Определение № 131 от 12.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000098 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на ФАКТОРЪТ ЕООД, Варна срещу определение №187/06.02.2025г., постановено по т.дело №50/2025г. на ВОС, с което съдът е прекратил производството по делото, на основание чл.130 ГПК. Претендира се отмяна на преграждащото определение на ВОС.

С жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно и необосновано. Твърди се, че е налице несъответствие на мотивите на съда за прекратяване на делото и наведените с исковата молба твърдения на ищеца. Поддържа се, че с исковата молба ищецът е твърдял извършени от синдика на Консорциум Реми груп АД /в н./ действия по предаване на трето лице на издадените в полза на длъжника - КРГ АД /в н./ изпълнителни листи, с което действие се обективира волеизявление за извършен не по установения ред в производството по несъстоятелност отказ от права /вземания/, включени в масата, който отказ е непротивопоставим на кредиторите на несъстоятелността, вкл. ищеца Факторът ЕООД.

Жалбоподателят поддържа, че посредством иска атакува именно отказа от вземането на длъжника, извършено чрез представляващия го към този етап от производството синдик, като едностранна правна сделка. /като волеизявление на страната да не ползва занапред едно свое субективно право/ Развиват се съображения, свързани с правното естество на отказа от право като едностранна сделка. Предаването на изпълнителните листи от синдика на третото лице Р.Х. /бивш представляващ длъжника/ представлява израз на едностранния отказ на длъжника в несъстоятелност от вземанията, които тези листи обективират. Твърди се, че синдикът на несъстоятелността е върнал листите, воден от убеждението, че вземанията, посочени в тях, не са част от масата на несъстоятелността. Жалбоподателят счита, че извършените от синдика действия не могат да бъдат квалифицирани по друг начин, различен от отказ от право на длъжника да се ползва от тези вземания.

Посочва, че предаването е извършено въпреки, че в първия ИЛ от 26.04.2021г. изрично е посочено, че вземането е прехвърлено в хода на процеса с договор за цесия от 24.01.20г. в полза на КРГ АД /в н./, а във втория ИЛ от 23.10.2023г. като титуляр на вземането е посочен изрично длъжникът КРГ АД /в н./. Поради изложеното, жалбоподателят поддържа, че извършеното от синдика действие представлява отказ от права, които са част от масата. В този смисъл, жалбоподателят оспорва основателността на извода на съда, че се 1 касае за фактически действия, които е недопустимо да бъдат атакувани по този ред съгласно чл.124 ГПК. Освен изложеното, жалбоподателят поддържа на самостоятелно основание, че изложените от съда аргументи касаят не допустимостта на производството, а представляват становище по повдигнатия с исковата молба правен спор.

За да се произнесе по спора въззивният състав съобрази, че частната жалба е постъпила в преклузивния срок, от легитимираната страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт и при явен интерес от обжалването.

При преценка по същество на жалбата съдът я намира за неоснователна поради следното:

Производството пред ВОС е било образувано по искова молба на Факторът ЕООД, Варна, срещу КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД /в н./, Р.И.Х. и НОНУС СЕПТЕМ ЕООД, Варна, представлявано от Д.Р.Х., с искане за прогласяване нищожността спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник КРГ АД /в н./, на едностранни правни сделки с права от масата на несъстоятелността, изразяващи се в отказ от вземания на дружеството -длъжник КРГ АД, извършени от синдика З.Х. чрез предаване на изпълнителни листи, обективиращи тези вземания, на трето лице Р.И.Х., а именно:

