Решение № 443 от 01.07.2019, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер 01.07.2019г., град

Дупница

IV, г.о.

Районен съд – Дупница състав

18.06.

2019 на Година

Миглена Кавалова

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица Кечева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

580

2019 дело

№ по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от Д.Н.Д., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. В.З. от САК срещу В.А.Д., адрес: ***.

Ищецът твърди, че на 10.11.2018г. детето на ответника В.А.Д. взима новото тренировъчно колело на сина на ищеца, за да го види, с уговорката, че само ще се качи на него за „едно кръгче“, след което обаче се качва с него най - самонадеяно на метална рампа на скаутското игрище в гр. Дупница и без съгласието на сина на ищеца се спуска, губи управление, пада и счупва заден дерайльор, ухо за дерайльор и верига на колелото. Случката се оказва пагубна за спортната подготовка на сина на Д.Д., който е състезател по планинско колоездене в дисциплината спускане и ендуро, предвид че колелото е закупено, за да може той да се упражнява и да тренира за предстоящия състезателен сезон през 2019г. Двадесет минути по-късно изключително притесненият Д. Дойев и Б. Д. се срещнали със съпругата на ответника - Р. А. Д., която вече знаела от сина си за случилото се. Същата уверила ищеца, че щетите, тъй като колелото е от висок клас, ще бъдат напълно възстановени, затова Д. й предоставили счупения заден дерайльор (обтегач), с намерението със съпруга си да търсят да закупят същия вид и модел. Твърди, че на 12.11.2018г., около 11ч., в работен ден, В.А.Д. заедно с Р. Д. нахлули агресивно на работното място на Д. хвърлили демонстративно дадения счупен заден дерайльор (обтегач) и в присъствието на клиентите Георги Костов и негов приятел и Б. Д., която работи като продавач-консултант в същия магазин, агресивно започнали да му крещят как няма да заплащат нищо, да обиждат и да го унижават с арогантността си. По този повод било входирано заявление с входящ № 348 000-9339/13.11.2018г. в РПУ Дупница, с което е разказано за случилото се, като са поискани данни - три имена и адрес на ответника В.А., за да може да се предприемат действия за завеждане на граждански иск за причинената вреда. Сочи още, че междувременно на 22.12.2018г. е прострелян прозореца на къщата на сем. Д. на втория етаж докато в нея са те, двете им деца и още две приятелски деца. Това довежда до изключителна уплаха и притеснение от страна на Д., както за неговия живот, така и за живота и здравето на децата му, за което деяние на 22.12.2018г. твърди, че са съставени протоколи за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР на В.А.Д. и на съпругата му Р. Д. Твърди, че случилото се довело до изживяване на психически срив и негативни емоции от страна на ищеца. Той станал раздразнителен, нервен, вдигнал кръвно, пушел много, не можел да спи спокойно, приел стрелбата по прозореца за сплашване и започнал изключително много да се притеснява за семейството си, за сина си. Чувствал се уязвен от крясъците на Д. в присъствието на съпругата си и клиенти на магазина, като в разговор с близки и познати обръщал внимание на факта, че Дупница е малък град и случилото се може да се отрази по негативен начин на репутацията му на коректен продавач, която градил с години. Към негативното му емоционалното състояние се прибавило и допълнителното притеснение, че току - що били закупили скъпо колело, което без заден дерайльор (обтегач) не можело да се използва по предназначение и неговият син не можел да кара в планински условия за да се подготви физически за предстоящия състезателен сезон по планинско колоездене - „Български Ендуро серии 2019г.“ Предвид изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати вреди в размер на общо 2 379 лв., от които имуществени вреди в размер на 379 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., както и законната лихва за забава, считано от датата на настъпване на увреждането - 10.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал такъв, в който отговор се оспорват предявените претенции по подробно изложени в отговора съображения.

Моли съда да отхвърли предявените срещу него претенции. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът не оспорва обстоятелството, че синът му, карайки колелото на сина на ищеца е повредил обтегач на колелото, падайки с него, не оспорва и цената за подмяната му с друг, която цена е предмет на предявения иск за имуществени вреди – 379, 00 лева. Оспорва механизма на причиняване на повредата на обтегача.

От приетите по делото писмени доказателства - преписки с вх. №

124/2019г. и с вх. № 185/2019г. – двете по описа на РП - Дупница се установява, че е отказано образуване на досъдебно производство по твърдените в исковата молба обстоятелства за стрелба по прозореца на къщата на ищеца.

Видно от приетото по делото заявление от д-р Д. А. – личен лекар на ищеца, същият след 12.11.2018г. не е посещавал лекарският кабинет и не са му предписвани медикаменти.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. А. Д. - съпруга на ответника В.Д., Д.Я.Н., Милан Красимиров Димов и Б. И. Д. – съпруга на ищеца.

От показанията на свидетеля Димов се установява, че счупването на колелото попречило на пред сезонната тренировка на сина на ищеца, както и на годишния тренировъчен план, за което ищецът Д. бил притеснен, членовете на клуба, в който тренира сина на ищеца и където работи свидетеля Димов се картотекират в началото на всяка календарна година и св. Димов започнал да работи с Велин ( сина на ищеца) преди да стане член на клуба. В началото на 2019г.

