Решение № 384 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330119351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Х. Г., ЕГН: **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 21 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № ***** г. е недействителен поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 5 от същия е недействителна, поради противоречие й със закона.

Ищцата твърди, че на ** г. сключила с ответника процесния договор за кредит, по силата на който й е била предоставена в заем сумата от 5000 лева, при ГПР 49.66%, със срок на кредита 18 месеца. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора ищцата следвала да сключи с „Мултитюд Банк“ договор за гаранция, с цел да бъде обезпечен сключения договор за кредит. Сочи се, че кредитът за потребителски кредит е недействителен доколкото в ГПР по същия не е включено възнаграждението за поръчителство, а в условията на евентуалност е недействителна клаузата на чл. 5 от договора поради нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Признава, че в ГПР по процесния договор за кредит не е включено 1 възнаграждението за поръчителство.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за потребителски кредит с № ***** г., както и неговите параметри. Видно от представения като писмено доказателство по делото договор, общият разход по кредита е 1750 лева и включва само и единствено сумата по чл. 3, б) възнаградителната лихва в размер на 1750 лева при ГЛП 23,33%. Установява се безспорно, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство с „Мултитюд банк“.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 1750 лева, но в нея не е включено допълнителната такса по договора за гаранция, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и 2 възнаграждението за гаранцията.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, а предявеният главен иск се явява основателен. Поради това няма да се разгледа предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договорна клауза, доколкото не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, същите възлизат в размер на 1031, 11 евро /2016, 68 лева/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Т. Х. Г., ЕГН: ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит с № ***** г. е недействителен поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на Т. Х. Г., ЕГН: ********** сумата от 1031, 11 евро /2016, 68 лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4