Решение № 55 от 13.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Плевен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430202160 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Р. В. И., с ЕГН: ********** от с.

********, обл. Плевен, ул. „****“ № ** против наказателно постановление № 9671 от 24.10.2025 година на Н. на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със заповед №РД-11-1279/10.10.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата е наложил на Р. В. И. глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 177, ал. 3, т.

1, предл. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и с чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като неправилно и 1 незаконосъобразно, тъй като в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материални и процесуалния закон.

В съдебно заседание се явява жалбоподателят Р. И., както и процесуалният му представител адв. Р. Р. от АК – Плевен.

По делото са депозирани писмени бележки от адв. Р. Р., като подробно са изложени доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

По делото са представени писмени доказателства от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител, а именно – квитанция за платена пътна такса в Република България от дата 29.09.2025 г. в 14:02 часа.

Административно-наказващият орган Н. на Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез процесуалния си представител С. Т. Т.-В., моли жалбата да бъде отхвърлена, като обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление № 9671 от 24.10.2025 година е издадено от Н. на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, оправомощена със заповед №РД-11-1279/10.10.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0010935 от 29.09.2025 г., от който е видно, че:

На 29.09.2025 г. в 11:10 часа на път I-3, км 86+000 на отбивна площадка в посока гр. Долни Дъбник - гр. Плевен, водачът е управлявал и извършвал превоз на товари (1 брой валяк и 1 брой асфалтополагач) със съчленено ППС с 6 оси - МПС с 3 оси, с една управляема ос марка ДАФ, с peг. № ********* и полуремарке с 3 оси, с peг. № ********, като в процеса на извършената проверка, при измерваене с техническо средсво Ролетка Р50М, с № 1237/18 и Р5м, с № 1313/18 е констатирано, че са превишени максимално допустими норми в раздел II от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както следва:

2

-Измерената широчина е 2,75 м при допустима максимална широчина на ППС 2,55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0,20 м.

-Измерената дължина е 17,80 м., при допустима максимална дължина на ППС от 16,50 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 1,30 м.ППС-то е извънгабаритно.

В АУАН-а актосъставителят Н. М. А. е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал.

1, т. 1, б. „а“, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление № 9671 от 24.10.2025 година, като е описана следната фактическа обстановка:

На 29.09.2025 г. в 11:10 часа на път I-3, км 86+000 на отбивна площадка в посока гр. Долни Дъбник - гр. Плевен, Р. В. И. е управлявал и извършвал превоз на товари (1 брой валяк и 1 брой асфалтополагач) със съчленено ППС с 7 оси - МПС с три оси, с една управляема ос марка ДАФ, модел ** *** ***.*** с per. № ********* и полуремарке с 4 оси с peг. № ********.

При направеното измерване с техническо средство ролетка № 1237/18/50 м и ролетка 1313/18/5 м е констатирано, че са превишени максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), които не са превишени с повече от 30%, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, както следва:

1.

Измерената широчина е 2.75 м при допустима максимална широчина на ППС 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.20 м;

2.

Измерената дължина е 17.80 м при допустима максимална дължина на ППС 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 1.30 м.

В наказателното постановление административно-наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от 3

Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и с чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като административно-наказващият орган е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след като е преценил събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН е преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, като административно-наказващ орган, е установил по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от инспектор Н. М. А. оправомощен със Заповед № РД-11-1278/10.10.2025 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция„Пътна инфраструктура” да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е приет и вложен като доказателство по делото.

Наказателното постановление също е издадено от компетентно лице, в случая от В.Б.Ас. – Н. на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като заверен препис от цитираната заповед е приет и вложен като доказателство по делото.

По делото е наличен пътен лист /л.27 от делото/, в който като водач на процесното ППС е посочен именно жалбоподателят – Р. И..

4

От показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото писмените доказателства се установява по безспорен начин, че на процесната дата описана в АУАН-а са спрели жалбоподателя за проверка.

В хода на проверката са актосъставителят е описал в същия. констатирани нарушения, които

В конкретния случай, се установява, че при издаване на АУАН-а и наказателното постановление не са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

При ангажирането на административно наказателна отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения, които ограничават правото на защита на нарушителя и препятства съдебния контрол върху издаденото НП.

Принципът е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и в наказателното постановление.

Необходимо е да има единство в съдържанието на АУАН-а и НП-то и то следва да възпроизвежда в НП-то, както посочените в АУАН законови разпоредби, които са нарушени, така и фактическото описание на конкретното нарушение.

Изискването на закона е да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, залегнали в НП.

Член 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължава административно наказващият орган, освен в АУАН-а, да опише отново нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено - и в издаденото въз основа на него НП, като това изискване е императивно и този пропуск не може да бъде преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

АУАН-а е средството за констатиране на извършеното административно нарушение, но наказанието се налага от административно-наказващия орган с издаването на наказателно постановление - след като е извършена преценка по чл.52, а л. 4 от ЗАНН.

Наказателното постановление е крайния акт, с който завършва административно - наказателното производство и той следва да даде отговор 5 на всички въпроси от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушителя - извършено ли е нарушението, в какво се изразява то, кой го е извършил, виновно ли е извършено, каква е правната квалификация на извършеното и каква е наложената санкция.

Ето защо и законът предвижда по-строги изисквания за неговата редовност в сравнение с АУАН като не е предвидена възможност за санирането му при наличие на допусната нередовност в неговото съдържание.

В АУАН-а актосъставителят е посочил, че жалбоподателят управлява съчленено ППС с 6 оси - МПС с 3 оси, с една управляема ос марка ДАФ, с peг. № ********* и полуремарке с 3 оси, с peг. № ********;

В наказателното постановление, административно-наказващият орган е посочил, че жалбоподателят управлява съчленено ППС с 7 оси - МПС с три оси, с една управляема ос марка ДАФ, модел ** *** ***.*** с peг. № ********* и полуремарке с 4 оси с peг. № ********.

В АУАН-а, актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б.

„а“, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ В наказателното постановление, административно-наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и с чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС

Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението, като задължително следва да бъдат посочени нарушените законовите разпоредби.

Формално в АУАН-а и в НП-то се съдържат законови разпоредби, посочени като нарушение, но между АУАН-а и НП-то няма съвпадение в посочените като нарушени разпоредби.

С така извършеното от наказващия орган административно-наказателното обвинение, предявено

6 изменение с АУАН на на нарушителя, е пренебрегната обвинителната функция на АУАН, довело и до нарушаване правото на защита на дееца.

Извършените в АУАН-а и НП-то правни квалификации съдържат некореспондиращи си, както със съответното обвинение, така и помежду си нормативни разпоредби, което на свой ред рефлектира и върху правилното приложение на материалния закон.