Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263089 от 13.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11242/2019
Вид
Решение № 263089
Подписан
13.05.2021
В сила
14.05.2025
Състав
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 21 · Закон за правната помощ
  • чл. 91, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 13.05.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря

Надежда Масова и в присъствието на прокурора Антон Стефанов, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 11242 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 106498/ 27.08.2019 г., с която Е.Д.М. ***, с ЕГН **********, понастоящем в Софийски централен затвор, е предявил против Софийски апелативен съд иск за осъждането му да му заплати обезщетение в размерна 50 000 лв., ведно със законната лихва, както и съдебно – деловодни разноски.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът е увредил ищеца, нарушавайки правата му по чл. 7 от Конституцията на Р България, чл. 284 от ГПК, чл.чл. 18, 20, 67 и 81 § 2 т. Д от ДФЕС, чл. 1, чл.чл. 1, 6 § 1 б. 13, 14, 17, 18, 46 и 53 от ЕКЗПЧОС и чл.чл. 1, 4, 20, 21, 41, 47, 48, 51, 52, 53 и 54 от Хартата на ЕС, тъй като не му предоставил правна помощ по в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. по описа на САС, ТО, 9 състав, и поради неподписване на подадената от него касационна частна жалба от адвокат, върнал същата на ищеца, с което тежки му вредил. Противоправното деяние на ответника се изразявало в произволно прекратяване на производството на 01.08.2019 г., като по този начин го дискриминирал и ограничил правото му на достъп до съд и правото му на защита. Ответникът разполагал с информация, че назначеният на ищеца адвокат бил недобросъвестен, не изпълнявал задълженията си и отказал да приподпише жалбата му на основание чл. 284 ал. 3 от ГПК.

Ответникът знаел, че ищецът е лишен от свобода и следвало да изпрати да адвоката съобщение да изпълнява съвестно задълженията си съгласно чл. 21 от ЗПП и чл. 47 от Хартата на ЕС.

Следвало също така лично да уведоми ищеца, че адвокатът е недобросъвестен и не желае да го представлява, че шиканира процеса посредством отказа му да приподпише касационната жалба. За последното неблагоприятните правни последици настъпили в сферата на ищеца, независимо, че той не може да носи отговорност за тях. По този начин било нарушено правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 § 1 от КПЧОС.

САС е бил задължен да замени служебния защитник, в каквато насока била практиката на ЕСПЧ и опорочавало предоставената правна помощ. При тези съображения ищецът настоява ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. до окончателното и изплащане.

С исковата молба Е.Д.М. е настоявал да му бъде предоставена правна помощ. С определение № 2235/ 03.02.2020 г. съдът е назначил за негов особен представител адв. И.В.Г., който с молба от 13.02.2020 г. се е отвел от предоставянето на правна помощ, поради което следва да бъде освободен.

Съгласно представеното писмо, изх. № 18076/ 24.02.2020 г. на САК, определен е адв. Н.Й.С., който следва да бъде назначен за адвокат, който да предоставя правна помощ на ищеца.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Апелативен съд гр. София, чрез законния си представител – административен ръководител – Председател, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на допустимостта на заявената претенция с възражението, че съгласно постановките на ТР № 5/ 15.06.2015 г. по т. д. № 5/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да отговаря по предявени срещу него искове по ЗОДОВ, само в хипотезата, в които черпят основанията си от разпоредбите на ал. 1 т. 3 и т. 5 от същия. Освен това претенцията била неоснователна, тъй като с определение № 416/ 03.02.2016 г. по в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. ответникът е потвърдил разпореждане на СГС от 05.11.2015 г. по гр. д. № 6043/ 2015 г., с което е била върната исковата му молба. Подадената срещу това определение касационна частна жалба е била върната на ищеца поради неотстраняване в срок нередовностите по нея, като срещу връщането била подадена от ищеца частна жалба, по която било образувано ч. гр. д. № 4372/ 2019 г. по описа на ВКС, ІV ГО, по която било постановено определение за потвърждаване разпореждането за връщане.

Следователно съдебния акт, с който се твърди, че е нанесена вреда на ищеца, е преминал през инстанционен контрол и ответникът не следва да носи отговорност. Настоява се за прекратяване на производството по делото или отхвърляне на претенцията като недоказана.

Контролиращата страна чрез прокурора от СГП Стефанов изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъда отхвърлен изцяло.

С оглед релевираните от страните твърдения и възражения и ангажираните по делото доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното като доказателство гр. д. № 6043/

2015 по описа на СГС, I ГО, 11 състав става ясно, че същото е образувано по искова молба, подадена от Е.Д.М. против Специализираната прокуратура и срещу лицето Г. М., прокурор в СпП. С разпореждане от 05.11.2015 г. исковата молба е била върната като процесуално недопустима, тъй като ищецът не е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, за да има право на иск по ЗОДОВ, а Г. М. бил прокурор в СпП и като такъв се ползвал с функционален имунитет, а производството по делото е било прекратено. Против последното е била подадена жалба, с вх. № 152644/ 08.12.2015 г. С определение № 416/ 03.02.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. по описа на САС, разпореждането на Градския съд е било потвърдено, като е било посочено възможността да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС при наличие на основания за допустимост касационно обжалване. Такава жалба е била подадена от ищеца, с вх. № 3735/ 07.04.2016 г., като по обективираното в нея искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 21 ал. 2 и ал. 3 от ЗПП, САС се е произнесъл с определение № 1636/12.05.2016 г., с което искането му е било оставено без уважение предвид процесуална недопустимост на исковете.

Това определение е било атакувано от ищеца с жалба, с вх. № 5876/ 06.07. 2016 г. С разпореждане от 25.07.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. по описа на САС, частната жалба е била върната.

В частната жалба против така постановеното разпореждане, адресирана до ВКС, се съдържа искане за предоставяне на правна помощ на основание чл. 21 ал.

2 и ал. 3 от ЗПП. С определение № 3376/ 07.10.2016 г. искането е било оставено без уважение. Същото е било отменено с определение № 416/15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 3767/ 2018 г. по описа на ВКС, Трето г. о., като делото е било върнато за администриране на частната касационна жалба. По делото липсват доказателства относно предоставянето на правна помощ на Е.Д.М., но страните не спорят, че такава, изразяваща се в процесуално представителство, е била предоставена и е била осъществявана от адвокат Б.Н.М. Същият е депозирал частна жалба /молба/ с вх. № 3010/ 18.02.2019 г., в която е посочил, че с оглед определение № 416/ 15.11.2018 г. на ВКС, Трето г. о., не е в състояние да спази дадения му седмодневен срок и не е в състояние да изпълни разпореждането на САС, тъй като не може да осъществи контакт с Е.Д.М., който участва почти ежедневно и целодневно в съдебни заседания пред СпНС и АССГ.

Адвокатът е посочил, че ищецът е желаел да изложи всички основания, които да бъдат юридически формулирани от него, съответно да приподпише жалбата до ВКС. С оглед провеждането на адекватна защита, тъй като ищецът е задържан за период от около 5 години, е настоял съдът да му осигури възможност да се срещне с него. С разпореждане от 19.02.2019 г. САС е отказал контакт между адвоката и ищеца, приемайки, че Търговска колегия на Софийски апелативен съд не е компетентен да разреши контакт с представлявания. С разпореждане от 01.08.2019 г. касационна частна жалба, с вх. № 3735/ 07.04.2016 г. е била върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Същото е било потвърдено с определение № 519/05.12.2019 г. по гр. д. № 4372/ 2019 г. по описа на ВКС, Четвърто г. о.

От приложената справка от ГД „ИН“ става ясно, че за периода 01.08.2019 г. – 26.08.2019 г. ищецът не е посещавал Медицинската служба при Затвора София.

Приложено е и в цялост затворническото досие на ищеца, от което се установява, че за релевантния период не са регистрирани психологически или поведенчески проблеми.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения посредством разпита на св. М.В.П., който пред съда заявява, че Е.Д.М. се чувствал изнервен, заради това, че адвокатът Б.Мне си вършел съвестно работата, имал притеснения, че му е провалил делото, че не взимал отношения да обжалва решение и не осъществявал добре правна помощ.

При така изложените фактически данни СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД достига до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание от нормата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Независимо от сгрешената в доклада правна квалификация, настоящият съдебен състав намира, че изложените от ищеца факти и обстоятелства не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 2 б от ЗОДОВ, която се отнася не до всички елементи на чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС, а единство до един от неговите елементи, а именно разумния срок, настоящият съдебен състав счита, че грешката в правната квалификация не променя допустимостта на претенцията.

Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Съгласно Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа.

Основният въпрос в настоящото производство е дали разпореждането от 19.02.2019 г. на САС е противоправно, тъй като с него е прието, че САС не е компетентен да разреши контакт между адвоката, осъществяващ правна помощ и ищеца Е.Д.М., както и дали съдът и в частност ответникът има задължение да контролира осъществяването на предоставената правна помощ.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросното разпореждане не е противоправно, тъй като разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода, в това число и задържаните под стража с такава мярка за неотклонение, могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те могат да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня. Разпоредбите на ППИЗНЗС конкретизират цитираната разпоредба на закона, като чл. 74 ал. 1 от ППЗИНС сочи, че срещите между лишените от свобода и техните защитници по чл.

91, ал. 2 от НПК, и повереници се провеждат в специално обзаведено помещение в съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие, в рамките на работното време, а с адвокати – по всяко време на денонощието след представяне на заверена адвокатска карта за съответната година.

Не се спори по настоящото производство, че адв. Б.Н.М е адвокат, който осъществява правна помощ по отношение на Е.Д.М. в рамките на в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. по описа на САС, следователно представлява негов повереник, но не по пълномощие, а по назначение от НБПП.