Решение № 260314 от 06.08.2021, Районен съд - Лом

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 06.08.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двандесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 121 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. З.Ц., САК, срещу М.А.К., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните е имало сключени договори (осем договора) за мобилни услуги, по който ответникът е неизправна страна.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземането на ищеца, за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1320/2019 год. на ЛРС, против ответника, за сумите:

- 879,87 лв. – сбор от задължението по фактури №№

**********/01.05.2017 год., **********/01.06.2017 год., **********/01.07.2017 год., **********/01.08.2017 год., **********/01.09.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (21.06.2019 год.), до окончателното плащане.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма спорни фактически твърдения.

Приложено е ч.гр.д. № 1320/2019 год. по описа на РС – Лом, видно от което по

Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 893 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019 г. срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 12.12.2019 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 30.12.2019г.

Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от пощенското кеймо).

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът се представлява от адв. З. Ц., САК, която в писмено становище не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 04.02.2020 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него лично на 11.06.2020 год. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл.

142 ГПК/, ведно с Определение от 28.10.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 26.11.2020 год. и на 17.02.2021 год. отново лично, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.

1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за тази инстанция в общ размер на 770 лв., от които – 385 лв. за заповедното производство /25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар/ и 385 лв. за исковото производство /25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв. хонорар/.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М.А.К., ЕГН **********,***, че към него съществува изискуемо вземане на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, по издадената Заповед № 893 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019 г. по ч.гр.д. 1320/2019 год. на ЛРС, в размер на сумата от 879,87 лв. (осемстотин седемдесет и девет лева, 87 ст.), представляваща сбор от задълженията по фактури №№ **********/01.05.2017 год., **********/01.06.2017 год., **********/01.07.2017 год., **********/01.08.2017 год., **********/01.09.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (21.06.2019 год.), до окончателното плащане

ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, сторените разноски в исковото производство, в размер на 770 лв. (седемстотин и седемдесет лв., 00 ст.), от които – 385 лв. за заповедното производство (25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар) и 385 лв. за исковото производство (25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар).

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Районен съдия: