Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 146 от 16.06.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 81/2025
Вид
Определение № 146
Подписан
16.06.2025
В сила
16.06.2025
Състав
Мартин Данчев Данчев, Яни Георгиев Гайдурлиев, Светлин Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600081 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу определение № 178/17.02.2025 г. по ЧНД № 1510/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура – Бургас от 05.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 110/2022 г. по описа на РУ МВР Сунгурларе, вх. № 3295/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, и делото е върнато на Окръжна прокуратура - Бургас.

В протеста се поддържа, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е неправилно. Застъпва се становище, че изводът на първоинстанционния съд относно непълнота на проведеното разследване е необоснован. Според автора на протеста по делото са извършени всички относими и възможни процесуално-следствени действия с цел изясняване на релевантните обстоятелства, свързани с възприятието на свидетеля Г. за състоянието на пострадалия Ч. по отношение на евентуална употреба на алкохол към момента на преотстъпване на управлението на автомобила.

Подчертава се, че въпросът дали пострадалият е употребил алкохол, както и как това е било възприето от свидетеля Г., е бил предмет на детайлно разследване. В тази връзка се посочва, че са разпитани множество свидетели, включително такива, присъствали на празненството, по време на което Ч. е 1 консумирал алкохол. Изтъква се, че никой от тях не е възприел поведение от страна на пострадалия, което да сочи на видимо пияно състояние. Акцентира се и върху обстоятелството, че свид. Г. категорично е заявил, че по време на краткия им разговор с Ч. преди инцидента не е забелязал признаци на алкохолна употреба у него, както и че докато Ч. е бил на тържеството, Г. не е присъствал и той изобщо не го е видял да употребява алкохол. Отбелязва се също, че разговорът между Г. и Ч. е бил само между тях двамата, без присъствие на други лица, като никой не е разбрал за желанието на Ч. да управлява автомобила на Г. и това не се е коментирало до момента, в който не се е разбрало за настъпилото произшествие. На следващо място в протеста се оспорва приложимостта на цитираното от първоинстанционния съд Решение № 58/04.04.2019 г. по н.д. № 196/2019 г. на ВКС, като се твърди, че фактическата обстановка по настоящото дело се различава съществено – в конкретния случай Г. не е присъствал на събитието, по време на което Ч. е консумирал алкохол, и не е имал възможност лично да възприеме такава употреба. С оглед на горното с протеста се прави искане за отмяна на определението на Окръжен съд – Бургас и за потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

В постъпило по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се изразява становище за неоснователност на протеста и се предлага обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва се, че от свидетелските показания на Г. Г. се установява, че непосредствено преди срещата му с пострадалия Б. Ч. е разговарял с други лица, намиращи се пред базата, в която се е провеждало тържеството. Изтъква се, че тези лица не са били установени и разпитани в хода на разследването, въпреки че потенциално биха могли да дадат показания относно състоянието на пострадалия, включително дали поведението му е сочело на употреба на алкохол. С оглед на това се сочи, че едва след установяване и изясняване на тези факти може да се направи обоснована преценка относно съставомерността на поведението на свидетеля Г.. В тази връзка се отбелязва, че изложеното в протеста, че всички свидетели, имащи отношение към делото, са били разпитани и че не са налице възможности за извършване на допълнителни действия по разследването, не може да бъде споделено. В заключение се посочва, че обективната истина не е напълно изяснена, поради 2 което е необходимо разследването. извършването на допълнителни действия по

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с изложените в протеста доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Протестът е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Досъдебно производство № 110/2022 г. по описа на РУ на МВР – Сунгурларе, вх. № 3295/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, е образувано на 06.05.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на 06.05.2022 г., на второкласен път II–73, при км 71, общ. Сунгурларе, обл.

Бургас, в посока от с. Л. към с. Прилеп, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди“, модел „S8“, с рег. № А.. МВ, са били нарушени правилата за движение, като автомобилът се е движел с несъобразена скорост, в резултат на което е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което по непредпазливост е причинена смъртта на Б.С. Ч., ЕГН: **********, от с. Л., и средна телесна повреда на Г.Ж. Г., ЕГН:

********** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са извършени огледи на местопроизшествието, на труп (аутопсия), както и на веществено доказателство (лек автомобил марка „Ауди“, модел „S8“, с рег. № А..МВ).

Проведени са разпити в качеството на свидетели на лицата:

Д.Ч.,А.Ч.,З.М.,Н.Н.,И.В.,Ж.Г.,С.М.,Г.Г.,Т.А.,С.С.,П.Ж.,Д.Н.,К.Р.,Б.М.,И.К.,Ж.Н.,Д.В. и С.А.. Приобщени са медицински документи и други писмени доказателства, относими към предмета на доказване. Назначени и изготвени са следните експертизи: две съдебномедицински, комплексна съдебно-автотехническа и медицинска, допълнителна съдебномедицинска, две допълнителни съдебноавтотехнически, две съдебнобиологични по метода на ДНК-профилиране, две съдебнохимически и една техническа експертиза.

