Определение № 2899 от 08.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 07.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002900288 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Търговия - К“ ООД с ЕИК 000222314 - гр. Кърджали, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 396 от 21.11.2023 г., постановено по в. т. д. № 403/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение, след отмяна на решение № 21 от 14.05.2023 г. по т. д. № 46/2022 г. на Окръжен съд Кърджали, е отхвърлен предявеният от „Търговия - К“ ООД против Р. Д. Б. иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 34 495.20 лв., претендирана като обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството му на управител на дружеството вследствие неизпълнение на решение на извънредното общо събрание на съдружниците от 29.10.2015 г. за закриване на длъжността „главен счетоводител“ по силата на ново щатно разписание в сила от 01.01.2016 г. и изплащане за периода 2016 г. - 2021 г. на сумата 34 495.20 лв. за несъществуващата длъжност „главен счетоводител“, като е осъдено „Търговия - К“ ООД да заплати на Р. Б. разноски по делото в размер на 2 350 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поР. необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че въпреки доказаното неизпълнение от страна на ответника на решението на общото 1 събрание за закриване на длъжността „главен счетоводител“, не е установено от това неизпълнение да са причинени вреди на дружеството, намиращи се в пряка причинна връзка с поведението на ответника в качеството му на управител. Излага доводи, че при наличие на взето от общото събрание решение за закриване на длъжността „главен счетоводител“ изплатеното със знание на ответника, в периода 2016 г. - 2018 г., нетно трудово възнаграждение на лицето, изпълнявало посочената длъжност, несъмнено съставлява вреда за дружеството и ответникът следва да отговаря за нея. За необоснован касаторът намира извода на въззивния съд, че към датата на освобождаване на ответника като управител на дружеството съдружниците и контрольорът са знаели, че заемащата длъжността „главен счетоводител“ продължава да изпълнява трудовите си задължения и да получава възнаграждение за това.

Според касатора, така направеният извод е в противоречие с приетото в мотивите към решението, че след освобождаването му като управител ответникът не е предал наличната документация на дружеството, съдържаща информация за изплатеното възнаграждение на главния счетоводител.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно : „1. Налице ли са материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността по чл.145 от ТЗ на управителя на дружеството при наличие на доказано вредоносно за дружеството деяние при определено изискуемо поведение, определено с решение на Общото събрание на дружеството и на липса на погасяващи възникналата такава отговорност обстоятелства към датата на предявяване на иска по чл.145 ТЗ; 2. Може ли да се приеме изплащането на трудово възнаграждение от управителя на дружеството за длъжност, която не съществува в щатното разписание поР. закрит с решение на Общото събрание на дружеството щат, за причинена вреда на дружеството; Може ли общото събрание на дружеството да претендира от управителя на дружеството с иска по чл.145 от ТЗ сума, помалка от действително причинената вреда на дружеството, и длъжно ли е да мотивира това свое решение; 3. Може ли да се счита, че неправомерното поведение на управителя на дружеството и причинените в резултат на това 2 вреди на дружеството могат за бъдат известни на останалите съдружници в дружеството, ако е установено, че управителят на дружеството не е издал по надлежния ред цялата документация на дружеството, протоколите от Общите събрания, електронния подпис и приключилите съдебни дела, книгата на съдружниците, ведомостите и печата на дружеството“. В касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа бланкетно и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касация Р. Д. Б. от гр. Кърджали не е подал отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Оттеглянето на касационната жалба, предприето с молба от 05.01.2024 г., не е породило правни последици по съображения, изложени в постановеното по делото определение № 518 от 07.03.2024 г.

Производството по т. д. № 46/2022 г. е образувано пред Окръжен съд Кърджали по искова молба на „Търговия - К“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.145 ТЗ срещу Р. Д. Б. за сумата 34 495.20 лв., претендирана като обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството му на управител на дружеството в периода 2016 г. 2021 г. Ищецът е поддържал, че в качеството на управител ответникът е причинил имуществена вреда на дружеството като не е изпълнил решение от 29.10.2015 г. на общото събрание за промяна на щатното разписание, считано от 01.01.2016 г., и за отпадане на длъжността „главен счетоводител“; В резултат на неизпълнението заемащата длъжността „главен счетоводител“ М.О. продължила да работи в дружеството и да получава трудово възнаграждение за целия период от 2016 г. до 2021 г.; С изплащане на възнаграждение за подлежащата на закриване длъжност ответникът причинил на дружеството вреда на стойност 34 495.20 лв., представляваща разлика между изплатеното на главния счетоводител нетно трудово възнаграждение за посочения период и възнаграждението, което е следвало да се плати на нает 3 външен счетоводител (18 000 лв.).

Първоинстанционният съд е уважил иска, след като е приел, че са доказани елементите от фактическия състав на чл.145 ТЗ и че ответникът следва да отговаря за претърпяната от дружеството - ищец вреда от изплащане на трудово възнаграждение за длъжността „главен счетоводител“.

Сезиран с въззивна жалба от ответника, Апелативен съд - Пловдив е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е отхвърлил иска по чл.145 ТЗ.

