Решение № 466 от 02.03.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 02.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 953 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „П.” АД твърди, че на

28.07.2014 г. между него и ответника – З. „А.“ АД бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС и „Злополука“ с полица №

0306Х0048168, със застрахован обект „БМВ“ „Х 5“ с д.к. *******, със срок на валидност от 28.07.2014 г. до 27.07.2015 г.

Ищецът сочи, че на 29.04.2015 г. след 17:00 часа до 30.04.2015 г. автомобилът бил противозаконно отнет в гр.

София. По подадената от него жалба било образувано досъдебно производство с постановление от 26.05.2015 г. по ДП ЗМ № 1012/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, което в последствие било спряно. Твърди, че веднага след установяване на липсата на автомобила информирал ответника, по повод на което била образувана щета № 10015-0301-15573.2015 г. Сочи, че със свои писма №№ 100-582/05.08.2015 г. и 1006086/19.08.2015 г. ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение, въпреки че ищецът изпълнил своите З.ължения по Договора.

Намира отказа да бъде изплатено застрахователното обезщетение за неоснователен, поради което моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 45 600 лева – застрахователно обезщетение, законна лихва за забава от 05.08.2015 г. (датата на постановяване на отказа) до датата на исковата молба в размер на 7386.74 лева и законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените в производството разноски.

Ответникът З. „А.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен.

Не оспорва сключването на процесната полица и образуването на преписка по заявената щета. Намира, че е налице изключен риск, съгласно Общите условия, както и че ищецът не е изпълнил свои З.ължения във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Тези обстоятелства му давали право да откаже да изплати застрахователно обезщетение, а евентуално счита, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено наполовина.

Сочи, че е налице разминаване между заявените и реалните обстоятелства относно отнемането на автомобила. Поддържа, че водачът на автомобила – А.С.е декларирала, че е паркирала автомобила около 18:30 на 29.04.2015 г., а на следващият ден по същото време е установила липсата му, а застрахователят е установил различни обстоятелства относно последното ползване на автомобила, поради което е налице обстоятелство, изключващо отговорността му съгласно чл. 14.8 от Общите условия. На отделно основание поддържа неизпълнение на чл. 58.2.2 и 59.6.8 от Общите условия, касаещи З.ължение за своевременното уведомяване на застрахователя на дежурен телефон и за писмено уведомяване относно настъпването на застрахователното събитие до 24 часа от настъпване на събитието, а писменото уведомление било подадено на 18.05.2015 г., както и конкретно сочи, че не е представено свидетелство за регистрация на МПС – част II на Автомобила. Твърди още, че един от двата предадени на 18.05.2015 г. ключове за МПС не е предназначен за и не съответства на застрахования автомобил. Допълва, че на 12.08.2015 г. бил предаден още един ключ за автомобила. Сочи, че при посочените неизпълнения от страна на застрахования застрахователят има право да намали или да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

Изразява становище и за прекомерност на предявеният иск, тъй като размерът на застрахователното обезщетение бил определен към момента на сключване на Договора, което е според него е различно от стойността на автомобила към датата на застрахователното събитие.

С оглед на изразеното становище за неоснователност на предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение намира за неоснователен и акцесорният иск за присъждане на лихва.

Моли съда да отхвърли като неоснователни предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба. В нея ищецът заявява поддържа исковата молба и оспорва възраженията на ответника като неоснователни.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Намира, че с оглед на наличието на изключени рискове и неизпълнение З.ълженията на застрахования, застрахователното обезщетение следва да бъде намалено поне на половина.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена комбинирана застрахователна полица № 0306Х0048168 за застраховка Каско и Злополука, сключена на 28.07.2014 г. между агент на З. „А.“ АД и „П.“ АД относно лек автомобил марка БМВ, модел Х5, с рама WBAFE81090LZ70160, при клауза „П“, при застрахователна сума 45 600 лева, валидна за периода 27.07.2014 г. до 27.07.2015 г.

На

13.01.2016 г. 02 РУ – СДВР е издала удостоверение на А.М.С., че същата е заявила на 30.04.2015 г. че е пострадала от престъпление по смисъла на чл. 346, ал. 1 НК, при което за времето от 18.30 ч. на 29.04.2015 г. до 17.00 ч. на 30.04.2015 г. неизвестен извършител противозаконно е отнел чуждо МПС – лек автомобил марка БМВ, модел Х5 с рег. № *******, с рама WBAFE81090LZ70160, собственост на фирма „П.“ АД. Във връзка със случая е заведено ДП ЗМ № 1012/2015 г. по описа на 02 РПУ при СДВР и пр.пр. № 18718/215 г. по описа на СРП.

С постановление от 26.06.2015 г. посоченото ДП е спряно срещу неизвестен извършител.

На

18.05.2015 г. А.М.С.е подала в З. „А.“ АД Уведомление-декларация за щета п озастраховка Каско на МПС, като е посочила, че на 29.04.2015 г. е паркирала БМВ Х5 с рег. № ******* около 18.00 ч. в гр. София в кв. Надежда З. бл. 459, а на 30.04.2015 г. установила липсата на автомобила. Обадила се в полицията и в ЗД „А.“ АД.

Представено е писмено Сведение от А.М.С.на бланка на З. „А.“ АД относно движението й с откраднатия лек автомобил на 29.04.2015 г., подадено на 30.04.2015 г. в 20.00 ч. В него е удостоверено и знание на Анна Стоянова, че трябва да се яви в офис на З.