По време на досъдебното производство конкретно лице не е 3 привлечено в качеството на обвиняем.

На 27.10.2024 г. разследването е приключено с мнение за прекратяване на наказателното производство, като материалите по делото са изпратени в Окръжна прокуратура – Бургас.

С постановление от 05.11.2024 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, наказателното производство по ДП № 110/2022 г. по описа на РУ на МВР – Сунгурларе, вх. № 3295/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, е прекратено на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът е приел, че въз основа на свидетелските показания и заключенията на изготвените автотехнически и съдебномедицински експертизи може да се направи категоричен извод, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „Ауди“, модел „S8“, с рег. № А..МВ, е бил управляван от Б.С. Ч.. Посочено е, че основната причина за настъпване на произшествието е движението с превишена скорост – 136 км/ч, при разрешена максимална скорост от 90 км/ч в този участък, като инцидентът е можел да бъде предотвратен, ако автомобилът се е движел с по-ниска скорост – под 113 км/ч. По отношение на уврежданията на Г.Ж. Г. е отбелязано, че съгласно съдебномедицинска експертиза № 220/2022 г. липсват медико-биологични данни мозъчното сътресение да представлява временно разстройство на здравето, опасно за живота. Всички увреждания са квалифицирани като лека телесна повреда, съответстваща на временно неопасно за живота разстройство на здравето. Прокурорът е заключил, че лицето, управлявало лекия автомобил „Ауди“, модел „S8“, с рег. № А..МВ, причинило ПТП и загинало при него, е Б.С. Ч.. Поради това е направил извод, ч е липсва осъществен състав на престъпление, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено.

По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 НПК, по повод подадена жалба от поверениците на Д. Ч. – майка на починалия Б. Ч. – адвокатите С. П. и В. У., и двамата от САК, с определение № 178/17.02.2025 г., постановено по ЧНД № 1510/2024 г., Окръжен съд – Бургас е отменил постановлението на Окръжна прокуратура – Бургас от 05.11.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 110/2022 г. по описа на РУ МВР – Сунгурларе, вх. № 3295/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, 4 водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, и е върнал делото на прокуратурата.

На първо място, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на цялостен и обективен анализ на събрания доказателствен материал – включително протоколи за оглед на местопроизшествието и на веществени доказателства, свидетелски показания на Т.А.,Ж.Н.,И.К.,С.М.,Ж.Г.,Д.В., заключенията по изготвените две съдебномедицински експертизи (СМЕ), комплексна автотехническа и медицинска експертиза (КАТМЕК), ДНК експертиза, както и допълнителна СМЕ и допълнителни автотехнически експертизи (АТЕ), прокурорът е достигнал до обоснован и доказателствено подкрепен извод, че лицето, управлявало лекия автомобил „Ауди S8“ с рег. № А..МВ при възникване на ПТП, е бил Б. Ч., който е загинал в резултат на инцидента. Оплакванията на поверениците, свързани с анализа на доказателствата, въз основа на който е прието, че починалият Б. Ч. е бил водач на автомобила при настъпване на произшествието, са намерени за неоснователни от първоинстанционния съд, който е дал мотивиран отговор на всяко едно от тези възражения, съдържащи се в жалбата.

Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че при установените по делото обстоятелства относно допуснато от Б. Ч. нарушение на правилата за движение, в резултата на което са причинени съставомерни последици, наказателното производство би следвало да бъде прекратено не на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не е извършено или не съставлява престъпление), както неправилно е приел прокурорът, а на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК - поради смърт на дееца.

На второ място обаче, първоинстанционният съд е приел, че за да бъде постановено прекратяване на наказателното производство, прокуратурата е следвало при изследване на причините за настъпване на ПТП да изясни дали свидетелят Г. Г. има принос в реализирането му. Посочено е, че въпреки наличието на данни за нарушение на забраната по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – да се преотстъпва управлението на моторно превозно средство на лице, чиято концентрация на алкохол в кръвта е над 0,5 промила – в рамките на воденото досъдебно производство не е бил изследван въпросът по какъв начин свидетелят Г.Г. се е уверил, че излезлият от банкетната зала Б. Ч., на 5 когото е преотстъпил управлението на автомобила, не е употребил алкохол, респективно не се намира в състояние на алкохолно опиване. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на т. 4, б. „г“ от ППВС № 1/1983 г. и на Решение № 58 от 04.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 196/2019 г., II н. о., НК, и е изтъкнал, че по делото е безспорно установено, че Б. Ч. се е намирал в състояние на средна степен на алкохолно опиване – с концентрация от 1,95 промила етанол в кръвта. Предвид горното, съдът е достигнал до заключението, че тази непълнота на разследването прави обжалваното постановление необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на прокурора за извършване на допълнително разследване, при което да се отстрани констатираната непълнота и при необходимост да се съберат и проверят допълнителни доказателства.

Настоящият въззивен състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и споделя мотивите, с които е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство.