Решение № 56 от 27.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Сливен, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Ян. К.а - Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. К.а - Чолакова Административно наказателно дело № 20242230201169 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от А. Я. А., ЕГН ********** против НП № 10351/05 от 09.12.2005г., издадено от началник на РУ-Сливен, ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП и на основание и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 40 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП. На основание Наредба № I-139 от 16.09.2002г. на МВР са му отнети общо 14 контролни точки, както следва: по чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП - 4 контролни точки, по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП -10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В депозирано по делото писмено становище, както и в хода на устните състезания, пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като излага подробни съображения относно нередовното връчване на НП, неприложимост на хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

1

Счита, че възможността за административнонаказателно преследване спрямо жалбоподателя е погА.а по давност.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.11.2005г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 10351 за нарушения по чл. 36, ал. 1 и чл. 102, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 21.11.2005г.около 18.30 часа, в гр. Сливен, между бул. „Цар Освободител“ и бул. „Братя Миладинови“ управлявал лек автомобил Мерцедес С 220D, рег. № СН 2293АН като извършвал маневра завиване на ляво по бул. „Братя Миладинови“ от крайна дясна лента, обособена за движение само направо и надясно. По време на движението водачът не използвал обезопасителен колан.

АУАН бил подписан от актосъставителя и двама свидетели. На датата на съставянето му той бил връчен на нарушителя и подписан от него, като в АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на осн. чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 30 лева, за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП и на основание и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 40 лева, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП. На основание Наредба № I-139 на МВР му отнели общо 14 контролни точки, както следва: по чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП - 4 контролни точки, по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП-10 контролни точки.

В процесното НП липсва положен подпис на жалбоподателя, като на мястото на подписа е вписано „чл. 58, ал. 2 от ЗАНН“ и е посочена дата 23.01.2006г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, 2 подлежащ на съдебен контрол.

По отношение допустимостта на жалбата и направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за спазване реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът счита, че жалбата е депозирана в срок, доколкото не са били налице основанията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН . В тази връзка намира за основателно възражението, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и 2 от ЗАНН, в редакцията й към датата на извършване на нарушението предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. В алинея втора е посочено, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За да се връчи НП по реда, посочен в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН , следва да са налице кумулативно дадените предпоставки, а именно: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да не е известен. За да е налице първата предпоставка, не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. Съгласно трайната съдебна практика, за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е извършил най-малко две посещения, в различни дни и части на денонощието, да бъдат събрани сведения, при които да е установено, че търсеното лице не може да бъде намерено на адреса. От събраните по делото писмени доказателства се налага извода, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По преписката липсват данни, че жалбоподателят е търсен повече от веднъж, както и данни, от които да е видно, че е правена справка за установяване на друг известен адрес на който да се извърши връчването на НП. От служебно изисканите доказателства се установява, че постоянният и настоящ адрес на жалбоподателя не е променян от датата на извършване на нарушението до настоящия момент. Безспорно е, че представените по делото доказателства, не установяват наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което съдът счита, че не е налице редовно връчване на процесното НП, респ. срокът за обжалване на същото не е започнал да тече, следователно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане.

Съдът намира жалбата за основателна, като счита, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е погА.а по давност, в каквото насока е и направеното от процесуалния му представител 3 възражение. Съображението за това са следните:

Съгласно чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността субсидиарно приложение намират разпоредбите на НК.

Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

На основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (в редакцията й към момента на извършване на административното нарушение) административнонаказателно преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години. Давностният срок започва да тече от довършване на нарушението. В случая - от датата на извършване на процесното нарушение, която е 21.11.2005г.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

В настоящия случай, предвид датата на извършване на административното нарушение - 21.11.2005г., към настоящия момент е изтекъл предвидения в закона тригодишен абсолютен давностен срок (същият е изтекъл на 21.11.2008г.), следователно наказателното преследване е погА.о по давност, което означава, че към датата на постановяване на настоящия съдебен акт възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се е преклудирала на основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (в редакцията й към момента на извършване на административното нарушение) и НП следва да се отмени.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10351/05 от 09.12.2005г., издадено от началник на РУ Сливен, ОДМВР Сливен, с което на А. Я. А., ЕГН ********** от гр. Сливен, местност „Дюлева река“, № 272 на основание чл.

183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание 4

„глоба” в размер на 30 лева за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 40 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т.“б“ от ЗДвП, и на основание Наредба № I-139 от 16.09.2002г. на МВР са му отнети общо 14 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5