Решение № 20095 от 06.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 77360/2024
- Вид
- Решение № 20095
- Подписан
- 06.11.2025
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20095 гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110177360 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от К. П. Г., с която молба е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу И. Д. П. и Т. Р.
Р., за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на нанесен му от ответниците побой на 01.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. По делото е допуснато увеличение на иска от първоначално предявените 10 000 лв. на 14 000 лв. с Протоколно определение № 23356/09.10.2025.
В исковата молба са налице твърдения, че на 01.01.2020 г. ищецът се намирал в заведение ".", находящо се в гр. София, .. Около 05.30 ч. заедно с брат си . и неговата позната . пред заведението, когато ответниците без причина и провокация се приближили до него и след думите „Още бой ли искаш“ го хванали за врата и го повалили на земята. Започнали да го удрят и ритат по главата и тялото, след което го оставили в безпомощно състояние на земята. Впоследствие ищецът бил ударен и от МПС, управлявано от брат му, който в уплахата си от инцидента го прегазил, докато ищецът бил на земята и получил фрактура на ляво рамо и ляв крак. От нанесения му побой от двамата ответници ищецът получил множество удари по тялото и главата, довели до синини, увреждания на кожата и жълти оттенъци.
Впоследствие на 14.12.2020 г. ищецът бил приет в МБАЛ Н.И. Пирогов в отделението по неврологични болести с диагноза увреждане на шийни коренчета, която е във връзка с нанесения му побой. Като последица от инцидента ищецът развил и алергичен контактен дерматит.
Ищецът твърди, че за нанесените му телесни увреждания ответниците били осъдени по НОХД № 20221110212026 по описа на СРС, НО, 106 с-в, по 1 което дело обвиняемите сключили споразумения в прокуратурата и им било наложено административно наказание глоба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника И. Д. П., чрез адв. Т., с който ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Заявява, че въпреки че се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение не е причинил на ищеца болки, страдания и лека телесна повреда. Твърди, че ищецът е бил бит и от други лица в заведението, заради което е бил изведен от охраната навън. Впоследствие влязъл в заведението да си вземе връхна дреха, но отново бил бит от охраната. Твърди наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в провокиране на ударите. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Т. Р. Р., чрез адв. И., с който ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва да е причинявал на ищеца болки, страдания и лека телесна повреда. Твърди, че ищецът е бил бит и от други лица в заведението, заради което е бил изведен от охраната навън. Впоследствие влязъл в заведението да си вземе връхна дреха, но отново бил бит от охраната.
Твърди наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в провокиране на ударите. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът, като прецени изложените от страните твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен характер и техния размер и причинната връзка между настъпилите за него вреди и деянието на ответника, неговата противоправност, като вината се предполага, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, както и да обори презумпцията за вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По силата на чл.
383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава 29 НПК. Следователно при наличие на одобрено от наказтелния съд споразумение по глава 29 НПК, гражданският съд следва да отчете обективните и субективните му предели и да зачете силата на пресъдено нещо 2 на съдебния акт, като приеме за установени елементите от състава на престъплението.
В настоящия случай са налице одобрени от съда споразумения по НОХД № 20221110212026 по описа на СРС, НО, 106 с-в, с които Т. Р. Р. и И. Д. П. и са се признали за виновни за това, че на 01.01.2020 г. около 5:30 часа в гр. София пред заведение „.“, находящо се на ул. „.“ № 12 чрез нанасяне на удари с ръце и крака в главата и тялото на К. П. Г. в съучастие, са му причинили лека телесна повреда. По-специално И. Д. П. причинил на пострадалия лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, изразяваща се в кръвонасядания на дясната ръка, десния крак, лицето и тила на главата, които наранявания реализират медико-биологичната характеристика болка и страдание без разстройство на здравето и деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК
Т. Р. Р. се е признал за виновен за това, че е причинил на К. Г. охлузване на дясната вежда, контузия в основата на дясната орбита, контузии двустранно на лицето, контузии на гърба и лявата китка, които наранявания реализират медико-биологичната характеристика на временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Бидейки обвързан от приетото в споразуменията на основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че ответниците виновно са извършили посочените противоправни деяния по отношение на ищеца, като са му причинили изброените телесни увреждания, характеризиращи се като лека телесна повреда.
