Решение № 31 от 15.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120203448 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на Ж. В. А., ЕГН ********** чрез адв. А.

Д. против наказателно постановление № 24-0431-000200/16.07.2024г., издадено от Началник на Сектор в ОДМВР Бургас, РУ 01 ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като заявява, че се придвижвал на скутера си с крака, с изключен двигател, придвижвал се през площада вървейки седнал върху електроскутер. Виждал забранителен знак след полицаите, но не бил го достигнал и полицаите го спрели и му съставили АУАН. Оспорва да е управлявал превозно средство и да е извършил нарушение, моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и представя писмени бележки, оспорва да е извършено нарушение. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.

За наказващия орган не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 01.08.2024 г., а жалбата е депозирана в МВР на 14.08.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира следното:

На 16.04.2024г. свидетелят Н. Н., служител на 01 РУ ОД МВР Бургас, около 11:40 часа в гр. Бургас ул. „***” изпълнявал служебни задължения като се извършвала проверка на превозни средства, които се управляват по пешеходна зона в гр. Бургас. Забелязал жалбоподателят, който идвал с превозно средство седнал върху седалката му, държал кормилото му и така го управлявал и насочвал придвижването, от ул. „Хан Аспарух”, където 1 бил поставен знак Г15 и табела Т17 с надпис „пешеходна зона”, преминал покрай оградата на училище „Кирил и Методий” и навлезнал по ул. „Алексанровска”. А. бил спрян при навлизането по ул. „***”, седнал върху превозно средство, държал кормилото му, без звук от превозното средство. А. веднага възразил, че превозното средство не е включено и ключа бил там, а св. Н. му обяснил, че когато се бута превозно средство, трябва да върви до него.

На жалбоподателя бил съставен АУАН от св. Н. за това, че в гр. Бургас пред търговски център „***“ управлявал превозно средство по площите предназначени само за пешеходци, с което приел, че се касае за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП, който му бил връчен, но отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Вписано е, че А. има възражения.

Съдът нееднократно изиска от наказващия орган да се представи в цялост преписката по издаване на НП, изрично повторно изиска преписка с доказателства за компетентност на актосъставителя и наказващия орган. По делото обаче липсва представено възражение от страна на жалбоподателя, макар да е налична докладна записка, в която се сочи, че е изготвена във връзка с подадено такова л. 5.

На 16.07.2024г. началник сектор 01 РУ ОД МВР приел изложените в АУАН фактически констатации и е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства. Св. Н. подробно изложи обстоятелствата във връзка с установяване на нарушението и поведението на жалбоподателя. Показанията на свидетеля относно посоката на придвижване, мястото на спиране на жалбоподателя се подкрепят от приобщения запис, както и от представената от Община Бургас схема. Свидетелят обаче посочи, че жалбоподателят се придвижвал с електрическо превозно средство. Това обстоятелство се явява абсолютно ново твърдение за нарушителя, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочен вида на превозното средство, а то е трудно установимо и от приобщения запис.

С оглед на изложеното съдът прие фактическата обстановка за установена от всички доказателства, като няма такива, които да си противоречат и те опровергават изложеното от жалбоподателя за липса на поставен знак за пешеходна зона.

Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:

На първо място, въпреки настояването на съда за удостоверяване компетентността на наказващия орган, в тази насока не се представи заповед за оправомощаване на началник на 01 РУ ОД МВР за издаване на обжалваното наказателно постановление, но доколкото на съда е служебно известна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи и заповед 251з-804/23.02.2022г. на Директор ОД МВР Бургас, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица в рамките на техните правомощия. АУАН и НП са издадени в срока по чл. 34 от ЗАНН.

По делото не се представи и възражението, изготвено от жалбоподателя, за което съдът прави извод от приобщената докладна записка. За съда остават неизвестни обстоятелствата, поради които наказващият орган остави неизпълнени указанията на съда да представи в цялост преписката по издаване на наказателното постановление, но счита, че непредставяне на възражението по никакъв начин не препятства правото на защита на санкционираното лице в хода на съдебното производство, тъй като то е изложило подробно възраженията си в 2 жалбата, представлява се от адвокат и пледира по същество като се запозна с доказателствата, направи искания и съдът изгради изводите си на база събраните доказателства в хода на съдебното следствие.

Съдът намира, че от ангажираните доказателства следва да се направи извод, че се касае за пешеходна зона, която е сигнализирана с пътен знак Г15, поставен не само на ул.

„***“, но и от страната на ул. „Хан Аспарух“, съгласно представената от Община Бургас схема. Поставен е и знак, табела с текст, указващ пешеходна зона. Объркване обаче предизвиква обстоятелството, че мястото на нарушението се сочи да е площад Триа, след като от събраните доказателства се установи, че жалбоподателят се придвижва от ул. „Хан Аспарух“ и навлиза на ул. „Алексанровска“, което би следвало да е и точното място на нарушението и по този начин да се очертае ясно въведеното ограничение за наличието на пешеходна зона. Съдът счита, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не се доказа, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочен вида на превозното средство, с което се твърди да е установен жалбоподателя.

Съгласно пар. 6, т. 10 от ДР на ЗДвП „Пътно превозно средство” е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Съгласно чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП на водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено да управлява превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци, а съгласно чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП Наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 4 и ал. 2 и 3.

Касае се за специална норма, относима към водачите на индивидуалното електрическо превозно средство. Обстоятелството, обаче, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство се твърди едва в хода на съдебното следствие при разпит на св. Н., но нито в АУАН, нито в НП това обстоятелство е било посочено.

Съгласно чл. 18б, пар. 6, ДР на ЗДвП „Индивидуално електрическо превозно средство” е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

В случая наказващият орган по никакъв начин не е индивидуализирал превозното средство, с което се твърди да е бил установен жалбоподателят, за да се извърши и законосъобразна преценка за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП. Ето защо от една страна липсват твърдение за вида на превозното средство още в АУАН и НП, което препятства правото на защита на А., а от друга страна нарушението не е доказано, защото не може едва в хода на съдебното следствие да се установи превозното средство и дали се касае именно за Индивидуално електрическо превозно средство. С оглед и отдалечеността на изгледания видеозапис няма как да се извърши преценка дали не се касае за велосипед, инвалидна количка, скутер или друго.

Ето защо и според съдебния състав наказателното постановление подлежи на отмяна.

На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските.

С оглед отмяната на НП право на разноски има жалбоподателят, който е сторил такива за адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор в размер на 500 лева, липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и същото като 3 съответно на фактическата и правна сложност на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0431-000200/16.07.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ 01 Бургас, с което на Ж. В. А. ЕГН ********** за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати в полза на Ж. В. А. ЕГН ********** сумата в размер на 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4