Определение № 1791 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1791 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501405 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; против Разпореждане № 11705/17,04,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5659/2024 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 34593/28,03,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник П. С. Б., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40005701564/07,09,2021 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 34593/28,03,2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу П. С.

Б., ЕГН **********; за суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40005701564/07,09,2021 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че сумите се претендират въз основа на клаузи в 1 потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема за правилен извода на Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:

1/ Относно претендираното договорно възнаграждение:

С договора за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, заявителят е предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 3500 лв., срещу задължение същият да бъде върнат, ведно с възнаградителна лихва, уговорена както следва: годишен лихвен процент - 41 %, лихвен процент на ден е 0,11 %, ГПР - 48,78 %, като не е посочена методиката на определяне на ГПР.

Доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.

2/ Относно сумите, претендирани като възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги:

Сумите се претендират като дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. От характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

3/ Относно сумите, претендирани като лихви за забава:

Сумите се претендират като обезщетения за забавено плащане, като 2 дължимите по договора главници са две: по договора за кредит и по договора за заплащане на допълнителни услуги, за всяка от които е уговорена отделна месечна вноска. Доколкото обезщетението за забава се претендира общо, а едната от двете главници се приема за дължима въз основа на неравноправна клауза /вж. т. 2/, при липса на възможност за събиране на доказателства в настоящото, не може да се извърши преценка относно размера на обезщетението за забава, дължимо по отношение главницата по кредита. Поради това и тази претенция следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

Доколкото в заявлението се съдържат данни за извършвани от длъжника плащания, без да е конкретизиран размерът им, а в рамките на заповедното производство не могат да се събират доказателства, не би могло да се определи по размер подлежащата на връщане „чиста стойност“ на кредита, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се приеме за правилно и да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11705/17,04,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5659/2024 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 34593/28,03,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник П. С. Б., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40005701564/07,09,2021 г.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3