лява страна на стойност 95,00 лева, всичко повреди на обща стойност 640,00 лв. /шестстотин и четиридесет/ лева.

От друга страна, св.М. С., междувременно се обърнал да види къде е подсъдимия, при което разбрал, че вече не е преследван, но пък видял как Д. М. псува и троши последователно стъклата на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“. Изчакал подсъдимия да приключи и да се отдалечи, изтичал до превозното средство и го привел в движение, като потеглил към ул. „***“ в ***.

Междувременно, св.В. Т.ОВ достигнал дома на св.Н. С. и извикал на помощ неговата майка - свидетелката Д. С.. От своя страна, самият Н. С. все още се намирал на известно разстояние пред дома на С. М.. Когато на място пристигнала свидетелката Д. С., започнал бурен разговор между подсъдимия и свидетелката М. – от една страна и свидетелите Д. С. и Н. С. от друга, като известно време след това, на улицата излязъл и св.Т. А. Х..

Свидетелката М. обвинявала св.С., че е наркоман, както и твърдяла, че той и неговите приятели правели секс пред дома й; на свой ред, свидетелите С. и С. оспорвали тези твърдения.

Същевременно, свидетелят

М.

С., управлявайки л.а.

„ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“, достигнал ул. „***“, почувствал се на достатъчно отдалечено разстояние и се свързал по телефона със своя баща – св.Г. С..

Разказал му къде се намира и какво се е случило – че е бил нападнат от мъж и жена, както и че мъжът го е преследвал с някакъв предмет, за да го бие, но му е натрошил стъклата на автомобила; описал къде е къщата на въпросните мъж и жена. Свидетелят С. незабавно се отзовал, срещнал се със сина си на УЛ.

„***“ и подал сигнал за инцидента посредством ЕЕН 112. На място пристигнали дежурни полицейски служители – свидетелите Ж. Ж., К. М., С.

Н.. Същите предприели действия по изясняване обстоятелствата на случая, включително, свидетелите Ж. и М. посетили мястото, на което бил паркиран първоначално автомобила на св.М. С., където забелязали множество парчета от стъкла, в резултат от предприетото от страна на подсъдимия трошене.

Снели обяснения от подсъдимия и свидетелката М., след което продължили 3 обхода на района, който обслужвали в рамките на дежурството си.

На 29.06.2021г. по случая била заведена жалба от страна на М. С., до РП-ПЛЕВЕН. След извършена предварителна проверка, с Постановление от 21.07.2021г. било образувано досъдебно производство пр.пр. №3712/2021г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което Д. С. М. бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК.

Така приетата от Съда фактическа обстановка се доказва по убедителен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали, както следва: показания на свидетелите М. Г. С. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; В.

С. Т.ОВ - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; Н. Й. С. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; Т. А. Х. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; Ж. Ц. Ж. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; Д. Н. С. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; Г. Г. С. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; К. Г. М. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; М. Ц. Д. – дадени в хода на съдебното следствие; С. А. Н. – дадени в хода на съдебното следствие; Г.

И. С. – дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на тези свидетели допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по възникването на конфликтна обстановка пред дома на св.М. в процесната вечер, извършването на действия по чупене на стъкла от страна на подсъдимия, сигнализирането на полицейските органи и предприетите от тяхна страна действия по изясняване на случая. Съдът не намира основание да прецени като недостоверни показанията на тези свидетели.

Напротив, същите са убедителни, относително подробни, взаимно се потвърждават. Доколкото прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите М. С., Т.ОВ, С., Х., Ж., С., Г. С., М. са значително поподробни и дадени по-скоро след събитията, подлежащи на изясняване, както и доколкото тези свидетели се солидаризират с дадените в хода на досъдебното производство показания, Съдът отдава известно предпочитание на същите, пред дадените показания в хода на съдебното следствие, които на свой ред, очевидно и неизбежно са повлияни от изминаването на значителен период от време; заключение по съдебно-психиатрична експертиза, касаеща Д. М. /л.105 – 137 от делото /, от което се установява, че както към настоящия момент, така и към 26.06.2021г., Д. М. е клинично психично здрав; паметовите и интелектуални функции са съхранени и попадат в рамките на нормата; към посочената дата, М. е могъл правилно да възприема, запаметява и 4 понастоящем - да възпроизвежда факти и събития от реалността, които са от значение за разкриване на обективната истина по делото; към времето на процесното деяние, подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – липсват експертни данни за вродена или придобита диспозиция като травматични черепно-мозъчни увреждания, хронично токсично увреждане на мозъка, МСБ, прекаран инсулт, епилепсия, тежко изразено личностово разстройство и т.н., не е налице и актуална диспозиция, напр. жажда, глад, умора, безсъние, не е бил с автохтонно поведение; за степента на алкохолното опиване могат да се правят изводи единствено от данните на свидетелите по делото, както и от тези на самия подсъдим, като съвкупно преценени, водят експерта до извод, че се касае за обикновено алкохолно опиване - лека степен, като приетото количество алкохол е улеснило поведението му, но не го е мотивирало, тъй като от медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че М. е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към „краткотрайно” или “продължително” разстройство на съзнанието. Вещото лице е категорично, че М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Съдът приема експертното заключение за обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност - поради което му отдава вяра; заключение по съдебно-психиатрична експертиза, касаеща С. М. /л.138 – 169 от делото/, от което се установява, че при св.М. не е налице психично заболяване в тесния или широкия смисъл на това понятие както понастоящем, така и към 26.06.2021 г.; не са установени особености в личностовата структура на свидетелката, които да засягат базови сфери в нея и да са представени в степен на личностово разстройства, т.е. същата е клинично психично здрава. Вещото лице изтъква, че паметовите и интелектуални функции са съхранени и попадат в рамките на нормата, поради което към 26.06.2021г., М. е могла правилно да възприема, запаметява и понастоящем - да възпроизвежда факти и събития от реалността, които са от значение за разкриване на обективната истина по делото. Съдът приема експертното заключение за обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност поради което му отдава вяра; заключение по съдебно-оценителна експертиза /л.50 – 53 от ДП/, от което се установяват стойностите на инкриминираните вещи, предадени по-горе. Съдът приема експертното заключение за обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност - поради което му отдава вяра; заключение по съдебно-техническа експертиза /л.83 – 86 от делото/, от което се установява, че представеният за изследване диск „Му Media", съдържа един файл във формат .pdf. с наименование ,,spravka"-(Cx.1), който за нуждите на експертизата е разпечатан; оптичният носител5 компакт диск „Му Media", не съдържа записи на разговори с Диспечер на ЕЕН 112. Съдът приема експертното заключение за обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност - поради което му отдава вяра; заключение по съдебно-техническа експертиза /л.87 – 91 от делото/, от което се установява, че на представения за изследване „Му Media“, изпратен от РЦ 112 – Монтана с придружително писмо рег. № 105830 190/27.04.2023г. са налице два аудиозаписа, представляващи телефонни повиквания от лице, представило се като Г. С., към диспечер на ЕЕН112; не са налице данни за манипулация върху същите аудиозаписи, като е предадено текстово, тяхното съдържание. Съдът приема експертното заключение за обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност - поради което му отдава вяра;