Решение № 7 от 12.01.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Свиленград, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело № 20225620100720 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Х. С., с която са предявен срещу С. П. С. искове с правна квалификация чл.34, ал. 1 от ЗС - за делба на недвижим имот и движима вещ.

От съда се иска да допусне съдебна делба между страните по отношение на недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлявал: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ************.1.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ************.1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с адрес на имота: гр. ************, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ************.1.2. Иска се и делба на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег.№ ************, намиращ се в държане у ответника.

Твърди се, че страните са бивши съпрузи и са придобили недвижимия имот и лекия автомобил по време на брака, чрез възмездни сделки - покупкопродажби, поради което същите вещи били в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Бракът на страните, сключен на 19.10.2002г., бил прекратен чрез развод, по силата на Решение № 149/10.04.2020г. по гр.д.

№ 1295/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград. С прекратяването на 1 гражданския им брак, бившите съпрузи притежавали по 1/2 идеална част от прекратената СИО.

Поради липса на съгласие за доброволно прекратяване на съдобствеността, от съда се иска да допусне извършването на съдебна делба между страните по отношение на недвижимия имот и на лекия автомобил, при равни права.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявеният иск за делба на недвижимия имот като неоснователен и не е оспорил иска за делба на лекия автомобил.

По отношение на недвижимия имот, ответникът е оспорил, че същият е съсобствен между страните, с възражение, че не бил придобит в режим на СИО, а с негови лични средства – паричен влог, с произход спестявания от работна заплата. Изложил е твърдения, че ищцата няма никакъв принос в придобиването на имота, нито пряк, нито непряк - чрез грижи за дома, децата и семейството.

В срока по чл.211, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал насрещен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4, вр.чл. 23, ал.1 от СК, с който е поискал от съда да признае за установено в отношенията на страните, че Д. Х. С. не е собственик на процесния недвижим имот, тъй като липсва принос от нейна страна в придобиването на този имот по време на брака на страните. В тази връзка ответникът е изложил твърдения, че през целия съвместен живот на съпрузите, съпругата Д. С. работила едва няколко месеца, а семейството било издържано от съпруга, който работил в чужбина като международен шофьор, превеждал суми по банкова сметка на ищцата за нейни лични нужди и за нуждите на семейството му. Отделно от това, децата не били обгрижвани от майката, а напротив тя ги оставяла сами, без надзор, поради което те се отчуждили от нея, до степен, че в края на 2019 година дори отказвали да виждат майка си. Затова, ответникът счита, че ищцата нямала никакъв принос в придобиването на делбеният имот.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не спорят относно факта на придобиване на процесния недвижим имот по време на вече прекратения между тях граждански брак. От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том II, рег. № 2040, дело № 211 от 2018г. на нотариус Митко Митев, с рег. № 420 по РНК, е видно, че процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************.1.1, е придобит на името на С. П. С., за сумата 10 000,00 лв., платена на продавача по банков път в деня на сключване на сделката - на 14.05.2018г.

Бракът между страните, сключен на 19.10.2002г., е прекратен с влязло в сила Решение № 149 от 10.04.2020г., постановено по гр.д. № 1295/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград, видно от представеното решение.

Съгласно § 4. (1) от Преходните и заключителни разпоредби на 2

Семейния кодекс (ПЗР на СК), правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Бракът на страните е “заварен” по смисъла на § 4 от ПЗР на СК, поради което относно имуществените отношения между бившите съпрузи следва да се приложат разпоредбите на действащия Семеен кодекс (в сила от 01.09.2009г.).

Съгласно чл.21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити т.е. разпоредбата създава съпружеската имуществена общност (СИО) по отношение на тези вещни права. Паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21, ал.1 от СК, т.е. те не са СИО, за разлика от аналогичната разпоредба на отменения СК (чл.19, ал.1).

