Определение № 3993 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3993 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607638 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК вр. чл. 73, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител Н. Б. П., срещу Определение от 28.10.2025 г., постановено по НЧХД № 11904/2024 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявените от нея граждански искове в наказателния процес, чрез налагане на възбрана по отношение на недвижимите имоти на подсъдимите Д.Г. и А.Ч., а по отношение на Д.Г. и чрез запор на трудово възнаграждение.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение. Сочи се, че предявените искове са подкрепени с достатъчно писмени доказателства и без обезпечаването им е възможно да бъде затруднено осъществяването на претендираните от жалбоподателката права, както и че исканите от нея обезпечителни мерки са в достатъчна степен индивидуализирани. Намира, че първоинстанционният съд не е положил необходимите усилия за служебно събиране на доказателства за целите на обезпечителното производство и неправилно е оставил искането на жалбоподателката без уважение. Изразява се съмнение относно безпристрастността на първоинстанционния съдия с оглед на отрицателното му произнасяне по молбата на жалбоподателката. Счита, че предвид характера на предявените осъдителни искове, обезпечителната нужда следва да се презумира. Навеждат се доводи за основателност на предявените искове.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него исканите обезпечения да бъдат допуснати. Алтернативно се формулира искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за събиране на необходимите за производството доказателства.

1

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

Наказателното производство пред СРС по НЧХД № 11904/2024 г. е образувано по депозирана от Н. Б. П. частна тъжба, с която е повдигнато обвинение срещу подсъдимите Д.Б.Г. и А.В.Ч. за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, по чл. 130, ал. 1 и по чл. 130, ал. 2 НК.

С разпореждане от 13.08.2025 г. първоинстанционният състав е дал ход на тъжбата, като е насрочил делото в открито съдебно заседание и е указал на частния тъжител за правата, с които разполага в наказателното производство.

По делото предстои провеждане на първо открито съдебно заседание.

Наред с така подадената частна тъжба, Н. П. е поискала конституирането й като граждански ищец по делото, като е предявила срещу подсъдимите граждански искове за претендираните от нея неимуществени вреди вследствие на деянието, като от Д.Г. претендира сумата от 8 000 лв., а срещу А.Ч. – за 15 000 лв.

Частната тъжителка е поискала обезпечение на така предявените от нея искове, като по отношение на подсъдимия Д.Г. е посочила обезпечителна мярка – възбрана върху негов недвижим имот, както и запор на получаваното от него трудово възнаграждение, а по отношение на подсъдимия А.Ч. е посочила обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот.

Първоинстанционният съд е оставил така заявените от частната тъжителка искания за обезпечаване на гражданските искове по делото без уважение. В мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е приел, че така предявената молба за обезпечение е допустима, но неоснователна. Не е разгледал въпросът за вероятната основателност на предявените искове като една от предпоставките за допускане на обезпечението, за което се е аргументирал със спецификите на наказателното производство и по-конкретно принципът за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. С оглед на характеристиките на обезпечителното производство, което е бързо и се развива в кратки срокове, съдът е намерил за недопустимо събирането на други доказателства, извън наличните такива по делото, за целите на произнасяне по молбата за обезпечение. Поради липсата на доказателства относно стойността на имотите и размера на трудовото възнаграждение първоинстанционният състав е приел, че се препятства извършването на дължимата от съда преценка, а именно дали няма да се допусне свръобезпечение на задължението и по този начин да се достигне до неоправдано засягане на правата на подсъдимите лица.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от жалбоподателката доводи, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения в чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от връчване на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните 2 съображения:

В чл. 73 НПК е уредена възможността за обезпечаване на предявения в наказателното производство граждански иск. Тъй като НПК не предвижда самостоятелен процесуален ред за това, приложение намират правилата на Гражданския процесуален кодекс, уредени в Част пета – Обезпечително производство, в чл. 389 и следващите на ГПК.

Това производство се характеризира с бързина и цели процесуална изненада за ответната страна, поради което в чл. 395, ал. 2 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по молбата в закрито заседание в деня на подаването й.

С оглед на тази специфика на обезпечителното производство следва, че съдът се произнася по така депозираната пред него молба въз основа на наличните по делото доказателства, без да събира служебно допълнителни такива или да дава указания на страната за представянето им.

Препис от молбата не се връчва на насрещната страна, като производството се развива едностранно до етапа на евентуалното допускане на исканото обезпечение, с оглед на което ако молбата бъде оставена без уважение поради недостатъчност на доказателствата, за молителя няма пречка след снабдяване със същите, да подаде нова молба със същото искане, доколкото определението на съда не формира сила на пресъдено нещо по този въпрос и правото му да иска обезпечение на претендираните с иска права не се преклудира. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да събира нови доказателства, като се е произнесъл по същество на молбата въз основа на наличните такива по делото.

Предпоставките за допускане на обезпечение са уредени в чл. 391, ал. 1 ГПК и включват сезиране на съда с редовна молба за обезпечаване на допустим иск, наличие на обезпечителна нужда за молителя и вероятна основателност на исковата претенция, която следва да е подкрепена с убедителни писмени доказателства. При липса на последната предпоставка, би могло да се допусне обезпечението при представена от страна на молителя имотна или парична гаранция в определен от съда размер.

Настоящият въззивен състав намира, че правилно в разглеждания случай първоинстанционният съд е приел, че е валидно сезиран с граждански искове, чието предявяване е допустимо в наказателния процес, а това дали същите ще бъдат приети за съвместно разглеждане по конкретното дело е въпрос от компетентността на разглеждащия същинското наказателно производство съд.

В достатъчна степен е индивидуализирано основанието на предявените искови претенции, доколкото същото съвпада с инкриминираното с частната тъжба деяние, като съответно на него е формулираният от страната петитум, а именно искане за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, чийто размер е отделно посочен за всеки от подсъдимите.

При съответно прилагане на разпоредбите на ГПК относно вероятната основателност на исковите претенции, с оглед на предявяването им в рамките на висящ наказателен процес, преценката следва да се свързва с наличие на достатъчно убедителни доказателства, от които на един по-ранен етап от делото може да се направи обосновано предположение, че подсъдимите са съпричастни към инкриминираното с частната тъжба деяние. Независимо че искът, чието обезпечение се иска, е предявен за разглеждане в наказателно производство, необходимостта от извършване на горната преценка не се изключва, поради което настоящата инстанция не споделя мотивите на 3 първоинстанционния състав, с които последният се е въздържал да разгледа този въпрос. Въпреки това посоченото обстоятелство не е довело до неправилен краен извод на проверявания съд.

С оглед на предприетите от частната тъжителка действия, свързани с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите, както и с оглед на изложените от нея в частната тъжба обстоятелства, както и на при наличната по делото медицинска документация от извършени прегледи в период, кратък след сочената дата на извършване на деликта, според настоящият въззивен състав на този етап може да се изведе вероятна основателност на предявените искове, съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК.

При преценка на основателността на молбата за обезпечение съдът следва да прецени дали е налице следващата изискуема от закона предпоставка, а именно наличие на обезпечителна нужда за молителката.

Обезпечителната нужда се преценява в контекста на предявените искови претенции и се изразява в потенциалната опасност реализирането на правата на молителката да бъде осуетено или значително затруднено, ако поисканото обезпечение не бъде допуснато. В случая са предявени осъдителни искове на деликтно основание. В съдебната практика се е наложило, че при предявени осъдителни искове за парично вземане обезпечителната нужда е налице, като същата се извлича от вида на търсената защита – признаване с влязъл в сила съдебен акт на претендираното вземане и създаване на изпълнително основание за удовлетворяването му при евентуален положителен изход от спора за ищцовата страна. Преценката за наличието на обезпечителна нужда неминуемо се свързва със съобразяване на адекватността на исканата обезпечителна мярка, както и пропорционалността й на защитаваното с нея право.

В случая страната цели да обезпечи опасността от невъзможност да удовлетвори своето парично вземане за неимуществени вреди от твърдяното престъпно деяние в случай, че съдът уважи така предявените от нея искове.

Предлаганите от страната обезпечителни мерки са свързани с недвижими имоти на подсъдимите лица, както и с трудово възнаграждение, което по правната си същност е вземане с алиментен характер – такова, с което лицата осигуряват битовите си нужди, своята прехрана и физическо оцеляване. Във всеки случай за преценка на обезпечителната нужда съдът следва да държи сметка за опасността от прекомерно и неоправдано засягане на правната сфера на насрещната страна по молбата за обезпечение. С оглед на претендираното от тъжителката вземане за неимуществени вреди, което се присъжда от съда по справедливост след преценка на всички релевантни обстоятелства, единствено предявяването на гражданския иск в сочения от страната размер не е основание за налагане на възбрана върху недвижимите имоти на подсъдимите, доколкото на този етап нито основателността на претенцията, нито нейния размер са прогнозируеми. Настоящата инстанция намира сочената мярка за неподходяща и непропорционална на защитавания с нея интерес, като същата предполага като краен резултат необоснована свръхобезпеченост на претендираното вземане и неоправдано засягане на правата на подсъдимите лица.

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция относно втората предлагана от тъжителката мярка, а именно запор на трудовото възнаграждение на единия от подсъдимите. Съгласно разпоредбата на чл. 393, 4 ал. 2 ГПК - не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. По делото липсват каквито и да било данни както за действителното съществуване на твърдяното трудово правоотношение, така и информация за неговия размер, с оглед на което не може да бъде извършена преценка за евентуалната несеквестируемост на този доход, съответно и за допустимостта същият да бъде предмет на обезпечителна мярка.