Присъда № 39 от 02.07.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 39 от 02.07.2025г. на КжРС по НОХД № 271/ 2025г.

Повдигнато е обвинение срещу Б. А. О. по чл.212 ал.1 от НК за извършено престъпление в гр.К...

Прокурорът в ход по същество счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Б. О. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Той е осъществил състава на престъплението по чл.212 ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Поради това моли съда да признае подсъдимия за виновен като му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК, а именно 1 година и 6 месеца с 3 години изпитателен срок.

Подсъдимият Б. О. не се признава за виновен и не дава обяснения по делото. В своя защита и при последна дума заявява, че няма какво да каже.

Защитникът на подсъдимия О. счита, че от събраните по делото доказателства се установило по безспорен и категоричен начин, че при зачитането на периода на наборната военна служба на дееца за действителен осигурителен стаж по смисъла на параграф 1 т.12 от ДР на КСО, то той е имал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО дори и при изключване на издаденото от „****“- К.. удостоверение образец УП-3 с изх.№ 67 от 23.06.2015г., което не оспорват, че е с невярно съдържание. Настоява, че обвинението по чл.212 ал.1 от НК е несъставомерно, тъй като не е нА.це влязло в сила разпореждане на длъжностно лице от „Пенсионно осигуряване“ от ТП на НОИ- К.., с което да е отменено Разпореждане *******, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно отказване на такава. Поради това е било нА.це правно основание за получената от подсъдимия сума в размер на 18463,76лв. За да бъде ангажирана отговорността на едно лице за конкретно деяние, то следва по безспорен и категоричен начин да бъде доказано извършването на деянието, а след това нА.чието на пряка и непосредствена връзка между деянието и резултата, което следва да е обществено опасно и виновно осъществено. Такива доказателства по делото не били представени, а напротив доказало се, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 09.12.2015г. подсъдимият е бил с ясно съзнание, че има право на пенсия. Настоява, че подаването на заявлението за пенсиониране не е първичният документ въз основа на който се отпуска пенсия, тъй като такава се отпуска на база разпореждане на длъжностно лице в „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ- К... Поради това защитникът счита, че с подаването на заявление не е изпълнен фактическият състав на чл.212 ал.1 от НК, тъй като описаното в него и приложения към него документ са обект на последваща проверка и преценка, въз основа на която се определя нА.це ли са условията за отпускане на исканата пенсия или не, размерът и периодът й. Настоява да се вземе предвид, че ако подсъдимият няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то той би следвало да продължи да получава наследствената си пенсия, чийто размер е близък до размера на 1 отпусната му пенсия. Моли съда да постанови присъда, с която за признае подсъдимия за невиновен в повдигнатото му обвинение ведно с всички последици от това.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Б. А. О., роден на ****, живущ в същото село, български гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Б. О. на неустановена дата и по неустановен начин се снабдил с Удостоверение обр.**** с изх.№ **** издадено от „****“АД- К... В него е посочено, че Б. А. Х., които имена са на дееца Б. О. с ЕГН **********, е работил за времето от 20.05.1973г.- 28.02.1974г. на длъжност „автомонтьор МПС“ в това дружество и има трудов стаж 9 месеца и десет дни. На 09.12.2015г. той лично подал Заявление с вх.№ ********г. в ТП на НОИ- К.. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложил и посоченото удостоверение, издадено от „****“АД- К.., както и други документи удостоверяващи трудовия му стаж. Подсъдимият Б. О. подал документите, за да докаже пред НОИ, че е работил в посочения в документа период на съответната длъжност в посоченото дружество, като с това целял отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Служителката, която приела тези документите и другите документи удостоверяващи осигурителния му стаж представени от Б. О. в ТП на НОИ в гр.К.., била свидетелката Х.

Райчева Л.- експерт по осигуряването, след което ги входирала в деловодна програма „Архимед“. По повод на подадените документи от дееца О. бил изчислен общ осигурителен стаж 17 години 4 месеца и 24 дни, от които включително осигурителният стаж, вписан в Удостоверение обр.**** с изх.№ **** издадено от „****“АД- К.. за периода от 20.05.1973г. до 28.02.1974г., който бил с продължителност 9 месеца и 10 дни, който бил при превръщането му в трета категория станал 9 месеца и 10 дни, както и 2 години военна служба. Тази военна служба била зачетена като осигурителен стаж, но не и като действителен стаж. В резултат на това у длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-К.. била създадена невярна представа, че за Б. А. О. са нА.це основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което на подсъдимия била отпусната такава с Разпореждане ***** от 14.01.2016г. от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ- К.. представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст с добавка от лична пенсия за инвА.дност поради общо заболяване на починала съпруга.

Така отпуснатата пенсия му се изплащала по банков път ежемесечно считано от 08.12.2015г. до 12.10.2021г. До тогава отпусната пенсия била осъвременявана служебно, при което подсъдимият Б. А. О. за периода от 08.12.2015г. до 12.10.2021г. получил от НОИ пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с определените добавки в размер на 18463,76лв.

Контролните органи при ТП на НОИ -К.. извършили последваща 2 проверка на представените удостоверения по отпуснатата пенсия на подсъдимия Б. О., при която констатирА., че той не е имал трудови правоотношения с „****“АД- К.. през посочения в документите период. При нея установили, че Удостоверение обр.**** с изх.№ **** не било издавано от посочения осигурител- „****“АД- К.., както и че лицето Б. А. Х. с ЕГН ********** не е упражнявало труд в предприятието. Поради това с Разпореждане № ******** на ТП на НОИ- К.. поради съмнения по отношение истинността на представения документ, който е взет предвид при определяне правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тя била спряна на основание чл.95 ал.1 т.7 от КСО.

