Решение № 4410 от 09.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4410 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100511008 по описа за 2022 година

С решение № 20030500 от 18.04.2022 г., постановено по гр.д. № 14745/2021 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, е признато за установено, че „З.т.“ АД, дължи на „Б.е.“ ООД сумата от 7445,71 лева, представляваща неизпълнено задължение по предоставени услуги – пране на бельо и химическо чистене, за обекти „Амфибия бийч“ и хотел „Фрегата“ в к.к.

„Слънчев бряг“ за периода 01.06.2019 г. – 07.09.2019 г., както и неизпълнено задължение по констатирани липси във връзка с предоставено от ищеца и невърнато от ответника спално бельо и хавлии за обект „Амфибия бийч“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52692/2020 г. по описа на СРС, 53 състав. Със същото решение „З.т.“ АД е осъдено да заплати на „Б.е.“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1422,32 лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 737,63 лева – разноски в производството по ч.гр.д.

№ 52692/2020 г. по описа на СРС, 53 състав.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ответника – „З.т.“ АД. Излага съображения, че решението е неправилно, постановено в резултат на изопачена преценка на събраните доказателства и при нарушение на процесуалните правила, свързани с анализа на доказателствената им стойност. Твърди, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал обстоятелствата, че процесните фактури не са осчетоводени от дружеството-ответник, противоречието в свидетелските показания и приложените по делото писмени доказателства, които напълно ги опровергават, както и липсата на доказателства относно направени от ответника ежемесечни заявки. Поддържа, че представеното по делото споразумение е подписано единствено от страна на ищеца, като върху същото няма дата и в този смисъл по делото липсват доказателства за постигнато между страните съгласие, във връзка с изпратените от ищеца оферти. Твърди, че по делото не е представен вариантът на споразумение, предложен от ответника и изпратен по имейл от него до ищеца, а единствено е приложен изходящ от ищеца документ и подписан само от 1 него, поради което не може да се направи сравнение между двата документа, респективно не е обосновано наличието на идентичност между тях. Излага доводи, че в решението си първоинстанционният съд е възприел, че страните са постигнали съгласие в различен смисъл от този в приложения по делото споразумение. Поддържа, че от последното се установява, че цените и артикулите, предмет на споразумението, се уговарят писмено в двустранно подписана от страните оферта, като фактурирането на услугите се извършва въз основа на асортимент и количество (брой) артикули. В този смисъл, твърди, че дори и да е било постигнато съгласие, то същото се свежда до волята на страните евентуалните им отношения да бъдат обективирани в изрична писмена форма, с изискване за подпис от двете страни. Излага доводи, че приложеното по делото споразумение не отговаря на посочените изисквания, същото не препраща към нито една от трите ценови оферти, последната от които е изпратена след датата на разменената между страните имейл кореспонденция.

Отделно от това, посочва, че във всички ценови оферти, цената е определена на база тегло, а не както е записано в споразумението – на база количество. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на рамкови договорни отношения по договор за изработка и приемането им от страна на ответника, като в тази връзка поддържа, че двете издадени от ищеца и заплатени от ответника фактури, които не са част от спорния предмет, погрешно са интерпретирани от съда като обосноваващи наличието на рамков договор.

Твърди, че приложеният към исковата молба проект на рамков договор не е подписан от нито една от страните. Поддържа, че не са ангажирани доказателства, а и липсва каквато и да е била воля от страна на дружеството-жалбоподател за приемане на предложеното от въззиваемата страна сключване на рамков договор, което се подкрепя и от показанията на разпитаната свидетелка – счетоводител при ищцовото дружество. Излага доводи, че липсата на рамков договор е обоснована и от липсата на минималното необходимо съдържание за сключване на такъв договор. Оспорва изводите изложеното в първоинстанционното решение, че показанията на свидетелите, разпитани по почин на ищеца напълно кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, за което излага подробни аргументи. Поддържа, че не е установено авторството на приложените по делото стокови разписки и в този смисъл по отношение на тях е неприложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, а и същите са адресирани не до ответника, а до конкретни търговски обекти. В този смисъл твърди, че не удостоверяват приемане на извършени услуги, а са единствено писмени изявления на ищеца, от които той черпи изгодни за себе си факти. По отношение на размера на исковата претенция, поддържа, че установените от СИЕ средни цени за същия вид услуги са в резултат на изходни данни, предоставени от ищеца и се основават на приложени по делото договори, сключени от него и трети лица.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Б.е.“ ООД. Поддържа, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни. Излага подробни аргументи относно правилността и обосноваността на изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, че между страните в производството е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, че е налице изпълнение на задълженията на ищеца по същия, както и относно аргументите на съда във връзка с размера на договореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на вземането.

По отношение на иска, свързан с договора за заем за послужване, поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното фактическа страна:

По делото е приложена водена между страните през м. 04.2019 г. електронна кореспонденция, от съдържанието на която се установява, че страните в настоящото производство са водили преговори във връзка с предложеното от ищеца осъществяване на дейности по пране, сушене, гладене и химическо чистене. От кореспонденцията се установява още, че страните са водили преговори и относно сключването на договор за заем за послужване, по силата на който ищецът да предостави на заемателя свое собствено 2 оборотно бельо. От приложените електронни писма е видно, че в тази връзка дружествотоответник е заявило, че желае да полза оборотно бельо на ищеца – по 100 броя плик, 100 броя единичен чаршаф, 100 броя калъфка, 100 броя средна хавлия и 100 броя голяма хавлия.

