Решение № 299 от 14.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 14.11.2023 г. постановена по НОХД 3580 за 2022 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, съдът е признал за невиновeн подсъдимия Т. В. Н., роден на *******, в гр. Плевен, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, жив. гр.

София, ж.к. *******, ЕГН: ********** за това, че: на 11.11.2021г. в гр.София, ж.к.“*******, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие – Заповед за защита на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, издадена с Решение на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149ти състав от 21.06.2021г., влязло в законна сила на 29.10.2021г. по гр.д.№22612/2021г., с която е задължен да не доближава жилището, което обитава С.Т. Н.а, находящо се на горепосочения адрес, на разстояние по-малко от 100 метра, като влязъл в жилището и пребивавал в него, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 296, ал. 1 от НК. Постановил е направените по делото разноски на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК да останат за сметка на Държавата.

От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който в подадения протест декларативно твърди неправилност на присъдата, тъй като счита, че са налице достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия, но не излага конкретни съображения. Представителят на държавното обвинение счита, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление от обективна и субективна страна, за което му е повдигнато обвинение, поради което прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подсъдимият бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание.

В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста и счита първоинстанционната присъда за неправилна, моли да бъде отменена и въззивният съд да 1 постанови нова осъдителна такава.

Подсъдимият Н., редовно призован, не се явява пред възззивната инстанция и не взема отношение по съществото на делото.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.

Софийски градски съд, Наказателна колегия, І въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. живеел заедно с родителите си – св. С. Н.а и св. В. Н. в жилище находящо се в гр. София, ж.к. „*******. Семейството притежавало и имот в с. Д., ул.

*********, където св. Н.а и св. В. Н. пребивавали през пролетно – летния период на годината. Отношенията в семейството били обострени, като често се стигало до словесни конфликти помежду им, най- често между подс. Н. и св. Н.. Те били провокирани от обстоятелството, че подс. Н. често употребявал алкохол, в това състояние шофирал семейния автомобил и не бил трудово ангажиран. Поради множеството случаи на словесни конфликти съпътствани със заплахи и прерастващи във физическа саморазправа св. Н.а подала молба за издаване на заповед за незабавна зашита до СРС. Такава била издадена на 22.04.2021г. по гр. Дело № 22612/2021г., като подс. Н. бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на св. Н.а, да не я доближава на разстояние по – малко от 100 метра, както и жилището , местоработата и местата за отдих. Със същата заповед подс. Н. бил отстранен от семейното жилище. На 12.05.2021г. заповедта за незабавна защита била връчена на подс. Н.. След издаване на заповедта за защита от домашно насилие подс.

Н. напуснал жилището, а родителите му отишли в имота си в с. Д.. На 21.06.2021г. по гр.

Дело № 22612/2021г. по описа на III ГО, СРС, 149 състав било постановено Решение № 20142855, с което била издадена заповед по чл. 15 ЗЗДН, с която подс. Н. се задължавал да се въздържа от домашно насилие по отношение на св. Н.а, като за срок от 18 месеца от датата на влизане в сила на решението, му се забранявало да доближава жилището, което С.

Н.а обитава на разстояние по-малко от 100 метра. Съобщение за връчване на решението било изпратено за връчване чрез органите на МВР, но тъй като подсъдимият Н. не бил намерен на адреса, била приложена нормата на чл. 41 ГПК и то е влязло в сила на 29.10.2021г. Съобщение ведно с препис от Решение от 21.06.2021г. е връчено на подсъдимия на 12.11.2021г. от старши полицай Т.Й.. На неустановена дата преди 26.10.2021г. подсъдимият разговарял с родителите си, казали му за издадената заповед за защита от домашно насилие и му разрешили да пребивава на адреса на тяхното семейно жилище, въпреки наложената забрана, но при условие, че няма да осъществява спрямо тях психически и физически тормоз. Между 26.10-30.10.2021г. св. Н.а и св. Н. се върнали в жилището си в гр. София и заварили сина си в него, който не го напуснал, а с тяхно съгласие останал в него.

На 11.11.2021г. между подс. Н. и неговия баща - св. В. Н. отново възникнал скандал и последният подал сигнал на телефон 112. Адресът бил посетен от св. К. М. и св.

М.Т. – полицейски служители при 04 РУ-СДВР, които на място установили родителите на подсъдимия и самия него, който бил в явно нетрезво състояние. Полицейските служители били уведомени, че срещу подс. Н. има издадена заповед за защита и той няма право да пребивава в жилището, поради което същият бил задържан по реда на ЗМВР и изведен от там.

