Определение № 35 от 04.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 408/2025
- Вид
- Определение № 35
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Деспина Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35 гр. Варна, 04.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Георги Н. Грънчев
Деспина Г. Г. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600408 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Г., Е. Ш. и В. Г. срещу определение № 158/04.12.2025г. по ЧНД № 367/2025г. по описа на ОС – Разград, с което е потвърдено постановление от 20.11.2025г. на прокурор при ОП – Разград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5/2024г. по описа на ОСлО при ОП – Разград, водено за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение с твърдения за бланкетност на прокурорския акт поради незадълбоченост при провеждане на разследването, с оглед бездействието на лекарите и немарливо изпълнение на вменените им задължения в професионален и морално-етичен план, обуславящи причинноследствената връзка с настъпилата смърт на пострадалото Л. Виктор Г.. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, респ. постановлението на ОП – Разград и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
1
След запознаване с материалите по делото, Варненският апелативен съд установи, че частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от правно легитимирани лица срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и в законоустановения срок. Същата обаче се явява неоснователна поради изложените по-долу съображения.
Хронологично се установява следната процесуална фактология:
Досъдебното производство е образувано по повод жалба на Л. В. Г. възоснова на постановление на прокурор от РП Разград от 25.01.2024 г. за това, че на 20.05.2023 г. е причинена смъртта на В.М.Г., поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
С постановление от 06.02.2024 г. прокурор от ОП Разград отменил постановление от 25.01.2024 г. като незаконосъобразно, поради липса на материална и процесуална компетентност.
С постановление от 08.03.2024 г. прокурор от ОП Разград отказал да образува наказателно производство. Прокурорът приел, че липсата на аутопсия не дава възможност да се установи причинно-следствената връзка между смъртта на Г. и пропуски при лечението.
С постановление от 28.03.2024 г. на прокурор от АП Варна е отменено постановлението за отказ да се образува наказателно производство.
Прокурорът е приел, че е необходимо ползването на експертно мнение, относно това дали причина за смъртта е нарушаването на определени правила, както и че следва да се установи пряка причинно - следствена връзка между смъртта и нарушението на правилата, регламентиращи съответната дейност.
С постановление от 18.12.2024г. на прокурор при ОП Разград наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на причинно-следствена връзка между смъртта на Г. и допуснатите от лекарите в инфекциозното отделение нарушения. Същото е било потвърдено с акт на ОС Разград - определение от 29.01.2025г. по ЧНД № 420/2024г. по описа на съда. Този акт е бил ревизиран от състав на АпС – Варна, който с определение от 21.03.2025г. по ЧНД № 37/2025г. го е отменил, ведно с прекратителното постановление, като е дал конкретни указания по хода на разследването, а именно - да бъдат извършени допълнителни действия по разследването за установяване на медикамента и 2 дозата, с които е бил седиран Г. при престоя му в инфекциозното отделение на болницата в Разград, както и да бъдат изследвани по експертен път причината за настъпилата кома и каузалния й принос към смъртта.
След проведеното допълнително разследване, с постановление от 20.11.2025г. на прокурор при ОП – Разград наказателното производство по ДП № 5/2024г. по описа на ОСлО при ОП – Разград, водено за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК отново е било прекратено.
По наказателното производство няма конкретно привлечено Л. в качеството на обвиняем.
Този прокурорски акт е бил обжалван от наследниците на постр. В. Г., който е бил потвърден с определение на ОС Разград № 158/04.12.2025г. по ЧНД № 367/2025г. по описа на съда, явяващ се предмет на настоящата ревизия.
В настоящото контролно производство въззивният съд, също като първоинстанционният, е длъжен да направи преценка доколко /след връщане на делото за доразследване с конкретни указания/, прекратителното постановление е обосновано и дали са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон в хода на проведеното разследване. На оценка подлежи и материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на основанието за прекратяване /в случая произнасянето по законосъобразността на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е извършено престъпление, което предполага преценка за правилното прилагане на материалния закон/.
При извършената ревизия на процесното постановление и на потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт, анализирайки цялата събрана доказателствена съвкупност в хода на проведеното разследване, настоящият състав на АпС Варна не намира основания да заяви несъгласие с направените в тях фактически и правни изводи.
На първо място, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав счита, че след като РОС е възприел изцяло установената от прокурора в прекратителното постановление фактология, това на практика означава, че не е констатирал необоснованост на постановлението за прекратяване. В този 3 смисъл е и становището на настоящата инстанция.
Преценявайки обосноваността на постановлението за прекратяване, на първо място, въззивният съд държи да подчертае, че в рамките на проведеното досъдебно производство /включително и след връщането му за доразследване/, в крайна сметка са били събрани всички възможни и относими към предмета на доказване доказателствени материали, същите са обсъдени поотделно и в съвкупност, което дава основание да се направи извод, че извършеното разследване е било всестранно и пълно. В хода на същото са били проведени разпити на всички медицински лица и болничен персонал, ангажирани с двукратния болничен престой на пострадалия /в инфекциозното и неврологичното отделения/, включително и за установяване на медикамента /и дозата/, с който е бил седиран Виктор Г. по време на престоя му в инфекциозното отделение, състоянието в което е бил изписан от това отделение на 20.05.2023г, съобразено е било отразеното в медицинската документация при отчитане на сериозни пропуските по отношение воденето й, назначени са били СМЕ /първоначална и допълнителна такава/, по които са депозирани заключения.