С оглед пълното установяване на вида и интензитета на телесните увреждания на ищеца, причинени от действията на ответниците, по делото е изслушано заключение по съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че в нощта на 01.01.2020 г. освен горепосочените контузии, ищецът е получил и сериозни травматични увреждания – закрито счупване на горния край на големия ляв пищял, изкълчване на лявата раменна става, счупване на горния край на лявата раменна кост и контузия на гръдния кош.
От съвкупния анализ на доказателствата се установява, а и ищецът не спори, че тези травми не са причинени от ответниците, а вероятно са следствие от настъпилата непосредствено след побоя катастрофа, при която ищецът е бил прегазен от автомобил с марка „Алфа Ромео“, управляван от брат му – . П. Г..
Следователно не е налице причинно-следствена връзка между посочените сериозни травми и противоправното деяние на ответниците.
От заключението се установява също така, че не е налице причинноследствена връзка между нанесения на 01.01.2020 г. побой, включително и преживения стрес от него, и установените по-късно заболявания в Епикриза по ИЗ № 13973 от 19.12.2020 г. – увреждане на шийните коренчета и Лист за преглед на пациент № 071806 от 16.04.2021 г. – алергичен контактен дерматит.
По отношение на увреждането на шийните коренчета вещото лице посочва, 3 че в епикризата е отбелязано, че оплакванията са се появили близо една година след процесните събития и са следствие от простуда. Подобно увреждане би могло да настъпи и вследствие на нанесения побой, но това не може да се установи по делото, тъй като е минало много време след него, в което са могли да се проявят и други фактори, обуславящи нарушения в нервната система, включително посочената простуда. Що се отнася до развития от ищеца алергичен контактен дерматит, той е неврогенно заболяване, но отново липсват достатъчно данни, които да свидетелстват, че именно стресът от побоя го е причинил, а не други стресогенни фактори, настъпили по-късно. Кожното заболяване също е диагностицирано месеци след побоя, а не непосредствено след него, поради което причинно-следствена връзка между двете не може да се установи.
От приложените по делото видеозаписи от охранителните камери на заведението, чиято автентичност е потвърдена с Протокол за изготвена експертиза № 472/2020 г., както и от всички изслушани свидетелски показания в наказателното и гражданското производство, се установява, че преди побоя от ответниците, ищецът е имал леки сбивания и с други лица в заведението, както и с охранителите, докато са го извеждали навън и при опитите му да влезе повторно. Следователно той може да е претърпял някои леки контузии и като последица от тях. При това положение с оглед признанията от страна на ответниците, че са причинили конкретни наранявания на ищеца, обективирани в одобрени от съда споразумения, и доколкото не се доказа друго, настоящият съдебен състав приема, че единствено травмите, посочени в споразуменията, са пряка и непосредствена последица от нанесения от ответниците побой.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че вследствие на този побой ищецът е претърпял единствено лека телесна повреда, която му е причинила болка и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядания на дясната ръка, десния крак, лицето и тила на главата, охлузване на дясната вежда, контузия в основата на дясната орбита, контузии двустранно на лицето, контузии на гърба и лявата китка.
За установяване на интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания по делото е представен снимков материал, както и са изслушани показанията на един свидетел – П. Г.а. Съдът преценява показанията на свидетеля с оглед останалите данни по делото на основание чл. 172 ГПК, тъй като тя е майка на ищеца и е силно заинтересована от изхода му. Все пак с оглед обективните медицински данни за състоянието на ищеца, съдът кредитира показанията на свидетеля в частта им относно това, че той е търпял сравнително продължителни болки и дискомфорт вследствие на побоя, бил е уплашен и тревожен, затворил се е в себе си и му се е наложило да не работи известно време.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдебната практика трайно приема, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на 4 моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно решение № 139 от 9.10.2020 г. по гр. д.
№ 873/2020 г. на ВКС, IV г.о., при определянето на паричния размер на обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в Постановление на ВС № 4/1968 г., но също така общественоикономическите условия в страната.
Като взе предвид вида и характера на търпените неимуществени вреди, които произтичат изключително от нанесения побой от ответниците, а не от останалите травми на ищеца, претърпени в същия ден и техния интензитет – множество наранявания, характеризиращи се като лека телесна повреда и причинили физически болки и психически стрес, както и общественоикономическите условия в страната към момента на извършване на деянието, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди следва да се оценят на 7000 лв.