Разпореждане № 141571 от 04.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 141571 гр. София, 04.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско дело № 20241110151838 по описа за 2024 година

Образувано е по заявление от „П за издаване на заповед за изпълнение срещу В. С. С. за сумата от 200 лева- главница, 23.79 лева – неплатено договорно възнаграждение, 90 лева –възнаграждение за Фаст, 70 лева възнаграждение за Флекси ,30 лева – неплатени такси за извънсъдебно събиране, 100 лева – такси за извънсъдебно събиране, 33.76 лева – лихва за забава и законна лихва в размер от 5.31 лева.

В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

С договора длъжникът се е съгласил да закупи пакет допълнителна услуга „Фаст“ за сумата от 90 лева. Съгласно чл.15.1 от договора при допълнителна услуга „Фаст“-всеки клиент пожелал и закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена услуга и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „П

С договора длъжникът се е съгласил да закупи пакет допълнителна услуга „Флекси“ за сумата от 70 лева.Съгласно чл.15.2 всеки клиент пожелал и закупил допълнителна услуга „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания.

Съдът намира, че заплащането на това възнаграждение за допълнителен пакет е предварително,т.е. то е дължимо само за възможността за предоставянето на горепосочените услуги. Принципът на добросъвестност н справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

1

В този смисъл уговорката за предварително плащане на пакет допълнителни услуги е в противоречие с принципа на добросъвестност. Предвид на което съдът приема, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора. С оглед на което съдът приема, че клаузата за заплащане на допълнителен пакет от услуги, както и клаузите в Общите условия към договор за потребителски кредит са нищожни на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.

Отделно от това съдът приема, че уговорките за заплащане на допълнителния пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни и като противоречащи на императивни правни норми, а именно на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2, чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителския кредит.

Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“.

По отношение на таксите за извънсъдебно събиране

Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Съдът намира, че клаузата в тарифата за таксите, която предвижда такси за извънсъдебно събиране на вземането установява ново обезщетение за забава наред с лихвата за забава.

Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и да се обезщетят вредите от забава.

Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Поради това заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено и в частта по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№....от 27.08.2024,, подадено от „П, срещу В. С. С., ЕТН**********, с адрес:гр.С в ЧАСТТА относно сумата от 90 лева–възнаграждение за Фаст, 70 лева 2 възнаграждение за Флекси ,30 лева – неплатени такси за извънсъдебно събиране, 100 лева – такси за извънсъдебно събиране.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3