Решение № 143 от 24.07.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Девня, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20263120200180 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Н. И. Д., ЕГН: **********, срещу НП № 9895 / 16. 04. 2026 г. на Началник О – ОККРПМ – Д – АРОК – А – ПИ.

Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. Б от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 533. 88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено 1 становище, с което поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 10. 03. 2026 г. в землището на с. Кипра, обл. Варна, възз. Н. И. Д. управлявал пътно превозно средство – товарен автомобил с ДК№*****, с прикачено полуремарке с ДК№*****. Движението му било преустановено от свид. Е. Г. Г. - служител при А – ПИ. Било установено: с ролетка № 1305 / 18 / 5 м. разстояние между осите 1. 32 м., с електронна везна модел PW – 10 № К 0200009 натоварване на ос на тройна такава на полуремарке 27. 600 т., при нормативно позволена до 24 т., т. е. налице е било претоварване с 3. 600 т., при документална проверка липса на разрешение за движение на извънгабаритно / тежко пътно превозно средство. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му. Движението е извършено на 10. 03. 2026 г. в землището на с. Кипра, обл. Варна, с пътно превозно средство – товарен автомобил с ДК№******, с прикачено полуремарке с ДКВ 5№*****, което с оглед натоварването на ос се характеризира като извънгабаритно / тежко. Установено е: с ролетка № 1305 / 18 / 5 м. разстояние между осите 1. 32 м., с електронна везна модел PW – 10 № К 0200009 натоварване на ос на тройна такава на полуремарке 27. 600 т., при нормативно позволена до 24 т., т. е. налице е било претоварване с 3. 600 т., при документална проверка липса на разрешение за движение на извънгабаритно / тежко пътно превозно средство. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на 3 движението по пътищата, както и тяхното поддържане в по – добро състояние съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като по безспорен и категоричен начин се доказа осъщественото. АУАН и НП съдържат описание на нарушението в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. Актосъставител и административно – наказващ орган разполагат с необходимата представителна власт, доказателства за което са приложени към материалите.

Самото измерване е извършено със сертифицирани технически средства, от лице, притежаващо нужната квалификация, при спазване на изискванията за това. Правилно е определен субекта на нарушението, доколкото законът изрично дава възможност да се ангажира административно – наказателната отговорност на водач, качество, което въззивника безспорно има в разглеждания случай. Законът изрично забранява движение на пътни превозни средства с натоварване на ос, надвишаваща нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като при констатиране на такива случаи, може да се ангажира отговорността на водача, респективно приложени са относимите за случая норми - материално – правни и санкционни норми. Следва да бъде отбелязано, че конкретното пътно превозно средство е делимо, респективно следва да се съобразят следващите в такива случаи правила за претоварване, а не в други. Аналогично е становището и относно довода за заплащане на пътна такса. Законодателят изрично е определил размера на налаганото в такива случаи, като вероятно го е съобразил съобразно вида и честотата на такива нарушения, вкл. и тяхната специфика относно повишаване на опасността за другите участници в движението, както и последиците, които те причиняват на пътищата. Право на всеки е да тълкува законовите норми и при тяхно нарушаване какво се следва, но в конкретния случай безспорно е налице осъществяване на приетия състав, 4 което води до ангажиране на административно – наказателна отговорност. По – горе съдът изложи мотиви относно маловажност, поради което не следва да ги повтаря, като единствено може да се добави, че предвид спецификата, този род нарушения способстват за деформиране на асфалтовото покритие, респективно предполагат опасност за другите участници в движението, както и разходи за поддържащите пътната настилка, поради което не следва да се игнорират. Относно субективна страна съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря, като може да се добави и следното: съгласно нормативно установено задължение, водачът задължително лично присъства при товаренето и укрепването на товара, като следи натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на пътно превозното средство и товара да се разпределя в съответствие с допустимото максимално натоварване на ос на същото.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на А – ПИ следва да се присъди сумата от 66. 47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 9895 / 16. 04. 2026 г. на Началник О – ОККРПМ – Д – АРОК – А – ПИ, с което на Н. И. Д., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. Б от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 533. 88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/.

ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН: ********** да заплати на Агенция – Пътна инфраструктура сумата от 66. 47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и 5 седем евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – невен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6