Решение № 186 от 04.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Ловеч, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №

20254310100064 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за главница, по чл. 86 ЗЗД за договорна възн. лихва и зак.лихва за забава и законна-обективно съединени искове:

Подадена е искова молба от: „КРЕДИТО" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, Р. Н. Т., като представляващ, чрез адв. С. С. с личен № ********** вписана в регистъра на Адвокатската колегия с БУЛСТАТ ***, имейл: ***; против: Д. И. Ч. ЕГН: ********** с адрес: ***, телефон: ***, електронна поща: ***, със съд. а-с за призоваване: адв. К., по която се излага, че ЛРС е постановил Заповед № 1065 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 01.11.2024 год. по ч.гр. д. №2014 /24г. на ЛРС, по която е постановено Длъжникът да заплати на кредитора сумата 800 лева-главница , лихва 46,14 за забава върху главница от 02.06.24г. до 31.10.24г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2025 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.-държавна такса и 400,00 лв. юрисконсулстко възнаграждение.Посочил е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, не се претендират такси и разноски.Срещу тази заповед е било подадено възражение от длъжника , че не дължи сумата, поради което в срока предявяват настоящия иск.

Твърдят, че паричните им претенции се основават на подписан индивидуален договор за паричен заем № OL00096070 от 17.04.2024 г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж 01.06.2024г. между „КРЕДИТО" ООД и Д. И. Ч., във връзка с което е предоставена заемната сума от 800 лева на ответника.

Сочат: 1.Относно задължението им за доказване сключването на договор от разстояние изтъкват, че договорът е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на, ,КРЕДИТО" ООД и направен избор за вида кредит, от КРЕДИТО" ООД е изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла е описано, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играе ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се осъществява чрез въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя като прилага попълнено заявление за онлайн кандидатстване за кредит /. При подписване на договора с въвеждане на изпратения СМС 1 се счита, че договорът е сключен от страна на клиента, а „КРЕДИТО" ООД получава в програмата си статус на кредита „потвърден" като се прилагам извлечение от регистър искания със статус потвърден на договора.

2). Относно задължението заемодателя да е предоставил, съответно заемополучателят да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит предоставяме платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната сума и потвърдителен имейл.

3) За настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер е видно от стр.1 на договора, в които са посочени параметрите на кредита, а именно :1. общ размер на кредита: 800.00 лева; 2. лихвен процент по кредита: 0.00%; 3.годишен процент на разходите: 0.00%; 4.лихва: 0.00 лева; 5. такса експресно разглеждане: 278.87 лева; 6.брой погасителни вноски: 1; 7. дата на падеж: 31.05.2024 г, 8. обща стойност на плащанията: 1078.87 лева; 9. срок на кредита: 45 дни.

Към договора е представен и погасителен план като доказателство за настъпила изискуемост и размер на претенцията. Сочат още, че сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда сума от 278.87 лева и се дължи въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му / стр.5 от договора/. Тази такса не е поискана за присъждане от съда издал заповедта за изпълнение, не е предмет за доказване в настоящото производство и няма да се установява или претендира за в бъдеще. Относно служебната проверка на съда относно недействителност на договора или на отделни негови клаузи, при произнасянето си моли да има предвид следното:

Спазили са изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е сключен от разстояние в писмена форма, на траен носител, клаузите са изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Използваният формат за изготвяне на договора е Montserrat 12 -като за прегледност са използвани функциите на WORD-Bold, Italic, Underline за по-голяма четливост каквато е целта на закона.

Счита още, че таксата за експресно разглеждане на кредита не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като тя по никакъв начин не обуславя отпускането или не на кредита и не е част от разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума. Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит. /т.2.7. от стр.9 от договора/. Същата е описана в преддоговорната информация и потребителя е бил информиран, подписал го е и усвоил сумата, но не е върнал нищо по усвоения кредит до настоящия момент.

Счита, че Европейският съд постановява, че всички разходи, свързани с кредит, които са задължителни за потребителя, трябва да бъдат включени в ГПР, като подчертава значението на прозрачността и правото на потребителя да бъде информиран за всички такси и условия. / Дело C453/10 от Европейския съд/. Съдът следва да анализира дали дадена такса е задължителна или опционална, и как това влияе върху Годишния процент на разходите (ГПР). С Решение № 301 от 2020 г. на ВКС (Гражданска колегия) съдът установява, че ако една такса не е задължителна за получаването на кредита и клиентът може да избере дали да я плати (например, за бързо разглеждане на заявление), тя се счита за опционална и не трябва да бъде включена в ГПР. С Решение на ВКС № 45 от 2017 г. (Търговска колегия) счита, че опционалните такси (например такса за допълнителни услуги) не трябва да се включват в ГПР, ако не са задължителни. Таксите трябва да бъдат ясно разграничени в договора, а клиентът трябва да има възможност да избере дали да се възползва от тях. В Решение на Районен съд по дело № 176/2019 г. (Пловдивски районен съд), съдът установява, че опционални такси не могат да бъдат включвани в ГПР, ако те не са задължителни за ползването на кредита. Горецитираните национални решения са в унисон и с европейската практика, например Решение на Европейския съд по дело C-76/10 (Дело Perenicova и Perenic)/, с което европейския съд постановява, че такси, свързани с допълнителни услуги по потребителски креди не трябва да бъдат включвани в ГПР, ако те са опционални и не са задължителни за получаването на кредита. Предвид гореизложеното, считат, че такса експресно разглеждане е опционална, като при предоставянето й сме изпълнили изискването клиентът да бъде ясно информиран за нея и да поиска изричното й предоставяне след прочитане на информационното съобщение, преди да се вземе решение, което установяваме с предоставения документ.