При разследването се установило, че подписите срещу „изготвил“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“ в Удостоверение обр.**** с изх.№ **** издадено от „****“АД- К.. не са положени от лицата Б. А. О., З. И. К., М. Н. Я. и М. Х. А., а от друго лице или лица, както и мастиленият отпечатък от кръгъл печат не е положен от печата на „****“АД- К... Това се потвърждава и от самите тях разпитани като свидетели в съдебно заседание. От всичко това е безспорно, че инкриминираният документ е неистински официален.

Тази фактология настоящата инстанция установи от всички събрани на съдебното следствие доказателства- гласни и писмени, включително и от назначените експертизи- почеркова и съдебно- счетоводни, които са еднопосочни и установяват безспорно фактите описани по- горе. От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ ********г. издадено от О. Кр. е видно, че имената Б. А. О., Б. А. Х., Б. А. О. и Б. И. Т., са на едно и също лице. И тримата разпитани свидетели З. К., М. Я. и М. А. свидетелстват, че инкриминираният документ представляващ Удостоверение обр.**** с изх.№ **** не е издаден от фирмата „****“АД- К.., в която те са работили и управлявА., поради което са били оторизирани да издават този вид документи. Видно от Комплексната експертиза на вещото лице В. Д. удостоверението не е подписано от лицата представляващи и управляващи дружеството „****“АД, а от други лица. Свидетелите З. Б. и Х. Л. установяват, че подсъдимият Б. О. е представил това удостоверение ведно със Заявление за отпускане на пенсия на датата 09.12.2015г. в ТП на НОИ- К... От отпускането на пенсия до спирането й за периода от 08.12.2015г. до 12.10.2021г. безспорно деецът О. е получил от НОИ сумата в размер на 18463,76лв. за пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с определените добавки съгласно съдебно- счетоводната експертиза и допълнителната изготвени от вещото лице Г. Г. от досъдебното производство. Всички тези доказателства ведно с приетите писмени такива изграждат една безспорна и логична житейска ситуация. Прочее по делото не е нА.це нито едно доказателство, което да оборва установените по делото факти, включително и защитата на подсъдимия не оспорва, че инкриминираният документ е неистински. Спорът е за това дА. към датата на представяне на инкриминирания документ подсъдимият Б. О. е имал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.2 от КСО на база 3 представените документи удостоверяващи трудови осигурителен стаж, за което ще бъдат изложени мотиви по- долу.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Повдигнатото обвинение е за документна измама, която е сложно престъпление. Непосредствен обект на това посегателство са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Освен това то засяга и отношенията, свързани със създаването и ползването на документи.

Подобно на обикновената измама тук има два предмета на престъплението. На първо място деецът въздейства върху измаменото лице, у което се формира невярна представа относно правното основание за даденото имуществено разпореждане и което се разпорежда с дадено имущество. На второ място, това е имущественият предмет. Като за документната измама е характерно особеното средство- неистински или преправен документ или такъв с невярно съдържание. Тези видове документи служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа върху имуществения предмет на престъплението относно основание за предаването или изплащането му. Документът е конкретно и изрично писмено изявление, направено от физическо лице, което закрепва трайно информацията за съществуването на определени факти с правно значение. В настоящият казус обвинението е за неистински документ, на който му е придаден вид, че е издаден от оторизираните за това служители на юридическо лице, а всъщност те не са негови автори. Като е употребил понятието „документи”, законодателят е имал предвид всички видове, в случая с неистински официален документ съгласно дефиницията на чл.93 т.5 и 6 от НК. Като при документната измама е необходимо актът на имуществено разпореждане да е станал в следствие на заблуждението на разпоредилото се лице. То трябва да е действало при съзнание, че съществува действително правно основание за имущественото разпореждане, породено от използвания документ. От обективна страна следва да е нА.це отсъствие на основание за получаване на имуществото. Субект на документната измама може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Настоящата инстанция приема, че деецът Б. О. е осъществил вмененото му деяние, защото за да е нА.це престъпление по смисъла на закона, следва деянието- действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо, които характеристики в случая са нА.це. Подсъдимият О. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.212 ал.1 от НК, а именно документна измама поради следните съображения: На първо място той е използвал инкриминирания документ представляващ Удостоверение обр.УП-3 с изх.№ ****, който безспорно бе установено, че представлява неистински документи, тъй като му е придаден вид, че е издаден от служители на „****“АД- К.., а в действителност посочените като негови автори не са го подписА., както и положеният печат не е този ползван от търговското дружество към посочената дата на издаване.

По този начин този документ е неистински съгласно дефиницията дадена в 4 чл.93 т.6 от НК. След това той го е представил пред служител в ТП на НОИК.. ведно със Заявление за отпускане на пенсия, за да докаже действителен стаж съгласно КСО, където именно чрез него, е въздействал върху длъжностното лице, в чиято власт се намира имуществото, което е наредило да се изплатят сумите за пенсия и еднократни допълнителни суми към нея. В случая подсъдимият Б. О. е знаел, че използваният от него документ е неистински, тъй като никога не е работил в това дружество, както и с представянето му той е искал да удостовери, че има действителен стаж, въпреки знанието му че никога не е работел в това търговско дружество.