Решение № 2907 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. *****, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110124441 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „************“ ЕООД срещу *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 8000 лв., с равностойност 4090,34 евро – частична претенция от вземане в общ размер от 17083,13 лв., с равностойност 8734,47 евро, претендирана от ищеца като дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди от нанесени щети по собствения му л.а. „*********“, рег.№ *********, в резултат от ПТП, настъпило на 12.08.2021г. в гр. *****, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на л.а. „******“, рег.№ ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.08.2021г. в гр. ***** е настъпило ПТП с участието на л.а. „******“, рег.№ ******, и л.а. „*********“, рег.№ *********, собственост на ищцовото дружество, при следния механизъм: движейки се по ул. „******“, с посока на движение от бул. „*******“ към бул. „********“, при пешеходната пътека след автобусна спирка „*******“, водачът на л.а. „******“, като не съобразил разстоянието между управлявания от него автомобил и спрелия пред него, за да изчака преминаващ пешеходец, л.а. „*********“, се ударил в задната част на последния, реализирайки процесното ПТП. Твърди се, че описаното ПТП е предизвикано по вина на водача на л.а. „******“, като в резултат от същото по л.а.

„*********“ били нанесени щети. Поддържа се, че към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Въз основа на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение при ответника е заведена щета № ********, по която на 25.11.2021г. на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 2916,87 лв., но то не покрива всички претърпени имуществени вреди от процесното застрахователно събитие, оценени от 1 ищеца на стойност от 20000 лв. При тези твърдения ищецът обосновава правния си интерес от търсената съдебна защита за ангажиране отговорността на ответника за неизплатения остатък от вземането за обезвреда, което предявява с частичен иск.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по размер. Намира, че претендираният размер на обезщетение е несъответен на действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. Твърди, че отговорността му се съизмерява със сумата от 2916,87 лв., с чието плащане счита, че е удовлетворил изцяло претенцията по застраховката.

Поддържа, че ако стойността на ремонта възлиза на сочената от ищеца сума, то би било налице тотална щета. Твърди още, че л.а. „*********“ не е бил в гаранционен срок към датата на ПТП и не е подлежал на ремонт в официален сервиз. С тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск и прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно посочената законова норма и при твърденията, на които ищецът основава предявеното вземане, основателността на исковата претенция се обуславя от установяване на фактически състав, включващ наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на която ответникът се е задължил да застрахова отговорността на сочения за виновен водач за причинени от него на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба ПТП, в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на противното.

Всяко от посочените релевантни обстоятелства, формиращи основанието на предявения иск, в процесния случай е безспорно между страните. Съобразявайки това с приетия доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП с участието на процесните две превозни средства, реализирано по описания от него механизъм, при който причина за същото се явява противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „******“, рег.№ ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по валидно сключена и действаща към този момент застрахователна полица. Отделено за безспорно е също това, че в причинна връзка с така настъпилото ПТП са били нанесени щети по собствен на ищеца л.а. „*********“, рег.№ *********. Не се спори и относно факта на извършено от ответника плащане на застрахователно обезщетение в размер от 2916,87 лв. по образуваната по повод застрахователното събитие щета № ********, което обстоятелство сочи и на извънсъдебно признание от негова страна на възникването на предявеното вземане, но само в посочения размер.

От представен по делото договор за покупко-продажба на МПС от 1.07.2022г. се 2 установява, че след ПТП ищецът се е разпоредил с процесния автомобил, прехвърляйки правото си на собственост върху него на трето за спора лице – Б. В. А..

По данни от изискана справка от Отдел „Пътна полоция“ при СДВР, автомобилът впоследствие е бил предмет на нова разпоредителна сделка, извършена на 17.09.2024г., и понастоящем регистриран собственик на същия е Л. Д. Ц..

Спорът между страните е концентриран върху това дали претендираният от ищеца размер на вземането му за обезщетение съответства на размера на вредите, подлежащи на репариране по процесната застраховка.

Отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по прекия иск на ищеца, като функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент, е тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и ответникът застраховател отговаря спрямо ищеца при същите условия, при които отговаря причинителят на вредите, т.е. по правилата на деликтната отговорност, и в границите на определената в договора застрахователна сума – арг. чл.

429, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай ищецът претендира за възмездяване на имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от увреждане на собствения му автомобил, като спорни са вида и естеството на повредите, чието настъпване е в причинна връзка с реализирания застрахователен риск.

За установяване на обстоятелствата от значение за обема на отговорността на ответника по делото са приобщени писмени доказателства, както и са приети основно и допълнителни заключения на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.

Представени са съставени от експерти на ответника описи при извършени по образуваната щета огледи, като за отразените в тях увредени детайли по процесния автомобил от приетото по делото основно заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че са причинени в резултат от настъпилото ПТП при съобразяване механизма на реализирането му. Отделно от така установените увреждания ищецът твърди допълнителни повреди, описани в калкулации от сервизи на „******“ ООД и „*********“ ЕООД, където автомобилът е бил предаден от него по възлагане за оглед и изготвяне на оферта за необходимите ремонтни дейности. В тези калкулации, приобщени към доказателствата, фигурират повреди по детайли, които действително не са включени в описите на застрахователя, като същите съгласно първото прието допълнително заключение на вещото лице автотехник са по позиции, както следва: стъкло панел, основа панел заден ляв, буфер заден ляв, стъкло капак заден, държачи лайсна капак заден, светлоотразител в броня задна - ляв, стоп десен външен, рог заден десен и купе.

Посочените повреди, по данни от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Н. и К. В. – служители на „*********“ ЕООД, са констатирани при извършен външен оглед на автомобила и описани от тях в съставената калкулация и отчет от „*********“ ЕООД, като конкретно по отношение купето е извършено само остойностяване на същото по допълнителна заявка от ищеца, доколкото за фактическо определяне степен на увреда, налагаща подмяна, са били необходими допълнителни измервания, каквито не са били правени в сервиза на дружеството. В тази връзка и двамата свидетели посочват, че при външен оглед могат да бъдат установени единствено видими щети по купето, каквито свидетелят Н. твърди да са били налични, 3 а за да се установят увреди във вътрешната му част е необходимо замерване в сервизни условия, което да покаже степента на изкривяване, респ. необходима ли е подмяна. За установени повреди по описаните по-горе детайли показания дава и свидетелят ******** – служител на „*******“ ООД, който твърди да е извършил оглед на автомобила съвместно с представител на ответното застрахователно дружество.

Същият заявява, че при самия оглед са установени кривини по купето и вероятност за наличие на скрити дефекти, каквито могат да се констатират при извършване на ремонта, но такъв не е бил правен от тяхната сервизна фирма. Посочва, че при огледа е изразил становище пред експерта на застрахователя за необходимост от подмяна на купето, но последният отказал включването му в описа.

Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, като възпроизвеждат непосредствено възприети от разпитаните свидетели обстоятелства. Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на тях за доказани описаните допълнителни повреди, включително по купето, на процесния автомобил. За всички тези повреди двете обсъдени допълнителни съдебни автотехнически експертизи заключават, че могат да бъдат получени в причинно-следствена връзка с приетия механизъм на ПТП.

По отношение конкретно купето на автомобила спорна е и степента на увреда – дали същата налага неговата подмяна или е възможно отремонтирането му без подмяна. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът твърди, че купето не е подменяно преди извършеното от него разпореждане с автомобила, който факт се потвърждава и от третото допълнително заключение на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице след извършен оглед, при който е установил само направен ремонт на купето. Съгласно констатациите на експерта и направените от него уточнения при разпитите му в съдебно заседание, за да се установи увреждане на купето в степен „за подмяна“ са необходими измервания със специализирани стендове, освен ако не е налице тежка деформация вследствие силен удар, с видими изкривявания или цялостно променена геометрия, каквито в процесния случай не се установяват от събраните доказателства, включително изготвения снимков материал, макар да са налични изкривявания на задни рогове и на багажника, доколкото последните не са достатъчна индикация за промяна на самата конструкция на купето.