Решение № 2394 от 22.12.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2394

Сливен, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ административно дело № 20257220700647 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. Й. К., чрез адв. С. Р. от АК – Сливен като процесуален представител срещу Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на Териториално поделение – Сливен на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ – Сливен), с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-19-50 от 11.09.2025 г. срещу разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Сливен, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл.54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото решение и се иска от съда неговата отмяна. Твърди се, че административният орган не е изискал необходимата пълна информация от властите в Г. по чл. 54а, ал. 2, т. 3 от КСО относно обстоятелството дали жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Според оспорващия, в получената информация някои от периодите се застъпват, поради което административният орган се е произнесъл при непълна информация относно осигуряването на жалбоподателя в Г.. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия - С. Р. от АК – Сливен, който моли съда да отмени решението и претендира разноски по списък.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт, не прави доказателствени искания със съпроводителното писмо по чл. 152 от АПК. В писмен отговор от 10.11.2025 г. излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски по делото. Редовно призован за съдебно заседание на 24.11.2025 г., не се явява, представлява се от гл. юриск. Р. Х., редовно упълномощена, която в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице с правен интерес.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Сливен от К. Й. К. в качеството му на безработно лице е подадено заявление вх.№ 209-2344/16.12.2024 г. до директора на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт, с което заявява желанието си да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване. В заявлението е декларирано служебно правоотношение с „D****”, което е прекратено на 29.11.2024 г., упражняване на трудова дейност в друга държава – Г., за периода от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. при работодател „Г.“ в периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, желае служебно удостоверяване на осигурителния период, декларира, че не е придобил право на пенсия за старост в друга държава, посочена е платежна сметка за изплащане, приложени са документи, съдържащи информация, свързана със служебното удостоверяване на стаж и доход в друга държава. Заедно с първото заявление е подадено до директора на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, с което е заявена необходимост от удостоверяване на осигурителните периоди на лицето К. Й. К. в Г. в табличен вид: от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. при работодател „D****” и нанесен негов адрес, период от 15.11.2023 г. до 15.12.2023 г. при непопълнени полета за работодател и адрес на работодателя и период от 10.09.2023 г. до 31.10.2023 г. при празни полета за работодател и адрес на работодателя. В заявлението като причина за прекратяване на трудовата дейност е посочено съкращаване на щата. Заявлението е придружено с декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно с Разпореждане № 191-00-3094-1 от 23.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО, поради необходимост от изясняване/удостоверяване на осигурителния стаж, придобит в друга държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, до получаване на отговор от компетентната институция на Г.. В тази връзка ТП на НОИ - Сливен на 20.12.2024 г. (номерата и датите на част от формулярите не се разчитат) изпраща до компетентната институция на Г. по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз относно лицето К. Й. К.: искане за информация за пребиваване, искане за информация за заплата, искане за осигурително досие на т.работник по образец U001СВ за периодите от 10.09.2023 г. до 31.10.2023 г., 15.11.2023 г. до 15.12.2023 г. и 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. Във връзка с поисканата писмена информация са получени отговори от Г. на 28.08.2025 г. В тях с формуляр SED Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване, е посочен адрес в Г. и положение на лицето „наето лице“, във формуляр SED U004 е посочен видът на дохода, неговият размер и валута по зададените в запитването периоди, съответно за 13.09.2023 г. до 11.10.2023 г. в размер на 1221 евро, за 15.11.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на 485 евро, 26.02.2024 г. до (не се чете, но заявеният край на фиксирания период в осигурителното досие е 27.11.2024 г.) в размер на 21963,5 евро и за период от 09.10.2023 г. до 30.10.2023 г. в размер на 536 евро. С формуляр SED U017 - Осигурително досие – т.работник е удостоверено, че периодите от 13.09.2023 г. до 11.10.2023 г. при работодател “A. P. G. A.”, от 15.11.2023 г. до 30.11.2023 г. при работодател “Z. G.”, 26.02.2024 г. до 27.11.2024 г. при работодател “D. B. U. h.” и от 09.10.2023 г. до 30.10.2023 г. при работодател „B. P. G.”, представляват „заетост, която представлява осигурителен период“. Въз основа на получените документи и след служебно изготвени справки от Регистър на трудовите договори на НОИ и Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г. при пенсионирате за лицето К. Й. К. (и други служебни справки представени с преписката), с Разпореждане № 191-00-3094-2 от 28.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен производството е възобновено поради отпадане основанието за спиране. С последвало Разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на обезщетение за безработица, с мотиви за недостатъчен период на осигуряване през последните 18 месеца, с изчислени 11 месеца и 6 дни в осигуряване при изискуеми най-малко 12 месеца.

Разпореждането е връчено на оспорващия на 04.09.2025 г. и обжалвано в срок с жалба вх. № 1012-19-50/11.09.2025 г. чрез ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен пред директора на ТП на НОИ – Сливен.

С Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-19-50 от 11.09.2025 г. срещу разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Сливен, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл.54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като неоснователна. В оспорения административен акт подробно е описана фактическата обстановка по подаденото заявление за отпускане на обезщетение за безработица. Изложени са съображения от органа, че в 18-месечния период, определящ правото на парично обезщетение за безработица на оспорващия, от 28.05.2023 г. до 27.11.2024 г., компетентната институция на Г. е удостоверила заетост, която представлява осигурителни периоди, чийто сбор е общо 11 месеца и 6 дни трудов стаж. Зачетени са периодите от 13.09.2023 г. до 12.10.2023 г. (посочено от органа като 29 календарни дни), от 12.10.2023 г. до 31.10.2023 г. (посочено от органа като 19 календарни дни) от 15.11.2023 до 01.12.2023 г. (посочено от органа като 16 календарни дни) и от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. (посочено от органа като 9 месеца и 2 календарни дни). За периода от 20.04.2023 г. до 12.09.2023 г., включително, са изложени съображения, че лицето е получавало парично обезщетение за безработица в Г.. С оглед изчисления трудов стаж е направен извод, че жалбоподателят няма най-малкия изискуем такъв от 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което за него не възниква и право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 3, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. първо от КСО, ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение. Според чл. 54ж, ал. 1, предл. трето от КСО, паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. С преписката е представена Заповед № 1015-19-15 от 26.01.2024 г. на директора на НОИ – Сливен, според която (т. 2) н. на сектор КП М. К. е определена за длъжностно лице в ТП на НОИ – Сливен, което да издава разпорежданията по чл. 54ж, ал. 1 от КСО като подписва „За р. на осигуряването за безработица“.

Следователно, обжалваното Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото от него разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Сливен са издадени от органи, притежаващи необходимата материална, териториална и степенна компетентност.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен е подробно мотивирано и в него е обсъдена удостоверената от компетентната институция в Г. заетост на заявителя за посочения от него период, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО и съдържайки фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото постановяване.

Настоящият състав не установи нарушение на материалния закон при служебно извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК. Според разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица съгласно имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.