Според заключението на комплексна СППЕ, касаеща освидетелстването на подсъдимия, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и може правилно да възприема фактите и да дава достоверни 2 обяснения за тях; Т. Н. страда от синдром на зависимост към алкохол, включително и налични психични и поведенчески разстройства, дължащи се на вредната му употреба;

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след правилен анализ на събраните по делото доказателства - показанията на показанията на свидетелите: С. Н.а, В. Н., К. М., М.Т., Т. Р., разпитани в хода на съдебното следствие пред СРС и надлежно приобщените по реда на чл. 281 НПК, заключение на съдебно- комплексна съдебно-психиатричната и психологична експертиза и писмените доказателства по делото.

Така възприетите от СРС и включени в предмета на доказване факти не търпят корекции при самостоятелния анализ от страна на въззивния съд на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени източници. Приетата от въззивния съд фактическа обстановка след съвкупната преценка на установените в процеса на попълване на делото с доказателства източници на информация по същество се припокрива с установената от първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на СРС относно събраните по делото доказателствени средства - както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Следва да се отбележи, че в доказателствените материали, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие не са налични противоречия и неясноти относно съществените за правилния изход на делото обстоятелства - протеклото производство по глава ІІ от ЗЗДН срещу подс. Т. Н.. по молба от родителите му, постановеното решение на СРС от 21.06.2021г., ІІІ ГО, 149 с-в по молбата, начинът на уведомяването му за постановения съдебен акт, присъствието на подсъдимия на инкриминираната дата в дома на родителите му и предприетите действия от тяхна страна с насоченост към преустановяване на поведението, включително и чрез подаването на сигнал и искане на съдействие от органите на полицията. Тези факти са еднопосочно и категорично установени от събраните по делото доказателства ( писмени, гласни и заключенията на техническите експертизи), а данните за личността на дееца са установени от справката за съдимост и заключението на комплексната СППЕ.

Въз основа на така изложените фактически изводи съдът намира от правна страна следното:

Протестът на СРП е неоснователен, а първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, макар и въззивната инстанция да не се солидаризира в цялост с мотивите за оправдаване на подсъдимия. Макар и доводите на СГС също да са за липса на субективна страна, правните съображения на въззивната инстанция са различни. Деянието е несъставомерно от субективната страна, защото подсъдимият не е искал и не е желаел да увреди обществените отношения, защитаващи правосъдието, а е бил субективно уверен, че след като има разрешението и съгласието на своите родители да пребивава в обитаваното от тях жилище, действа в съгласие с тяхната воля и не нарушава заповедта за защита от домашно насилие, която до този момент не му е била лично връчена и той не е знаел за конкретните мерки, предвидени в нея. В общотеоретичен план формалните престъпления (когато самото не/извършване на съставомерното поведение - действие при забрана за такова, бездействие при задължение за активност) е невъзможно да бъде извършено под друга форма на умисъл освен прекия. В конкретния случай за престъплението по чл. 296, ал.

1 НК, разгледан от интелектуален аспект, умисълът на деецът е необходимо да включва съзнанието му, че въпреки съдебния акт - заповед за защита от домашно насилие и съдържащия се в него запрет ( за въздържане от активно поведение - доближаване на разстояние от 100 метра до определен обект и субекти) не изпълнява съдебната заповед, а във волеви - пряко е целял настъпването на общественоопасните последици. В конкретния случай не се установява именно наличието на интелектуалния елемент на прекия умисъл у подсъдимия - формираната представа, че нарушава съдебната заповед. Това е така, защото постановеното съдебно решение не му е връчено лично, а е влязло в сила на основание чл.

41, ал. 2 ГПК / Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се 3 прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение/, а също така и защото е имал съгласието на своите родители да пребивава в обитаваното от тях жилище. Следва да се отбележи, че са налице доказателства, че подсъдимият е узнал за решението по друг начин, с оглед заявеното от св. В. Н., че му е прочел съдържанието на решението. В тази насока е релеватнто тълкуването на ОСНК на ВКС, дадено за друго подобно формално престъпление - това чл. 343в, ал. 2 от НК, в ТР № 1/2016 г.: "… Вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира. Фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не може да запълни празнотата относно факта на узнаване от дееца за наказването му по административен ред и датата, от която то е породило правните си последици. Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на престъплението….. Липсата на знание за който и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК….". В конкретния случай независимо от показанията на св. В. Н. за запознаване на сина си със заповедта за защита от домашно насилие, не може да се установи кога точно се е случило това – преди или след влизане на решението в сила, а това е важно с оглед обстоятелството, че 18-месечният срок на забраната тече от влизането му в сила. Освен това не може да се установи дали е прочетено цялото съдържание или само отделни негови части, дали точно е запознат с всички ограничения, произтичащи от заповедта или само е информиран за наличието на такава заповед. На следващо място дори при запознаване на подсъдимия за съдържанието на съдебното решение от своите родители, при наличие на съгласие от тяхна страна за допускането му в жилището, той не е имал съзнанието, че не изпълнява заповедта за защита от домашно насилие, тъй като е пребивавал в дома им известен период от време преди инкриминираната дата с тяхно знание и съгласие.