Определение № 360 от 04.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. София, 03.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Биляна Чочева

Даниел Луков като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно частно наказателно дело № 20238003200712 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност.

С определение № 493/18.07.2023г., постановено по чнд № 413/2023г. по описа на Хасковския окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на СГС по компетентност по съображения, че се касае до производство по реда на чл. 8, ал. 1 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС) и тъй като осъденото от чуждестранния съд лице Х. Ф. обичайно местопребивава в гр. София, делото е било изпратено по компетентност на Софийски градски съд.

С разпореждане № 1970/27.07.2023г., постановено по чнд № 4157/2023г. по описа на СГС, съдебното производство по делото е било прекратено по съображения, че лицето има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, попадащ в района на Окръжен съд – Хасково, поради което и делото е изпратено на ВКС за решаване на повдигнатия спор за подсъдност.

Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че подсъдността по делото следва да бъде определена съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС и делото следва да се разгледа от Окръжен съд – Хасково.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното:

Чнд № 413/2023г. по описа на Хасковския окръжен съд е било образувано по искане, намиращо своето основание в

ЗПИИСРРПОУНВПМАС от страна на Окръжен съд – Арад - Румъния и въз основа на удостоверение за изпълнение на решение, с което се налагат 1 пробационни мерки на българския гражданин Х. Ф., а именно съдебно решение № 467/22.11.2022г. по дело № 2733/108/2021г. на румънския съд, влязло в законна сила на 31.01.23г. С това решение българският гражданин Х.

Ф. с адрес гр. Х., е бил осъден на три години лишаване от свобода, отложено за срок от три години, като в срока на надзор спрямо Ф. има определени пробационни мерки за наблюдение за срок също от три години.

Съгласно чл.8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС компетентен по искането се явява окръжният съд по местоживеенето на лицето. От събраните по делото доказателства е видно, че адресната регистрация на Х. Ф. е в гр. Х., където са неговият постоянен и настоящ адрес. При липсата на легална дефиниция за понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от посоченото в Решение № 3/ 08.02.2001г, постановено по кд №16/2000г.по описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота)….“

В конкретния случай лицето не е разкъсало трайната си връзка с територията на страната и по-конкретно с мястото, в което се намира неговата адресна регистрация. Този адрес е посочен от него и пред румънския съд.

Обстоятелството, че в съдебно заседание пред ОС – Хасково лицето е заявило, че временно живее в гр. София, докато се раздели със съдружника си, с който са имали съвместен магазин в столицата, не променя извода, че местоживеенето в гр. Х. на лицето Ф. не е загубило своята трайност и продължителност с временното му пребиваване на територията на гр. София, а продължава и в момента. Установеното преимуществено живеене на място, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение сочи само на обичайно местопребиваване, но не и на местоживеене, каквото се изисква от ЗПИИСРРПОУНПМАС. А след като това е така, то местно компетентен съд, който да се произнесе по искането на румънския съд, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС се явява Окръжен съд – Хасково, комуто делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване по същество.

Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА чнд № 4157/2023г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане в Окръжен съд – Хасково.

Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд за 2 сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3