Решение № 14302 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14302 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110120648 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. В. М. срещу „Мото пфое“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника суми в размер на 3549, 22 лева – главница; 3811 лева – законна лихва, и 1071,52 лева – разноски – задължения по изпълнително дело № 20168400400017 по описа на Ч. Ц..

В исковата молба се твърди, че ищцата научила в края на 2021 г. за претенциите на ответника по изпълнително дело № 20168400400017 по описа на Ч. Ц., тъй като получила покана за изпълнение. Твърди, че делото е образувано след прекратяване на изпълнително дело № 411/2011 г. по описа на Ч. С. от Кърджали. Излага твърдения, че не са били предприети изпълнителни действия от 07.06.2013 г., а извършените след това били перимирани. Твърди, че най-късно през 2016 г. вземанията били погасени по давност. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Мото пфое“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Поддържа се, че давността е 5-годишна и била прекъсвана с изпълнителни действия от 2018 г., 2020 г. и 2021 г. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

От представен на лист 2 от присъединеното по делото изпълнително дело № 20168400400017 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Ц., се установява, че с Изпълнителен лист от 18.03.2011 г. по частно гражданско 1 дело № 56639/2010 г. на Софийския районен съд, 76. състав, ищцата е осъдена да плати на ответника 1086,89 лева – незаплатена премия по застраховка „каско“; 246,68 лева – незаплатена вноска по премия по застраховка „гражданска отговорност“; 2215,65 – неустойка по договор за лизинг от 19.11.2006 г., ведно със законните лихви върху трите суми от 19.11.2010 г. до изплащането, и 168,92 лева – разноски.

От делото се установява, че е образувано по молба на ответника от 06.06.2011 г., с която са посочени конкретни искани изпълнителни действия – възбрана върху недвижими имоти, запор на трудово възнаграждение и други.

На ЧСИ е възложено да извършва и сам изпълнителни действие по чл. 18 ЗЧСИ. Поисканите действия са извършени, не е установено имущество за изпълнение.

Следващото извършено от ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ действие е било справка за МПС на ищцата, изпратена на 25.09.2013 г. (на лист 60 от изп. дело).

Следващото поискано от ответника по делото изпълнително действие е след 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – на лист 79 е поискано налагане на възбрана на 13.05.2015 г. На 17.02.2016 г. (лист 177 от изп. дело) ответникът е поискал опис на възбранените имоти, но не и други действия.

На 20.03.2018 г. ответникът е поискал по изпълнителното дело (лист 296) опис на движими вещи на ищцата.

На 21.02.2020 г. (лист 298 от изп. дело) ответникът е поискал запор на банкови сметки на ищцата.

На 24.06.2021 г. (лист 310 от изп. дело) ответникът е поискал изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжницата.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на парични суми, за които ищцата е осъдена да плати с влязъл в сила изпълнителен титул. Искът може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на акта, послужил за изпълнение.

В случая се твърди, че задълженията са погасени по давност.

Настоящият съдебен състав намира, че без да се налага да взема становище дали влизането в сила на заповед за изпълнение има същите последици като съдебно решение съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и новият давностен срок е винаги 5 години, делото може да се реши независимо от приложимия се давностен срок.

Следва да се има предвид, че по аргумент от чл. 424, ал. 1 ГПК в настоящото производство съдът не може да взема предвид течене на давностни срокове преди датата на влизане на заповедта за изпълнение в сила, т.е. следва да се приеме, че давностният срок за вземането е започнал да тече на 18.03.2011 г. Съгласно установеното в Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС за спирането на давността в изпълнителния процес от образуването на изпълнителното дело на 06.06.2011 г. съобразно 2 постановките на ППВС № 3/1980 г. не е текла погасителна давност до настъпване на основание за прекратяване на изпълнителното дело преди 26.06.2015 г. В случая е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело поради 2-годишно бездействие на ответника като взискател на 06.06.2013 г. и от следващия ден е започнала да тече нова давност.

Следващото изпълнително действие е поискано от ответника на 13.05.2015 г., с което отново давността (независимо дали 3-годишна или 5годишна) е прекъсната отново. Според практиката на ВКС е без значение, че действието е поискано по прекратено по силата на закона изпълнително дело, тъй като искането за ново изпълнително действие има ефекта на искане за образуване на ново изпълнително дело. Така е започнала да тече нова давност от 27.06.2015 г. съгласно приетото с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС (вж. горе).

След тази дата ответникът е искал насочване на изпълнението към конкретни активи на ищцата с действия от 17.02.2016 г.; 20.03.2018 г.;

21.02.2020 г. и 24.06.2021 г., като всяко от тях е поискано преди изтичане дори на 2-годишния срок за перемпция, и всяко от тях прекъсва давността.

Следователно до предявяване на исковата молба не е бил изтекъл никакъв давностен срок, вземането на ответника не е погасено и искът е неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК, като съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК съдът следва да му определи такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. М. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Мото Пфое“ ЕООД, с ЕИК: 000646811, и адрес на управление: София, бул. „Сливница“, № 444, че И. В. М., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Дружба“ 1, бл. 125, вх. А, ет. 9, ап. 51, не дължи на дружеството 3549, 22 лева (три хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 22 ст.) – главница; 3811 лева (три хиляди осемстотин и единадесет лева) – законна лихва, и 1071,52 лева (хиляда седемдесет и един лева и 52 ст.) – разноски – задължения по изпълнителен лист от 18.03.2011 г., издаден по частно гр. дело № 56639/2010 г. на Софийския районен съд, 76. състав, по който е образувано изпълнително дело № 20168400400017 по описа на частен съдебен изпълнител М. Ц..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. В. М., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Дружба“ 1, бл. 125, вх. А, ет. 9, ап. 51, да плати на 3

„Мото Пфое“ ЕООД, с ЕИК: 000646811, и адрес на управление: София, бул.

„Сливница“, № 444, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4