Съгласно чл.23, ал.1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно ал. 2, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Следователно, всеки от съпрузите може да опровергае съвместния принос в придобиване правото на собственост по време на брака и да установи влагане на лични средства, т.е. на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 от СК.

Ответникът твърди, че процесният имот не е придобит в режим на СИО, тъй като цената му е платена изцяло с лични средства на купувача, при липса на принос на ищцата.

Както бе посочено по-горе, съгласно действащия СК, в случаите, когато отношенията между съпрузите се уреждат при законен режим на общност, съпружеската имуществена общност обхваща само придобитите от тях по време на брака, в резултат на съвместен принос, вещни права. Това изрично е посочено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК. Освен, че тази разпоредба не съдържа правило, което да е аналогично на това по чл.19, ал.1 от СК (отм.), с което съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, такова правило липсва и в останалите разпоредби, уреждащи законовия режим на общност в отношенията между съпрузите. От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.

След влизането в сила на действащия СК, паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.).

Затова по отношение на паричните влогове са неприложими установените в чл.21, ал.2 и чл.29, ал.3 от СК правила относно съпружеската имуществена общност. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства той разполага с възможността да 3 защити правата си по реда на чл.30 от СК – така в Решение № 264/21.03.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2060/2016 г., ГК, IV отд.

По предявения насрещен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4 от СК, в тежест на доказване на претендиращият индивидуална собственост бивш съпруг - ответника по делото, бе да докаже следните факти: придобивната стойност на имота, съобразно вида на възмездната сделка, размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл.

22 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот, както и влагането на тези средства в придобиването на имота, към момента на придобиването му.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че това доказване е изцяло проведено. В настоящото производство е безспорна придобивната стойност на имота – 10 000,00 лв., а и тя се установява от нотариалния акт, който документ не е оспорен. Безспорно е също, че средствата за покупката на имота са преведени от лична сметка на ответника към друга банкова сметка, с титуляр Г. П.а С. – продавач по сделката. Същото се установява от представеното извлечение от банкова сметка на ответника (л.50), видно от което продажната цена е преведена по банков път в деня на изповядване на сделката – 14.05.2018г., както е и отразено в нотариалния акт.

Получаването на продажната цена от 10 000,00 лв. по банков път в деня на изповядване на сделката се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. С. – продавача на имота.

Вложените в покупката на процесния имот парични средства в размер на 10 000,00 лв. са лични средства на съпруга – ответник. Основният спорен въпрос се свежда до това дали придобитото с тези лични средства се счита лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, или следва да се преценява съвместния принос, след като придобитото е по време на брака.

По този въпрос е налице противоречива съдебна практика. Ето защо, с разпореждане от 19.10.2022 г. е образувано Тълкувателно дело № 2/2022г. по описа на Върховния касационен съд, ОКГК, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необхоД. ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“. До настоящия момент ВКС не се е произнесъл с тълкувателно решение.

Принципно, според действащия СК, щом се установява, че по време на брака е придобита вещ с лични средства (в т.ч. личен влог), трансформация е налице и не е необхоД. да се търси произхода на средствата и дали другият съпруг е допринесъл за спестяването им. Това е така, защото формулировката на чл.23 от СК не отчита различните видове лично имущество и буквално казва, че всяко лично имущество, независимо от това кога и на какво основание е придобито, при преобразуване запазва личния си характер.

4

Проблемът и разнопосочните виждания в съдебната практика се дължат главно на това, че действащото законовото разрешение изглежда много несправедливо, особено като се има предвид, че в периода 1985 г. -2009 г. влоговете бяха част от СИО, а СК от 2009 г. ги обяви за лични, като правилото се прилага и за наличните влогове по заварени бракове. Това налага и въпроса дали личният влог влиза в обхвата на личното имущество, което подлежи на трансформация по смисъла на чл.23 СК.

Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност.

Освен това, автоматичното прилагане на трансформацията спрямо придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Затова, ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 от СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана – така Решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г., II г. о. на ВКС.