ИЛ №260036 от 26.04.2021г., с който Г.Д.Х. е осъдена да заплати на Р.И.Х. сумата от 30 000 лева, частичен иск от 80 402 лева – стойност на продаден на публична продан недвижим имот, собственост на ищеца /ипотекарен гарант/, върху който имот е имало учредена договорна ипотека по договор за кредит с длъжник – ответницата както и ИЛ №143/23.10.2023г., с който Г.Д.Х. е осъдена да заплати на Консорциум Реми груп АД /в н./ останалата част от частично предявения иск за сумата от 50402 лева, разлика над присъдените по предходно водения спор, съставляващи регресно вземане на Р.Х. от ответницата, в качеството му на ипотекарен гарант по договор за банков кредит между Г.Х. и Уникредит Булбанк АД, обезпечен с имота на Х., който имот е бил продаден на публична продан по изп.дело №1335/2015г. за общата цена от 80 402 лева, което вземане било придобито от ищеца по иска с договор за цесия от 24.01.22г. с цедент Р.Х. и цесионер КРГ АД, ведно с лихви за забава за посочените периоди. В условие на евентуалност ищецът претендира, само в случай, че бъде прогласена нищожността на атакуваните действия, съдът да обяви нищожността и на последващото прехвърляне на вземанията, обективирани в двата изп.листа между другите ответници по иска Р.Х. и Нонус Септем ЕООД.

Едновременно с това в исковата молба ищецът твърди, че по отношение на първия ответник КРГ АД /в н./ е открито производство по несъстоятелност по т.дело №127/2020г. на ВОС с решение от 18.09.2020г. /потвърдено с решение на АС -Варна от 17.10.2023г./ Ищецът твърди, че се легитимира като кредитор в производството по несъстоятелност на КРГ АД /в н./ въз основа на включване в списъка на приетите вземания със сумата 258 182.72 лева.

Ищецът твърди, че качеството му на кредитор на длъжника обосновава и процесуалната му легитимация да води иска по чл.646, т.3 ТЗ вр.чл.649 ТЗ. Атакуват се действия, извършени в законовия срок след РОПН. Твърди се, че въпросните вземания в полза на длъжника произтичат от влезли в сила съдебни решения по ГД №1608/2019г. на ВОС – издаден ИЛ от 26.04.2021г. в полза на Р.И.Х., прехвърлено в хода на процеса в полза на КРГ АД /в н./ с договор за цесия от 24.01.2020г. и решението по ГД №206/2021г. по описа на ВОС, в полза на Консорциум Реми груп АД /в н./, влезли в сила, по което е бил издаден вторият изпълнителен лист от 23.10.2023г. Твърди се, че в производството по несъстоятелност синдикът З.Х. бил сезиран от трето лице Р.И.Х. с искане за връщане на издадените в полза на КРГ АД /в н./ два изпълнителни листа за общо сумата от 80 402 лева ведно с лихвите върху главницата. Синдикът бил уведомен, че договор за цесия от 24.01.2020г., сключен между Р.Х. и Ер Ди Ай Констракшън ЕООД като цесионер, съотв. между последното дружество и първия ответник по настоящия иск - КРГ АД /в н./ бил развален. Твърди се, че с 2 две разпореждания съдът по несъстоятелността разрешил на синдика на КРГ АД да върне посочените изпълнителни листи на Р.Х.. Въвеждат се твърдения от ищеца по спора, че тези действия на синдика – връщане на двата листа на трето лице Р.Х., са нищожни и непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.

Още с исковата молба ищецът посочва тези действия не като фактически действия за връщане на изпълнителните листи, а като проява/изявление/ на отказ от правото върху обективираните в листите вземания на длъжника, които представляват част от масата на несъстоятелността. Твърди се, че такова безвъзмездно действие, което не е свързано с прехвърляне на права от масата, а представлява отказ от право върху вземания, не е извършено по установения в ТЗ ред и не може да бъде противопоставено на кредиторите на КРГ АД, вкл. на ищеца. Твърди се, че договорите за цесия от 24.01.2020г. изобщо не са били разваляни от Р.Х., но дори и да са били развалени, твърденията за това са били преклудирани, тъй като не са били обсъдени във водените искови производства, по които са издадени изпълнителните листи.

На следващо място ищецът твърди, че незабавно след снабдяване с изпълнителните листи, въз основа на същите са образувани изпълнителни дела срещу Г.Х. пред ЧСИ №Н.Г., Варна – ИД №944/2024г. и ИД №946/2024г., по които като взискател е третият ответник по иска Нонус Септем ЕООД. Твърди се, че договорите за прехвърляне на вземанията в полза на третия ответник /представени пред ЧСИ по изп.дела/ са недействителни, тъй като Р.Х. не е могъл да прехвърли права, каквито сам не притежава.

