Решение № 599 от 18.07.2023, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 599

18.07.2023г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 494 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Делото е образувано по жалба на „А. - А.“ ЕООД гр.С., представлявано от управителя Р.

А. И., чрез адв.А.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК- 148-0122840/21.03.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект „хранителен магазин“, находящ се в ***и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, а в частта за продължителността на срока на ПАМ – немотивирана. Излагат се доводи за несъразмерност на наложената ПАМ и издаване на оспорения акт в противоречие с целта на закона, без извършване на преценка за наличие на баланс между личните и обществените интереси. Оспорва се наличието на поведение от страна на жалбоподателя трайно насочено към нарушаване на финансовата дисциплина, като се претендира констатираното нарушение да е извършено за първи път. Сочи се също така, че предвид характера на дейността на конкретния търговец и ниските дневни обороти, принудителна мярка с продължителност като наложената би довела до накърняване правата на дружеството – жалбоподател. По изложените съображения се претендира отмяна на заповедта.

С представена молба – становище, пълномощника на дружеството жалбоподател доразвива основанията за незаконосъобразност на оспорения акт, като акцентира на Решение от 4 май 2023г. по дело C - 97/21 СЕС, на което се претендира, че същия противоречи. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, излага аргументи за законосъобразност на акта и иска отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) №0122840/17.03.2023г., органи по приходите от ГДФК, отдел „ОД“ – Пловдив извършили проверка в 15:00ч. на 17.03.2023г. на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван „А. - А.“ ЕООД, с ЕИК *********. При проверката била извършена контролна покупка на стойност 6 лв., които били заплатени в брой от един от проверяващите служители на НАП, на Ф. Н. М. приела парите в качеството й на продавач. Последната приела плащането, но не издала фискален касов бон от действащото в обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан. Извършила се засечка на касовата наличност на паричните средства в касата, като се установила разлика от 62, 80 лв.

С оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ №ФК-148-0122840/21.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект „хранителен магазин“, находящ се в ***за срок от 14 дни. Във връзка с фактическото основаниe за издаване на процесния акт административният орган се е позовал на установените факти и обстоятелства в съставения ПИП серия АА №0122840/17.03.2023г. От констатацията в него следвало, че „А. - А.“ ЕООД не издал съответен документ за продажба по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение се доказвало и от констатираната в хода на проверката разлика между отчетената чрез фискално устройство и фактическа касова наличност в размер на 62, 80 лв., която, се дължала на неотчетени приходи от продажби чрез издаване на фискален бон.

Относно продължителността на срока на ПАМ е посочено, че обектът бил хранителен магазин, като предлаганите в него стоки се търсили ежедневно, а освен това се предлагали на конкурентни и достъпни цени. Според издателя на заповедта, изложените обстоятелства установяват противоправно поведение на лицето, характеризиращо се със своята продължителност и постоянство, което накърнява данъчната дисциплина и е предпоставка за неотчитане на приходи и съответно – неотчитане и незаплащане на дължими данъци.

Издадената заповед е връчена на законния управителя на дружеството жалбоподател на 21.04.2023г.

Жалбата е подадена директно пред АдмС – Хасково на 24.04.2023г.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП (л.18).

Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването ѝ, които кореспондират помежду си. В разпоредителната част на акта има ясна информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.

В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена административната мярка, с отразяване на информация за дата, място на извършеното нарушение, данни за търговския обект и конкретно за липсата на издаден фискален касов бон. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на атакувания акт.

Наложената с оспорената заповед ПАМ е за констатирано нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно който „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.

1, 4, 7 и 8“.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

В чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Ето защо при наличие на някоя от хипотезите на чл.186, ал.1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка, т. е. същият действа при условията на обвързана компетентност.

Фактът на извършеното плащане и неиздаване на касов бон, т.е. осъществяването на нарушение, принципно не се оспорва от жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че заповедта не била мотивирана относно продължителността на наложената мярка.

Както вече се посочи, нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е. органът има възможност при условията на оперативна самостоятелност да определи конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като прецени цялостното поведение на конкретния търговски субект. Тази негова преценка не може да е самоцелна. Тя е регулирана от чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. Т.е. преценката и на съда в случая е свързана с това дали с избраната от органа възможност се постига законовата цел, дали не е било възможно решение, което е по-малко обременително за адресата и трети лица, и ако не е имало такова решение, дали е имало решение, което е осъществимо с по-малко разходи.

Несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на който е нарушено поне едно от тези правила. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният орган, съобразно преследваната от закона цел.

В случая, установеният при проверката на търговски обект „хранителен магазин“, находящ се в ***, факт е неиздаване на фискална касова бележка при контролна покупка на 1бр. шампоан на цена от 6 лв. В тази връзка административният орган е издал оспорената заповед, като е наложил мярката с продължителност от 14 дни.

Настоящият съдебен състав намира продължителността на срока за незаконосъобразно определен.

До този извод се стига от установените факти по случая и от обстоятелства, които не предполагат налагане на мярка за такъв срок. Последният не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, включително и е определен при неспазване на принципа за съразмерност.

Налагането на принудителната административна мярка

„запечатване на обект и забрана на достъпа до търговски обект“ има за цел да се преустанови едно противоправно поведение от страна на нарушителите, съобразно с общите правила на чл.22 от ЗАНН. Наред с целите, предвидени в ЗАНН, следва да се има предвид разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, от която следва извода, че целите на специалния закон с налагането на ПАМ като процесната, са упражняване на предвидена в ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, да се предизвика по-добра организация в обекта, която да води до регистриране на всяка извършена продажба на регистрираното и функциониращо в него фискално устройство, да предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.