Акцентира че видно от представената справка от системата на „КРЕДИТО" ООД за попълнен 2

СМС и платежното нареждане е, че задължението на заемодателя е изпълнено според уговореното. Видно от представената справка от системата на, ,КРЕДИТО" ООД за попълнен СМС и платежното нареждане е, че задължението на заемодателя не е изпълнено и до датата на подаване на настоящата искова молба.

Или ответникът не е извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа /01.06.2024г./ до настоящия момент. До подаване на заявлението ответникът е бездействал виновно, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения от наша страна.

Виновното поведение на длъжника за толкова дълъг период от време е обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в размер на 46.14 лева за периода от 02.06.2024г. до 31.10.2024г. по договор за кредит № OL00096070 от 17.04.2024 (представя справка от счетоводния ни програмен продукт за установяване размера на претендираните лихви), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Моли да се постанови решение, с което да се признаете за установено по отношение на ответника Д. И. Ч., ЕГН: ********** от **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „КРЕДИТО" ООД, ЕИК: *** - гр. София въз основа на индивидуален договор за паричен заем произтичащо от договор за кредит № OL00096070 от 17.04.2024 г. за следните суми: главница в размер на 800 лева /осемстотин/ лева - чл.1 от договор за кредит №OL00096070 от дата 17.4.2024г.

; лихва в размер на 0.00 лева - договорена лихва върху главницата от 17.4.2024г. до 1.6.2024г., съгласно колона 5 на погасителен план (приложение 1) към договор за кредит №OL00096070 от 17.4.2024г.; лихва в размер на 46.14 лева - лихва за забава върху главницата от 2.6.2024г. до 31.10.2024г., от договор за кредит №OL00096070 от 17.4.2024г.; и законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2024 г. до изплащане на вземането и разноските по делото по ч.гр.д. №2014/2024г.

, по описа на Районен съд - Ловеч, четвърти граждански състав; в полза на „КРЕДИТО" ООД, ЕИК:

*** - гр. София да бъдат присъдени сторените в настоящата исково производство разходи, съобразно списък, включващ и направените във връзка с издаване на заповед за изпълнение разноски по ч.гр.д. №2014/2024г., по описа на Районен съд - Ловеч, четвърти граждански състав; да бъде изискано и приложено по ч.гр.д. №2014/2024г., по описа на Районен съд-Ловеч, четвърти граждански състав, с оглед ползването на ищеца от доказателствата по делото, включително и за доказване размера на платената държавна такса; предвид становището на ответната страна, да се даде възможност да ангажира доказателства и да прави доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез ада. П. К. от АКЛовеч, в който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди, че Представеният Договор за потребителски кредит не е подписан от доверителя й поради което счита, че е недействителен, нищожен. По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за периода от 02.06.2024г. до 31.10.2024г., в размер на 46.14 лева се оспорва тази претенция, счита, че е неоснователна, оспорва я както основанието така и размера на тази лихва. Както от исковата молба, така и от представените доказателства не става ясно, на какво основание е искането за присъждане на тази лихва, как е формиран размера на тази лихва. Съгласно съдебната практика клаузите за лихва за забава са нищожни при договори за потребителски кредити, тъй като противоречат на добрите нрави, и водят до прекомерно обогатяване на кредитора в резултат на необосновано високо възнаграждение. Оспорва и периода, за които се търси тази лихва, считам че претенцията за тази лихва е погасена по давност. По отношение на фиксирания лихвен процент и ГПР: Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК-годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора, както и такса за експресно разглеждане на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая ГПР по кредита е 0% в процентна стойност. ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри, а не е посочена действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за 3 сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). Видно от приложения към делото договор за кредит, освен, че неясни са останали допусканията, използвани при определяне на ГПР, условията за прилагане на лихвения процент, то и начина на оформяне на договора като шрифт и формат затруднява възприемането на съдържанието и не отговаря на императивното изискване на закона да е написан по ясен и разбираем начин.Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по см. на чл. 4, § 1 от Директива 93/1 З/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Счита, че иска не е подкрепен с убедителни доказателства.