За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът Р. Б. е бил управител на „Търговия - К“ ООД до 23.09.2021 г., когато е освободен с решение на общото събрание на съдружниците; На 22.03.2022 г. общото събрание е взело решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск срещу бившия управител Р. Б. и за търсене на отговорност от него за причинена на дружеството вреда, възникнала вследствие неизпълнение на решение на общото събрание от 29.10.2015 г. за промяна в щатното разписание и изразяваща се в изплащане на възнаграждение за подлежащата на закриване длъжност „главен счетоводител“ в периода 2016 г. - 2021 г. Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил решението от 29.10.2015 г. за закриване на длъжността „главен счетоводител“, считано от 01.01.2016 г., при вземането на което е обсъждана възможността за ползване на външни счетоводни услуги срещу месечно възнаграждение 200 - 250 лв. с цел икономия на парични средства, е преценено от въззивния съд като безспорно между страните. За безспорно е счетено и обстоятелството, че главният счетоводител на дружеството М.О. е продължила да изпълнява трудовите си задължения и да получава възнаграждение за работата си през целия период от 2016 г. до 2021 г. Според заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, общото брутно трудово възнаграждение на главния счетоводител за посочения период възлиза на 55 724.69 лв.

Съобразявайки така очертаните безспорни факти по делото, въззивният съд е приел, че спорът между страните се свежда до това, дали ответникът е причинил вреда на дружеството като не е изпълнил решението на общото събрание от 29.10.2015 г., за да бъде ангажирана отговорността му по чл.145 ТЗ.

4

След като е преценил, че в хода на процеса не са събрани доказателства за месечното възнаграждение на външен счетоводител през процесния период и за сигурното изплащане на възнаграждение от дружеството в размер на 250 лв. в случай на възлагане на счетоводното обслужване на външно лице, въззивният съд е формирал извод, че не е установено настъпването на вреда в патримониума на ищеца с твърдяното в исковата молба съдържание. Наред с извода за недоказаност на вредата, съдът е достигнал и до извод за осъществени след неизпълнението на решението от 29.10.2015 г. правопогасяващи факти, изключващи възможността за ангажиране на отговорността на ответника по чл.145 ТЗ. Като такива факти са квалифицирани взетите от общото събрание на съдружниците в „Търговия К“ ООД решения за освобождаване на управителя Р. Б. от отговорност за вреди за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Доводът на дружеството - ищец, че решенията не препятстват успешното провеждане на иска по чл.145 ТЗ, тъй като действията на ответника, изразяващи се в изплащане на възнаграждение на главния счетоводител през исковия период, не са били известни на дружеството, респ. на съдружниците, е преценен от въззивния съд като неоснователен. След обсъждане на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, в т. ч. касиерът на „Търговия К“ ООД - Златка Д.а, и съдружникът Гинчо Тенев, съдът е счел за установено по несъмнен начин, че на съдружниците е било известно, че лицето М.О. продължава да изпълнява длъжността „главен счетоводител“ и след приемане на решението на общото събрание от 29.10.2015 г. за закриване на длъжността.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че Орманова е работила и е получавала възнаграждение със знанието на съдружниците, а и на контрольора на дружеството Веселин Й.(избран за управител на „Търговия К“ ООД след освобождаването на Р. Б.), е изведен от съдържанието на приетите като доказателства доклади на контрольора, в които не са констатирани нередности в щатното разписание за времето след 2016 г.

Съобразен е и фактът, че годишните отчети на дружеството през исковия период, както и издаваните в дружеството разходни касови ордери, са подписани от М.О. в качеството на главен счетоводител със знанието на контрольора Й. При така възприетите факти въззивният съд се е произнесъл, че представеното от ответника уведомително писмо от 11.03.2022 г., с което е отправено искане до ответника да предаде на дружеството цялата намираща 5 се у него документация, телефонен апарат, ведомости, електронен подпис, печат и т. н., не може да доведе до извод, че съдружниците са узнали за все още съществуващата длъжност „главен счетоводител“ и за полученото от счетоводителя възнаграждение едва след освобождаването на ответника като управител през 2021 г.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил осъдителното решение на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска по чл.145 ТЗ като неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Търговия - К“ ООД е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които са от значение за правилността на обжалваното решение и според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Във въпроса по т.1 от изложението и в първата част от въпроса по т.2 се съдържа поддържаната от касатора защитна теза, че в хода на делото е доказано вредоносното поведение на ответника в качеството му на управител на дружеството и че към датата на предявяване на иска не са настъпили факти, погасяващи отговорността на ответника по чл.145 ТЗ за причинените на дружеството вреди. Поставените въпроси не кореспондират с отразените в мотивите към обжалваното решение изводи на въззивния съд, че по делото не е доказано ответникът да е причинил вреда на дружеството като не е изпълнил решението на общото събрание за закриване на длъжността „главен счетоводител“, съответно - че евентуалната отговорност на ответника за причинени на дружеството вреди е погасена в резултат на последователно приеманите от общото събрание на съдружниците решения по чл.137, ал.1, т.5, предл.3 ТЗ. Въззивният съд не се е произнасял по втората част от въпроса, формулиран в т.2 - дали дружеството може да претендира с иска по чл.145 ТЗ сума, по-малка от стойността на причинената вреда, и с оглед на това въпросът е лишен от значение за изхода на делото.