Решение № 20777 от 14.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20777 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №

20241110107710 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 44310/12.02.2024 г., на Ж. Р. Ш. с ЕГН **********, адрес в гр. София, ***, съдебен адрес в гр. София, ***, партер чрез адвокат И. Д.. срещу Д. И. Д., ЕГН **********, адрес в гр. София, ул. „Проф.

НМ“ № 12, съдебен адрес в гр. София, ***, вх. А, ап. 71, чрез адвокат Н. Х. и адвокат Г. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК за признаване да установено, че ищцата не дължи на ответницата сумата в размер на 11 121,06 лева, представляваща главница, както и сумата в размер на 6 793,34 лева, представляваща законна лихва за периода от 23.02.2017 г. до 07.07.2023 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 22.10.2015 г. по ч. гр. д. 62932/2015 г. по описа на СРС, 24 състав.

В исковата молба са излоЖ. твърдения, че въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2015 г. издаден по ч. гр. д. № 62932/2015 г. в полза на Д. Д. срещу Ж. Ш. за сумата в размер на 90 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, ведно със законната лихва за периода от 16.10.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, е образувано изпълнително дело № ............... по описа на ЧСИ МБ, преобразувано в изпълнително дело № 20167900400940 по описа на ЧСИ РМ. Твърди се, че през 2017 г. в рамките на изпълнителното производство е извършена публична продан на идеални части от недвижим имот, собствен на ищцата, в резултат на която по-голямата част от задълЖ.ето било погасено, като остатъка бил в размер на 11 121,06 лева – главница, ведно със законната лихва от 23.02.2017 г., която до момента на прекратяване на изпълнителното дело – 07.07.2023 г.

1 била в размер на 6793,34 лева. Поддържа се, че вземането е погасено по давност, доколкото последното валидно изпълнително действие е с дата 05.02.2018 г., когато бил наложен запор на банкови сметки. Излагат се твърдения, че в периода от изпращане на запорното съобщение 05.02.2018 г. до 05.02.2020 г. не били извършвани други изпълнителни действия, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, като се поддържа, че всички изпълнителни действия след прекратяването не пораждат правно действие и не могат да прекъснат погасителната давност. Предвид изложеното моли претенциите да бъдат уваЖ., като в тежест на ответника да бъдат възлоЖ. сторените по делото разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Сочи, че поисканите изпълнителни действия след настъпване на перемпцията по изпълнителното дело прекъсват давността, доколкото в случай на нейното настъпване съдебният изпълнител е длъжен да образува ново дело. Поддържа, че са извършвани изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана.

Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От представеното заверено копие на Изпълнителен лист от 22.10.2015 г. по ч.гр.д. № 62932/2015 г. по описа на СРС, 24 състав, се установява, че Ж. Ш. е осъдена да заплати на Д.

Д. сумата от 90 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 31.03.2014 г. с падеж 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2015 г. до изплащане на вземането.

По делото е изискано и представено копие на изпълнително дело № 201679004000940 по описа на ЧСИ РМ с рег. № 838 по КЧСИ и район на действие СГС, от което се установява, че с Молба от 27.10.2015 г. Д. Д. е поискала от ЧСИ МБ да образува изпълнително производство за събиране на присъдените суми, да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в случай на доброволно изпълнение да пристъпи към принудително изпълнение. Направено е възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки набавяне с документи и книжа, както и за определяне начина на изпълнение по изпълнителното дело.

С молба от 14.05.2016 г. взискателят Д. Д. е поискала от ЧСИ МБ, изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ РМ с рег. № 790, за продължаване на изпълнителните действия, като видно от протокол от 10.06.2016 г. първоначално образуваното изпълнително дело с № ............ е прекратено и е преобразувано под № 20167900400940 по описа на ЧСИ РМ – съобщение от 20.06.2016 г. По изпълнителното дело е назначен на длъжника особен представител, като на 16.11.2016 г. е съставен протокол № 1921 за опис на недвижим имот, а именно Поземлен имот с идентификатор ***, както и Протокол №

1919/16.11.2016 г. за опис на недвижим имот – ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, Протокол № 1980/16.11.2016 г. за опис на недвижим имот – 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

2

Извършена е публична продан, като с постановление за възлагане, последният е възложен на взискателя в качеството му на купувач. На 05.02.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Те-Дже Зират Банкасъ“ - клон София КЧТ, като след извършването на това изпълнително действие, други валидни изпълнителни действия не са извършвани по делото.

Представено по делото е и удостоверение от ЧСИ РМ, видно от което към датата на прекратяване на изпълнителното дело задълЖ.ето на Ж. Ш. е в размер на 18 991,84 лева.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в полоЖ.ето, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца.

Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в полоЖ.ето, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възраЖ.е срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възраЖ.я.

Ищецът прави възраЖ.е за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе предвид, че вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с петгодишна давност, тъй като се касае за вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задълЖ.е.

Съдът приема, че вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез изтичане на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед се стабилизира и може да бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тоест, това са хипотези, идентични на производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение.

По делото безспорно се установи, че последното валидно изпълнително действие и от дата 05.02.2018 г., като до датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2024 г. други валидни изпълнителни действия не са извършвани. Доколкото по делото не е установено прекъсване на давността по отношение на вземането на срещу длъжника, а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост. Предвид погасяването по давност на главницата, погасени по давност се явяват и всички акцесорни 3 вземания, произтичащи във връзка с нея.

При този изход от спора, право на разноски има само ищцовата страна, на която следва да й си присъди сумата за внесена държавна такса в размер на 716,58 лв., както и сумата в размер на 700 лева, представляваща действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение по Договор за правни услуги от 24.01.2024 г. Искането за присъждане на сторени от страната разноски в размер над 700 лева до претендирания размер от 1200 лева в списъка по чл. 80 ГПК следва да бъде оставено без уваЖ.е, доколкото липсват доказателства за платен хонорар в претендирания размер, независимо, че същият е бил договорен в Договора за правни услуги от 24.01.2024 г.

По излоЖ.те мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал.

1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищцата Ж. Р. Ш. с ЕГН **********, адрес в гр.

София, ***, съдебен адрес в гр. София, ***, партер чрез адвокат И. Д.. не дължи на ответника Д. И. Д., ЕГН **********, адрес в гр. София, ул. „Проф. НМ“ № 12, съдебен адрес в гр. София, ***, вх. А, ап. 71, чрез адвокат Н. Х. и адвокат Г. Г., сумата в общ размер на 17914,40 лева, представляваща непогасен остатък по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 62932/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 24 състав, въз основа на която е образувано изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ МБ с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС, преобразувано в изпълнително дело № 20167900400940, поради погасяване възможността за принудително събиране на вземането с изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, адрес в гр. София, ***, да заплати на Ж. Р. Ш. с ЕГН **********, адрес в гр. София, ***, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 1416,58 лв. (хиляда четиристотин и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки) за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4