Съдът констатира, че всички твърдения по исковата молба са надлежно подплатени с писмени доказателства, вкл. приемо-предавателни протоколи от 16.10.2024г. и от 09.12.2024г., с които синдикът на КРГ АД /в н./ З.Х. е върнал на Р.И.Х. двата изпълнителни листа срещу Г.Д.Х..

Съобразно разпореждане за без движение на производството по делото, с уточняваща молба от 05.02.2025г. ищецът Факторът ЕООД е уточнил, че претендира прогласяване нищожността спрямо кредиторите на несъстоятелността, на едностранни правни сделки с права от МН на длъжника, изразяващи се в извършен чрез синдика на дружеството, отказ от вземанията на КРГ АД /в н./, с предаване на трето лице Р.Х., на обективиращите тези вземания изпълнителни листи, при обща цена на иска 84 308.16 лева.

Допълва, че по двете образувани след връщане на изпълнителните листи, изпълнителни дела на ЧСИ Н.Г., е приложен и друг договор за цесия от 03.09.2024г., сключен между Р.Х. и Нонус Септем ЕООД, с който не са могли да бъдат прехвърлени права, с каквито праводателят не разполага. Твърди още, че този договор за цесия е сключен преди отправяне от Р.Х. на молбите до съда по несъстоятелността за връщане на изпълнителните листи.

Счита, че поради това, в тези молби е следвало да се поиска връщане на листите в полза на Нонус Септем, а не на Р.Х.. Претендира обявяване нищожността на последващото прехвърляне на вземанията по изп.листи /чрез новата цесия/ в полза на Нонус Септем ЕООД от Р.Х. с договор за цесия от 03.09.2024г., който иск се поддържа кумулативно с главния иск.

Паралелно с уточняващата молба ищецът Факторът ЕООД е отправил до съда искане за допускане обезпечение на предявения иск съгласно чл.389 ГПК, чрез спиране на изпълнението по посочените две изпълнителни дела на ЧСИ Н.Г..

С определение № 187/06.02.2025г., преди да предприеме размяна на книжа между страните, съдът е прекратил производството по делото поради недопустимостта на предприетата искова защита, на основание чл.130 ГПК.

За да постанови този акт съдът е направил изводи, идентични с тези по приключилото вече обезпечително производство /ВЧТД №26/2025г. на АС-Варна/, а именно за недопустимост на исковете с правно основание чл.646, т.3 ТЗ. Изложил е мотиви, че атакуваните действия представляват фактически такива и не могат да бъдат характеризирани като едностранни правни сделки. Съдът е приел, че предаването на 3 изпълнителните листи не е било съпроводено от правна сделка, а и такава не се твърди да е била сключвана от синдика като представляващ дружеството в несъстоятелност - титуляр на вземанията по двата титула. Поради изложеното, съдът посочил, че не се сочат обстоятелства, които представляват предпоставки на иска по чл.646, т.3 ТЗ. Посочил още, че спорът относно това кому принадлежи правото на принудително изпълнение по двата листа не може да бъде разрешен в производството по чл.646 ТЗ. Недопустим, според съда, е и кумулативно предявеният иск по отношение останалите двама ответници, който бил изцяло обоснован с нищожността на предходните действия на синдика, съотв. упражнен при липса на интерес. Поради недопустимостта на исковете съдът приел, че производството следва да бъде прекратено, съотв. че не следва да се произнася със самостоятелен акт по отношение на обезпечителното искане.

Настоящият състав на АС намира правните изводи на съда за правилни, а частната жалба -за неоснователна.

Ищецът претендира прогласяване нищожност спрямо кредиторите на Консорциум Реми Груп АД /в н./ на сделки с права, включени в МН на дружеството, изразяващи се в едностранен отказ от вземания на същото дружество от трето лице, извършен от синдика на несъстоятелния длъжник чрез предаване на изпълнителните листи, обективиращи тези вземания на трето лице. Ищецът твърди, че упражнява правото на иск в качеството си на кредитор на несъстоятелността по отношение на сделка с право от масата на несъстоятелността, извършена след РОПН, съгласно чл.646, т.3 ТЗ.