Решение № 7929 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7929 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110130978 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5177/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 3 654,36лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 29.01.2025г. до изплащане на вземането, 427,99лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2023г. до 24.01.2025г., 73,23лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 29.01.2025г. до изплащане на вземането, и 15,07лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-24.01.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в ***********************************************, аб.№ ********, топлинна енергия на претендираната стойност. Посочва, че ответникът дължи заплащане на лихва за забава върху главното вземане, тъй като е изпаднал в забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, като не оспорва потребената като количество топлоенергия и нейното остойностяване.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

1

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно с оглед становищата на страните (включително изричните изявления на ответника, че не оспорва посочените факти), че между страните е бил налице договор за доставка на топлинна енергия до имота през процесния период, както и че е доставена топлинна енергия на сочената стойност. В отговора на исковата молба ясно е посочено, че не се оспорва потребената като количество топлинна енергия и нейното остойностяване за процесния период, поради което няма нужда и от експертизи, тъй като не се оспорва нито един факт, свързан с въпросите, които са поставени на експертизите.

При горните обстоятелства, съдът намира, че по делото е безспорно, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия през процесния период до имота на стойност 3654,36лв., която стойност следва да бъде заплатена от ответника, имащ качеството на клиент/потребител по договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Във връзка с възражението на ответника, че не били представени фактурите за периода 2023г.-2024г. следва да се има предвид, че не издаването на фактурите поражда правото на вземане, а доставката на топлинна енергия на сочената стойност, който факт е безспорен по делото. Ето защо, непредставянето на фактурите за този период не води до извод за недължимост на сумите.

С оглед изложеното, предявеният иск за главните вземания за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил задълженията чрез плащане или по друг начин, поради което след настъпване на падежа на вземанията, който е посочен в общите условия, е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница възлиза на претендираната сума, поради което и този иск се явява изцяло основателен.

По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово разпределение и лихва за забава:

Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.

По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици /л. 17-18/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата.

Видно от представените отчети, съобщения и протоколи, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази услуга, която не е спорна. Ето защо, и този иск се явява изцяло основателен.

Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

2

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 133,41лв., от които следва да му се присъдят 132,93лв. (67,97 евро).

За исковото производство е сторил разноски в общ размер от 715,68лв. (с включени 100лв. юрк. възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК), от които следва да му се присъдят 713,09лв. (364,60 евро).

Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу И. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:

************************************************, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5177/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 3654,36лв. (1868,44 евро) - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г. до имот, находящ се в

***********************************************, аб.№ ********, ведно със законната лихва от 29.01.2025г. до изплащане на вземането, 427,99лв. (218,83 евро) мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-24.01.2025г., 73,23лв.

(37,44 евро) - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.30.04.2024г., ведно със законната лихва от 29.01.2025г. до изплащане на вземането, к а т о ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 15,07лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2022г.-24.01.2025г. върху главницата за дялово разпределение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:

************************************************, да заплати на

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 67,97 евро (132,93лв.) – разноски в заповедното производство и сумата от 364,60 евро (713,09лв.) – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3