Цялостният анализ на относимите доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК чрез допустимите от НПК способи и доказателствени средства, включително и след проведеното допълнително разследване, налагат извода за правилно установена фактология, а от там и до законосъобразност на правния извод за липса на съставомерно извършено деяние по чл. 123, ал. 1 от НК, констатации, идентични с тези на ОП Разград, споделени и от ОС – Разград, който след собствен прочит и анализ на доказателствената съвкупност, е потвърдил прекратителното постановление.
С оглед спецификата на изпълнителното деяние и предмета на доказване, първостепенният съд е акцентирал в мотивите към акта си на установеното чрез използване на специални експертни знания чрез изготвените СМЕ по отношение престоя и проведеното лечение и най-вече – налични ли са допуснати нарушения от страна на лекарския екип при лечението в инфекционното отделение - изпадането на постр. Г. в кома, които да са в причинна връзка с обществоноопасния резултат. В заключенията по двете СМЕ – първоначална и допълнителна такава /л. 78-100, т.3 и л.231-254, 4 том 3 от ДП/, вещите лица са дали задълбочени и аргументирани отговори на поставените им въпроси. Безспорно е установено, че лекуващите лекари в инфекциозното отделение са допуснали множество нарушения при лечението на постр. Г., включително и вероятно нерегистрирано приложение на седативни медикаменти, неправилно отразена информация и преждевременна дехоспитализация, извършена от д-р М.Щ.. Лекарите са могли по-съвестно, отговорно и задълбочено да се отнесат към състоянието на възрастния пациент и да назначат необходимите изследвания, консултации и по преценка - на допълнителна образна диагностика, и така да продължат лечението му.
Констатирана е проява на немарливост и неспазване правилата на добра медицинска практика, изразяваща се в попълването на неверни данни в мед. документация, водещо до преждевременното дехоспитализиране на пострадалия в тежко състояние. Отговаряйки на допълнително поставените им въпроси, вещите лица са уточнили, че пострадалият вероятно е бил изписан в състояние на кома, доколкото състоянието му останало непроменено тежко до повторното му хоспитализиране на следващия ден в реанимация със статус „кома“. Неясна е причината за комата, но според експертите най-вероятно на пациента са му давани вечер или нощем успокояващи медикаменти, без това да е официално назначено и вписано, в което се изразява и другата проява на немарливост.
Въпреки констатираните нарушения обаче, не е налична другата законова предпоставка за ангажиране на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 123 от НК, а именно причинно – следствена връзка между смъртния резултат и допуснатите нарушения. Експертите изрично са посочили и в заключенията по двете СМЕ, че фаталният край е нямало как да бъде предвиден и затова не може да се обсъжда или със сигурност да се допуска, наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите и по-късно настъпилата смърт. В допълнение, макар и дехоспитализацията от инфекц. отделение да е била преждевременна, тя е била последвана от рехоспитализация на следващия ден, когато лечението е било продължено адекватно в болнични условия. Вещите лица са уточнили и че не може да бъде определено до каква степен коматозното състояние, в което се е намирал Г. при изписването му, е имало каузален принос към покъсно настъпилата смърт./Комата сама по себе си не означава последваща смърт, тъй като имало много случаи с подобрение и възстановяване на 5 съзнанието след продължително лечение./ Отчетен е и фактът, че роднините на пострадалият са отказали извършването на аутопсия, допринасящ за липсата на доказателства за наличие на причинно-следствена връзка доколкото към онзи момент, те самите не са изразили съмнения относно причината за смъртта на пострадалия. Експертите са съобразили, че единствено аутопсия, съпроводена с прецизно и цялостно микроскопско/хистологично/ изследване, може да даде категоричен отговор на въпроса за причината за смъртта, а от там и за причинно-следствената връзка с проведения диагностично-лечебен процес в инфекциозно отделение.
Поставените от жалбоподателите въпроси пред първостепенния съд, са били съобразени и обсъдени при постановяване на ревизираното определението, което се извлича от мотивната му част. РОС не може да бъде упрекнат в едностранчивост или липса на доказателствен анализ - същите тези въпроси са били обект на двукратно изследване от експертите, дали обстойно отговори в заключенията си по назначените експертизи след отмяна на прекратеното наказат. производство и връщане на делото за доразследване с конкретни указания за неизяснените обстоятелства. Въззивният съд от своя страна не съзира никаква причина, поради която да не кредитира с доверие тези експертни изводи.
Съобразно възприетите по делото обосновани фактически положения, законосъобразни са и правните изводи на прокурора, потвърдени от първоинстанционния съд, че в случая липсват безспорни и категорични данни за осъществен престъпен състав по чл. 123, ал. 1 от НК , доколкото непосредствената причина за смъртта на В. Г. е остра дихателна сърдечна и бъбречна недостатъчност, с усложнение мозъчен оток /съгласно посоченото в мед. документация/. Към момента на изписването на пострадалия от инфекц. отделение не може да се предвиди фаталния край, а дехоспитализацията макар и преждевременна, е била последвана от хоспитализация на следващия ден, когато лечението е било продължено адекватно в болничи условия – ОАИЛ.
Разпечатката съдържа 32 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e30c0c7-b78e-4a54-a5de-2731a73093ce