Решение № 3123 от 09.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11064/2025
- Вид
- Решение № 3123
- Подписан
- 09.05.2026
- Състав
- Ивайло Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за здравето
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 3123 гр. София, 09.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20251100111064 по описа за 2025 година
Предявени са от ищцата В. С. М. срещу ответника „Военномедицинска академия“ МБАЛ София, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. (13 293,59 евро), частичен иск от 30 000 лв. (15 338,76 евро), представляваща обезщетение претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от ищцата в резултат от неправилно проведено лечение на счупване на китката на дясната ръка, в периода м. февруари – м. март 2023 г., от служител на ответната болница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 23.01.2025 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.02.2023 г., след падане и нараняване на китката на дясната ръка, ищцата В. С. М. е посетила „Военномедицинска академия“ МБАЛ София, където е извършен преглед от д-р А.. След направено рентгеново изследване лекарят е установил фрактура на радиуса на типично място на дясна гривнена става, поради което е извършил наместване на гривнената става и е поставил гипсова лонгета. Посочва, че на 21.02.2023 г. отново е посетила същото лечебно заведение, където е извършен контролен преглед и лечението е останало без промяна, като твърди, че последващ контролен преглед е определен за след 10 дни.
На 27.02.2023 г. в „Аджибадем Сити Клиник“ ЕАД е направено образно изследване, в резултат на което е установена дислокация на дисталния фрагмент дорзално и леко проксимално. Около 20 дни след датата на увреждането, ищцата твърди, че отново е посетила „Военномедицинска академия“ МБАЛ София, където д-р А. е оставил лечението без промяна.
На 17.03.2023 г. гипсовата лонгета е отстранена от д-р А., а ищцата сочи, че е констатирала, че китката е „крива“.
На 22.03.2023 г. е започнала физиотерапия и рехабилитация в МЦ „Света Богородица Възвестителка“, като е насочена след проведеното лечение към лекар-травматолог заради констатирана деформация на гривнената става. На 03.04.2023 г., в „ДКЦ XIV - София” ЕООД, д-р М.Д., след извършен преглед, насочва ищцата да предприеме оперативно лечение.
На следващия ден твърди, че е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където на 10.04.2023 г. е извършена операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна 1 фиксация с Киршнерови игли, плака и винтове.
Ищцата твърди, че лечението, проведено във „Военномедицинска академия“ МБАЛ София, е било неуспешно и това се е отразило на физическото и емоционалното състояние. Счита, че медицинският персонал в лечебното заведение не е положил дължимата грижа спрямо нея и в резултат на поведението му се е наложило да премине два пъти през рехабилитационен процес, от което е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания.
В провелото се пред СРС открито съдебно заседание от 01.07.2025 г. ищцата пояснява, че неправилното лечение се изразява в първоначално неуспешно проведено лечение, като при последващите контролни прегледи не е била изследвана с рентгенов апарат, въпреки болковата симптоматика, възрастта на пациента, оттокът който е установен, а вместо това е изследвана с апарат Ц-рамо, който е бил и технически неизправен. Дори и след представянето на рентгеновите снимки от „Аджибадем сити клиник“ ЕАД отново не било предприето адекватно лечение за корекция, като всичко това е наложило повторна операция.
С молба с вх. № 304699 от 18.09.2025 г. предявеният частичен иск в първоначален размер от 1000 лв. е увеличен до 26 000 лв., от общо 30 000 лв., поради което производството по първоначално образуваното гр.д. № 4034/2025 г. на СРС, 166 състав, е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Военномедицинска академия“ МБАЛ София, депозира отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищцата е посещавала лечебното заведение единствено на датите 15.02.2023 г. и 21.02.2023 г., но не и след това. Посочва, че извършеният на 21.02.2023 г. от д-р Т.А.Т. преглед не е бил за контролна графика и проследяване на заздравителния процес, тъй като в спешното отделение на болницата няма такава установена практика и лекарите от спешния травматологичен кабинет нямат задължение да извършват контролни прегледи, съответно на 21.02.2023 г. ищцата е отишла по своя воля в кабинета, а не е била повикана от д-р А.. Ответникът твърди, че посочените от ищцата прегледи - около 20 дни след първоначалния преглед и поставянето на лонгетата, както и такъв, при който да е извършено свалянето на лонгетата от д-р А., не са се състояли.
Твърди, че действията по оказване на медицинска помощ съответстват на медицинските стандарти и че не е налице противоправно поведение от страна на медицинския персонал, съответно, че не е налице твърденият от ищцата деликт, водещ до претърпени неимуществени вреди. Оспорва претендираният от нея размер като прекомерно завишен.
Третото лице – помагач на страната на ответника, ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва ищцовата претенция по основание и размер. Споделя изложените в отговора на исковата молба доводи от ВМА, като отделно от това твърди и че ищцата е претърпяла последващо нараняване на дясната гривнена става, което е довело до дислокация на фрагментите на фрактурата, както и че пострадалата е допринесла за по-продължителния период на възстановяване, тъй като след гипсирането си в спешния кабинет на ВМА не е продължила лечението си при ортопед – травматолог, а се е самонасочвала към различни болници, като не е спазвала назначените предписания.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията на ищцата касае присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица от действие или бездействие на лице, на което е възложено да извършва определена работа, поради което е допустимо да се ангажира и отговорността на правния субект, който е възложил тази работа. Касае се за уредената в чл.
49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние 2
(действие или бездействие) на лицата, които са изпълнили възложената работа. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Предвид тези съображения и при установена лекарска грешка от медицинско лице, отговорността се носи от лечебното заведение, в което лекари самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти, осъществяват дейността си.
Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки, в условията на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Отговорността на възложителя, респ. на лечебното заведение като такъв, не би възникнала, ако причината за вредата е случайно събитие или непреодолима сила или ако ищецът не може да докаже непозволеното увреждане, фактическият състав на което включва посочените материалноправни предпоставки.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закон за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Правата на пациента са регламентирани в чл. 86 от Закон за здравето (ЗЗ) и сред найсъществените от тях са правото на пациента на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, правото да бъде информиран ясно и достъпно за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение, правото на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка.
Когато се касае за оказана медицинска помощ, включително и спешна такава, поведението на лекаря като лице, на което е възложено извършването на определени медицински услуги, се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност (Решение № 103/25.07.2019 г. по гр.д. № 2700/2018 г. на ВКС, III г.о.).
В съдебната практика на Върховен касационен съд (решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г., по гр. 985/2020 г., IV ГО на ВКС) са дадени принципни разяснения кое действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Найчесто то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ – чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал.1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал.1 ЗЗ.
3
Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата В. С. М. е претърпяла травматично увреждане на 15.02.2023 г., изразяващо се във фрактура на китката на дясната ръка. Непосредствено след настъпване на инцидента, около 12:00 часа, пострадалото лице е посетило центъра за спешна медицинска помощ към „Военномедицинска академия“ МБАЛ София, където е извършен преглед от д-р Т.А.Т., като няма спор между страните, че посочения в исковата молба д-р А. и д-р Танев са едно и също лице. Извършена е рентгенография и е поставена местна упойка с „Лидокаин”. Фрактурата е наместена, като е поставена гипсова шина на дясната ръка на ищцата.
На 21.02.2023 г. е извършен контролен преглед при същия лекар, като е преценено лечението да продължи по същия начин, тъй като не се установява да има разместване на фрактурата.
По твърдения на ищцата, на 17.03.2023 г. във ВМА гипсовата лонгета на пострадалата е премахната, като след направена контролна рентгенография, ищцата е изпратена за провеждане на физиотерапия. Няколко дни по-късно, на 22.03.2023 г., при провеждане на ЛФК в МБАЛ „Света Богородица”, е установено, че ищцата е с деформирана дорзално дясна гривнена става. На 03.04.2023 г., след извършен преглед от страна на д-р Димов в XIV ДКЦ, ищцата е насочена за оперативно лечение поради дислокация на елементите на фрактурата. На 04.04.2023 г. пострадалата е приета в УМБАЛСМ „Пирогов” за оперативно лечение с диагноза „Счупване на долния край на лъчевата кост”.
Разпечатката съдържа 32 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e3509df-2b49-4edd-a422-8be3726411a5