Решение № 418 от 12.08.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Монтана, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630100720 по описа за 2025 година

Предявени са в обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1, предложение първо ДДС и чл.26 ал.1, предложение 3 ЗЗД.

В условията на евентуалност се иска обявяване нищожност на отделна клауза от договор.

Ищецът, Д. Н. Н., ЕГН **********, адрес: село Охрид, 3438, обл.Монтана, ул./кв. Трета, № 15, чрез процесуалния си представител адвокат М. В. М., вписан в Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура № 3б, ет.3 ап.11, е предявил иск против: "Неткредит" ООД, ЕИК ллл със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова – Управител и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: ллл със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ № 3, ет. 11, с управител Константин Василев Василев.

В исковата си молба твърди, че доверителят му е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г. сключен с „Неткредит ООД.

Съгласно ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №

202502030842000070 от 03.02.2025г подзащитният му трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 576 лева, при сума на получаване 500.00 лева, при срок на кредита от 6 месеца, при ГПР от 63.82%.

В т.3.2.1. от „РАЗДЕЛ III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ е 1 предвидено:

- При сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова.

Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В т.3.2.4. При сключване на договора за кредит или преди отпускане на заемната сума, поръчителят следва да сключи с Дружеството договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД, с който се задължава да спрямо Дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на кредитополучателя (общата сума, дължима от потребителя по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК.

В т.8 от „ Част I. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е предвидено:

- При сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последното изиска такова.

Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република

България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит“ ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Банковата гаранция или гаранцията издадена от небанкова финансова институция трябва да бъдат за сума в размер не по малък от 2 общата сума(по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК), дължима от потребителя по договора за кредит и за срок не по-кратък от последната падежна дата, посочена в съдържащия се в договора за кредит погасителен план.

С цел да се обезпечи ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г. доверителят му сключва Договор за гаранция от 03.02.2025г. с “Кредит Гарант БГ” ООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният

ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ

КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г.

Във връзка с така сключения Договор за гаранция доверителят му следва да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 345 лева, разсрочена на 5 месечни вноски от по 69 лева.

Счита, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №

202502030842000070 от 03.02.2025г. сключен с ответното дружество „Неткредит“ ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК.

На първо място, Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат 3 подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин доверителят му, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 4 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202502030842000070 от 03.02.2025г. следва да се прогласи за недействителен.