Велин е картотекиран. През месец февруари 2019 година вече тренирал с поправеното колело.

От показанията на свидетелката

Д. – съпруга на ищеца се установява, че след инцидента тя, ищецът и съпругата на ответника са се разбрали да се видят заедно с ответника в понеделник, за да се разберат как и кой ще възстанови счупената част от колелото, но в понеделник сутринта ответникът дошъл в магазина с жена му, хвърлили обтегача и казали, че няма да поправят никакви щети, няма да поправят колелото, държали се арогантно, крещяли, не искали да се проведе нормален диалог.

Имало и други хора, които станали свидетели на това, което на ищеца не се отразило добре, тъй като той не е от Дупница и въпреки че живее 20 години тук все още се доказва - бизнесът му е свързан с много хора. След това ищецът не се чувствал добре, отразило се на емоционалното му състояние, но не е търсил лекарска помощ. След две седмици ответникът е говорил с ищеца, питал го е дали са намерили обтегач, ищецът е казал, че не са и това било. След около един месец горе долу намерили заместваща част, не е оригинална и колелото било поправено.

От показанията на свидетелят Н. се установява механизма на повреждане на колелото – Дани (детето на ответника) карал колелото на Велин (детето на ищеца) по горската пътека, където не било приспособено - имало листа на всякъде, било хлъзгаво, имало дупка запълнена с листа и Дани влязъл в дупката, при което счупил обтегача на колелото. Майката и бащата на Велин казвали на децата, с които Велин кара колела да не карат колелата на Велин, но като го питат, Велин им давал да направят по едно кръгче. В този ден Велин разрешил на Дани да му кара колелото. След инцидента

Велин предложил да кажат на родителите му, че е паднал Дани с колелото на гладкото, на скей парка, защото там не може да се кара колело, да не му се скарат техните, че е разрешил да му карат колелото в гората. Това колело се използва за Ендуро каране (изкачване), но и Велин го карал и Данхил (спускане).

Дани не се е качвал на рампата, колелото се е счупило когато е попаднал в дупката, покрита с листа с него.

От показанията на св. Д. – съпруга на ответника се установява, че след инцидента се срещнали се с Д., съпругата му и детето им, говорили, че в след като се прибере ответникът в неделя, ще се срещнат, за да намерят компромисно решение, през това време и двете семейства да търсят частта, в събота Д. и сина му взели част от частта, която била счупена, в понеделник отишли в магазина и им предложили половината от частта да заплатят, ищецът и съпругата му държали да платят цялата част.

Ответникът отказал, казал им да търсят и двете семейства и след това ще се разберат, след известно време ответникът отишъл в магазина да види какво се случва с колелото, Д. му казал, че не са намерили още и че трудно се намира.

Като били в магазина не е имало повишаване на тон от страна на ответника и заплахи към ищеца, сами били в магазина – четиримата, когато св. Д. и ответника влизали, излизал човек от там – Георги се казва.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 48, чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредите. На доказване също подлежи точният размер на причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 48 ЗЗД ищецът следва да докаже освен общите елементи – деяние, противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите, и специфичните, свързани с чл. 48, ал. 1 ЗЗД елементи – причинителят на вредата да е дете на ответника, да не е навършил пълнолетие, да живее постоянно при родителя ответник и родителят да е могъл да предотврати вредите.

Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По иска с правно основание чл. 48 ЗЗД:

Отговорността по чл. 48 ЗЗД е за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и вредата. Отговорността на родителя е не само за това, че не е предотвратил причиняването на вредата в конкретния случая, но основно за това, че в цялостния процес на възпитание не е изпълнил родителския си дълг. Отговорни са родители и осиновители за вреди, причинени от ненавършилите пълнолетие деца (малолетни и непълнолетни). Необходимо е още родителите и осиновителите да упражняват родителските права, също децата да живеят при тях, както е в настоящия казус. В случая ответникът прави възражение, че липсва вина у непълнолетното лице, както и противоправност на деянието.

Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 48 ЗЗД за неоснователен, при което следва да се отхвърли, по следните съображения:

Искът по чл. 48 ЗЗД ангажира личната отговорност на родителя и то за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и вредата. Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното дете – деликвент.

Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18 години.

Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия. В случая съдът намира, че не се касае за деяние, което да е инкриминирано като престъпление, а за случайно деяние, при което настъпилата имуществена вреда не е в резултат от поведение на детето на ответника, което да води до ангажиране на отговорност по чл. 48 ЗЗД съобразно изложените по – горе съображения – не е в резултат на липса на усилията на родителите ( на ответника в частност) за възпитание на детето им и задълженията по възпитанието, контрола и надзора да не са изпълнени. Поради това съдът счита, че въобще не следва да обсъжда е ли налице хипотезата на чл. 48, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл е и Решение № 270/10.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 916/2016 г., ГК, 4-о отд.