Посочените дейности се отнасят до хотели, собственост на ответното дружество и находящи се в к.к. „Слънчев бряг“.

Във връзка с водените преговори, на 10.04.2019 г. ищецът е предоставил на ответника оферта за пране, а на 16.04.2019 г. – оферта за оборотно бельо, ведно с предложен текст на споразумение. На 19.04.2019 г. ответникът, чрез представителя си – Б.Г., е отправило към ищеца горепосочената заявка за оборотно бельо. На 22.04.2019 г. е изпрател имейл от ответника до ищеца с приложено към него споразумение, което е подписано от ищеца и изпратено отново до ответника. Представеният по делото екземпляр не носи подпис на представител на дружеството-ответник – „З.т.“ АД.

От приложената по делото счетоводна документация – а именно фактура № 1000038640 от 31.05.2019 г., фактура № ********** от 31.07.2019 г., фактура № 1000039412 от 30.06.2019 г., фактура № 1000039669 от 16.07.2019 г., фактура № ********** от 31.07.2019 г., фактура № 1000040485 от 16.08.2019 г., фактура № 1000039271 от 30.06.2019 г., фактура № 1000039404 от 30.06.2019 г., фактура № 1000039665 от 16.07.2019 г., фактура № 1000040241 от 31.07.2019 г., фактура № 1000040484 от 16.08.2019 г., фактура № 1000040963 от 31.08.2019 г., фактура № 1000041025 от 31.08.2019 г., фактура № 1000041323 от 17.09.2019 г., фактура № 1000041623 от 30.09.2019 г., се установява, че за исковия период ищецът е издавал фактури във връзка с осъществените от него дейности. По две от издадените фактури, а именно – № 1000038640 от 31.05.2019 г и фактура № ********** от 31.07.2019 г., дружеството ответник е извършило плащане на цялата дължима сума по всяка посочена фактура, което обстоятелство е безспорно между страните. Към всяка от фактурите са представени стокови разписки, от които се установява, че извършените услуги като количество напълно съответстват с тези по фактурите.

От представените и приети по делото приемо-предавателни протоколи се установява, че на 20.05.2019 г. ищецът е предал на дружеството-ответник, спално бельо, а именно: 100 броя плик, 100 броя чаршаф, 100 броя калъфка, 100 броя средна хавлия, 100 броя голяма хавлия. Установява се още, че на 16.09.2019 г., ответникът е върнал на ищеца 40 броя плик, 96 броя чаршаф, 100 броя калъфка, 89 броя средна хавлия и 86 броя голяма хавлия, а на 20.09.2019 г. – още 51 броя плик и 1 брой чаршаф. Във връзка с констатираните липси е съставен протокол за установяване на липси на оборотно бельо, подписан единствено от ищеца, съгласно който констатираните липси възлизат на 393,84 лева, за която сума дружеството ищец е издало съответна фактура.

Пред първоинстанционния съд са разпитани трима свидетели – свид. Р.Р., свид. М.С. и свид. Б.Г..

Свид. Р. поддържа, че към исковия период е заемал длъжност шофьор в дружествотоищец. Свидетелства, че през сезон 2019 г. от края на м. май до средата на м. септември, през ден взимал мръсно бельо и след изпирането му в база на ищеца, връщал същото в обектите, собственост на ответника. В хотелите, във връзка с тези дейности осъществявал контакт с лица на име В. и Д., които разписвали стоковите разписки. Поддържа, че в началото на летния сезон е доставил оборотно бельо, което в края на сезона не било върнато, но не изцяло. Свидетелства, че при съставяне на протокола за липси е присъствал представител на ответното дружество, а именно домакинът на съответния хотел.

В показанията си свид. С. поддържа, че през сезон 2019 г., за периода м. май – м. септември, ищецът е бил в облигационни правоотношения с хотел „Амфибия“ и хотел „Фрегата“, собственост на дружеството-ответник. Твърди, че на ответника във връзка с постъпило искане от г-жа Б.Г. е предоставена оферта. В последствие от дружествотоответник било заявено оборотно бельо, като свидетелства, че същото му било предадено.

Поддържа, че обектите са били обслужвани на всеки 48 часа. Свидетелства, че след като дружеството-ответник не предавало за пране оборотното бельо за пране отделно от 3 собственото му, доколкото страните са уговорили различни цени, била определена една обща от 0.80 лв. за кг.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на тези двама свидетели като логични, последователни, взаимно и вътрешно непротиворечиви и възпроизвеждащи обективно лични впечатления на свидетелите.

По отношение на показанията на свид. Г., съдът се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото са изолирани и както е отбелязал и първоинстанционният съд, противоречат на изложените от самата страна твърдения в приложената по делото кореспонденция.

По делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответника и същите не са отразени в ДДС дневниците, нито е ползван данъчен кредит по тях. Съгласно допълнителното заключението, счетоводството на ищеца е водено редовно, а средните цени за извършваните услуги са както следва: 0.73 лв. без ДДС пране на бельо и хавлии на кг, 0.82 лв. без ДДС за пране на оборотно бельо на кг и 0.85 лв. без ДДС за пране на покривки на кг. Вещото лице е посочило още, че стойността на невърнатите артикули е в размер на 394.84 лева.

Разпечатката съдържа 29 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e306ba5-2585-442e-87e4-231fc3c398a0