„А.“ АД *** на 04.05.2015 г., за да заведе щета.

Видно от списък на необходимите документи, изискуеми при заявен риск „Протовозаконно отнемане на МПС“, съставен на 18.05.2015 г. по процесната щета са представени оригинални ключове

2 бр., полиза Каско, полица „ГО“, удостоверение за управление час 1, удостоверение за техническа изправност и пълномощно.

С писмо от 05.08.2015 г. З. „А.“ АД е уведомило „П.“ АД, че във връзка с уведомление от 30.04.2015 г. от А.С.в ЗАД „А.“ АД е била образувана ликвидационна щета № 10015-0301-15573/2015 г. за настъпила кражба в периода 29-30.04.2015 г. в гр. София. При разглеждането и е установено, че са представени два различни ключа, един от които не е за автомобила, както и че същите, ведно с част от необходимите документи, са предоставени 18 дни след настъпване на заявеното събитие, поради което за застрахователя не възниква З.ължение да изплати застрахователно обезщетение.

С второ писмо от 19.08.2015 г. е отговорено на подадена жалба срещу първия отказ, като е пояснено, че след като свидетелствата за регистрация на автомобила част 1 и част 2, както и ключовете на автомобила, дистанционното управление за централно заключване, аларма, имобилайзер и друга подобна сигнално-охранителна техника не са предадени в сроковете за заявяване на щетата, а чак 18 дни след събитието, застрахователят може да откаже да изплати обезщетение.

С писмо от 04.09.2015 г. от „П.“ АД са поискали ЗАД „А.“ АД да преразгледа щетата, кат оса възразили срещу направения отказ. С писмо от 15.09.2015 г. застрахователят отново е отказал да изплати обезщетение.

На

19.10.20515г. „П.“ АД са отправили предупреждение, че ако не им бъде изплатено справедливо застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил, ще прекратят застрахователните си договори със З. „А.“ АД.

На

10.02.2016 г. „П.“ АД са представили на З. „А.“ АД удостоверение от СДВР, че производството за противозаконното отнемане на лек автомобил „БМВ“ е спряно и са поискали отново да им бъде изплатено застрахователно обезщетение. На 11.03.2016 г. ЗД „А.“ АД за пореден път са отказали изплащане на обезщетение Представени са Общи условия за застраховка на МПС (КАСКО) на З. „А.“ АД. Според Раздел 3 от ОУ тази застраховка покрива Пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от рискове, групирани в няколко групи. В Група Клауза „П“ – Пълно каско, е посочено, че по тази клауза застрахователят покрива Пълна загуба или Частична щета на застрахованото МПС причинени от всички рискове в предходните три групи (Минимално каско, частично каско и Кражба).

В раздел 4 са посочени кои случаи на пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС не се покриват, включително в т. 16.14.3 е предвиден случай, в който ключовете на МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС – част 1 или 2, документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол, а в 16.14.4 е посочен случай на отнемане или изгубване на ключове и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС – част 1 или 2, документите за собственост на МПС и застрахователят не е уведомен за това в 3- дневен срок.

Съгласно

Раздел Х1 – Права и задължения на страните през срока на действие на застраховката, т. 50.4 е предвидено задължение на застрахования при напускане на МПС да не оставя ключовете (контактни и/или за заключване) дистанционното управление на алармата и/или свидетелството за правоуправление част 1 или 2, или документ за собственост и винаги да го заключва и да включва сигнално-охранителната система на автомобила. Според т. 50.7.7 застрахованият е задължен да уведомява застрахователя за всяко посегателство върху застрахованото МПС. В т. 50.9 е предвидено, че при неспазване на кое да е от изброените задължения на застрахования застрахователят може да намали или да откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение. Според т. 51 писмените уведомления се отправят в седмодневен срок от датата на възникване на обстоятелството или промяна на данните.

Съгласно т. 55, когато настъпи застрахователно събитие застрахователят може да откаже изцяло или частично изплащане на застрахователно обезщетение, ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство към момента на сключване на застраховката е оказало въздействие за настъпване на събитието.

Съгласно

Раздел Х Права и задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да регистрира незабавно пред компетентните органи събитието в деня на настъпването му; да уведоми застрахователя, като изложи обстоятелства относно събитието и настъпилите щети; при кражба да уведоми застрахователя на посочен денонощен телефон в срок до два часа от узнаването и писмено в срок от 24 часа; да вземе всички необходими мерки за ограничаване на вредите; да представи пред застрахователя всички необходими документи, доказващи настъпването на застрахователното събитие. В т. 59 са посочени изискуемите се документи, а именно: документи по т. 37, ако не са били представени при сключване на застраховката; застрахователна полица в оригинал или дубликат; документ за собственост на МПС; копие от пълномощното на водача; писмено уведомление за банкова сметка, ***, писмено обяснение за обстоятелствата, при които е настъпило събитието; постановление на прокуратурата за спиране или прекратяване на наказателното производство; свидетелства за регистрация, документи за собственост, всички ключове за МПС, дистанционни управления, аларма, имобилайзер и др., както и други поискани документи. Според т. 82 от ОУ застрахователното обезщетение се изплаща до 15 дни след представяне на всички изискани от застрахователя документи, а при кражба то се изплаща след спиране или прекратяване на наказателното производство, но не по-рано от 90 дни след настъпване на застрахователното събитие.