Решение № 2651 от 08.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2651

Стара Загора, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА административно дело № 20267240700466 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от И. В. Д. от [населено място], чрез редовно упълномощен адвокат, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000437 от 06.04.2026 г., издадена от началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б."з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния акт и постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Жалбоподателят твърди, че не е собственик на управлявания автомобил, а собственикът не е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС поради несключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност. Заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност. По подробно изложени съображения, моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител с искане за уважаването й и присъждане на разноските по делото – платена държавна такса в размер на 5,11 евро и 400 евро – възнаграждение за един адвокат, платено в брой на 20.04.2026 г.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, без допуснати процесуални нарушения и при наличие материалноправните предпоставки на закона за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б."з" (гг) от ЗДвП. Претендира юрисконсултско възнаграждение, респ. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и съобрази представените по делото доказателства и закона, установи:

По отношение на жалбоподателя И. В. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3491209 от 06.04.2026 г. за това, че на 06.04.2026 г. около 17:00 ч. в обл. Стара Загора, общ. Стара Загора, на [улица]до № 1 в посока север-юг, управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер], собственост на М. Ж. Д., като водачът управлява МПС със служебно прекратена регистрация на 31.03.2026 г., поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000437 от 06.04.2026 г., издадена от началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е издаден на основание чл.171, т.1, б."з" (гг) от ЗДвП и въз основа на описания по-горе АУАН, като от фактическа страна е обоснован с фактите, че на 06.04.2026 г. около 17:00 ч. в обл. Стара Загора, общ. Стара Загора, на [улица]до № 1 в посока север-юг, управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер], собственост на М. Ж. Д., като водачът управлява МПС със служебно прекратена регистрация на 31.03.2026 г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност. За извършеното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на адресата на 09.04.2026 г. с указания за срока, реда и органа, пред който може да се обжалва, а жалбата срещу нея е подадена чрез ЕПЕП до Административен съд – Стара Загора на 20.04.2026 г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, както и представени от жалбоподателя в т.ч. доказателства за сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност за процесния автомобил с валидност от 14.04.2026 г. до 13.04.2027 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е процесуално допустимо – направено е от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Спазено е изискването за издаване на административния акт в писмена форма, като са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане на мотиви. В заповедта са посочени фактически обстоятелства, в т. ч. дата, час и място на описаното нарушение, за което е приложена ПАМ, посочена е правната квалификация на нарушението и разпоредбата, предвиждаща налагане на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ – чл.175, ал.3 от ЗДвП, която е включена като хипотеза за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."з" (гг) от ЗДвП. Следователно е изпълнено изискването за мотивиране на заповедта чрез описание на конкретно извършено от водача административно нарушение по ЗДвП и неговата правна оценка, обосноваваща връзка между упражненото правомощие за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. "з" (гг) от ЗДвП и предвидената наказуемост на конкретното нарушение.

Заповедта е материално незаконосъобразна.

Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). Оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

В заповедта административният орган е посочил прилагането на ПАМ на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща санкция /лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв./ за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В конкретния случай се касае за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Последната разпоредба регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането КЗ/, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Отсъстват доказателства за изпълнение на задължението по чл.574, ал.10 от КЗ – Информационният център да е уведомил собственика на превозното средство, за което не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да е предоставен 14-дневен срок от уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл.574, ал.11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Липсата на доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил от Информационния център на Гаранционния фонд, съставляващо предпоставка за приложената разпоредба на чл.574, ал.11 от КЗ, респ. чл.143, ал.10 от ЗДвП, изключва субективна съставомерност на деяние по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Няма доказателства и за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация на МПС по реда на чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Приложимо е разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022г., съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Ето защо независимо от служебно прекратената регистрация на процесния лек автомобил на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 31.03.2026 г., няма данни собственикът на автомобила да е знаел това обстоятелство. Такива факти не са налице и за жалбоподателя, който не е собственик на автомобила. Издаването на заповедта при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, обуславя извод за постановяване на оспорения акт при неправилно приложение на материалния закон.