Решение № 40 от 18.03.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Чирпан, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело № 20255540100921 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 1196120 от 28.11.2024 г., по силата на който ищецът му е предоставил парична сума в размер на 4000 лева. Договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Твърди се, че съгласно условията на договора кредитът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 63,38 %, като заемната сума следвало да бъде върната на месечни погасителни вноски съобразно погасителен план.

Ищецът твърди още, че в договора е включена клауза на чл. 18, ал. 1, предвиждаща заплащане на договорна неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя.

Поддържа се, че заемната сума е била усвоена и между страните са възникнали облигационни отношения по процесния договор за потребителски кредит.

Молят съдът след като се увери в основателността на твърденията им да уважи предявените с настоящата искова молба искове, както следва:

На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да осъди С. Д. С., ЕГН **********, да заплати на КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК 207024290, сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1196120 от 28.11.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до 1 окончателното плащане.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, молят на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК да осъдите С.

Д. С., ЕГН **********, да заплати на КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК 207024290, сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1196120 от 28.11.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответника С. Д. С., чрез процесуалния му представител адв. С. Н., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан в претендирания размер.

В отговора се твърди, че процесният договор за паричен заем е нищожен поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че при тези нарушения са налице последиците по чл. 23 ЗПК, съгласно които потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихви и допълнителни разходи.

Ответникът твърди, че уговореният в договора фиксиран годишен лихвен процент от 50 %, в съчетание с предвидената договорна неустойка, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации и нарушава принципите на добросъвестност и справедливост. Поддържа се, че размерът на възнаградителната лихва, заедно със скритото оскъпяване под формата на неустойка, надхвърля многократно законната лихва и не е икономически обоснован.

В отговора се излагат твърдения, че чрез клаузата за договорна неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като реалният годишен процент на разходите по кредита надвишава законово допустимия максимум. Поддържа се, че посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита, тъй като в него не са включени всички дължими от потребителя плащания.

Ответникът твърди още, че липсва яснота относно механизма за формиране на годишния процент на разходите, както и относно включените в него компоненти, поради което счита, че договорът не отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че при тези обстоятелства договорът е недействителен в цялост.

В отговора е направено доказателствено искане на основание чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи доказателства относно начина на формиране на годишния процент на разходите, включените в него разходи и осчетоводяването на плащанията по договора. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

2

В случай, че бъде уважен предявеният иск, правят възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал .5 от ГПК за адвокатско възнаграждение.

Молят да им бъде присъдено на основание чл.38 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 400 лв. в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 23 ЗПК, за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем.

От събраните по делото писмени доказателства, приети по надлежния ред, както и от безспорните между страните обстоятелства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Сключен е договор за потребителски кредит №1196120 от 28.11.2024 г. между „Кредирект“ ЕООД, в качеството на кредитор и С. Д. С., в качеството на кредитополучател.

По силата на договора на ответника е предоставена заемна сума в размер на 4000 лева, която съгласно договорените условия следвало да бъде върната на месечни погасителни вноски съобразно изготвен погасителен план.

Съгласно клаузите на договора кредитът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент от 50 %, като годишният процент на разходите (ГПР) е посочен в размер на 63.38 %.

В договора е предвидено и задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение, като при неизпълнение е уговорена договорна неустойка.

От представения по делото договор за кредит №1196120, както и от лог файл по договора, се установява сключването на договора между страните и параметрите на предоставения кредит.

От представената справка за движенията и актуалния размер на задължението по договора, както и от извлечението за извършените и предстоящи плащания, се установява усвояването на заемната сума от ответника и формирането на задължението по кредита.

По делото е представено и уведомление за предсрочна изискуемост, от което се установява, че кредиторът е обявил задължението по договора за предсрочно изискуемо.

С определението по чл.140 ГПК съдът е приел като писмени доказателства представените от ищеца документи, а именно: договор за кредит № 1196120; лог файл по договора; справка за движенията и актуалния размер на задължението; извлечение за извършените и предстоящи плащания; уведомление за предсрочна изискуемост.

Със същото определение съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен процесният договор за потребителски кредит и че заемната сума в размер на 4000 лева е била изцяло усвоена от ответника

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 от Закона за потребителския кредит, за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит.

За да бъде уважен предявеният главен иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, предоставянето на заемната сума, настъпването на изискуемостта на задължението, както и неизпълнението на задължението от страна на ответника.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 4000 лв., която е била изцяло усвоена от ответника.

Не се установява по делото ответникът да е погасил задължението си за връщане на получената сума.

Ответникът противопоставя възражение за недействителност на договора, като поддържа, че същият противоречи на добрите нрави и не отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

Дори да се приеме, че процесният договор е недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.

Следователно, независимо от валидността на договора, ответникът дължи връщане на предоставената и получена заемна сума в размер на 4000 лева.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен до размера на предоставената главница, поради което следва да бъде уважен в този размер.

С оглед уважаването на главния иск съдът не следва да разглежда предявения при условията на евентуалност иск

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 327.23 евро /81.81 евродържавна такса, 245.42 евро- адвокатско възнаграждение/.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, сумата от 4000 (четири хиляди) лева/2045.17 ( две хиляди четиридесет и пет евро и 17 цента) евро/, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 1196120 от 28.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „Кредирект“ ЕООД направените по делото разноски в общ размер на 327.23 евро /81.81 евро- държавна такса, 245.42 евроадвокатско възнаграждение/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

5