Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26204 от 20.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55123/2025
Вид
Определение № 26204
Подписан
20.07.2026
В сила
20.07.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26204 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110155123 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от „. ООД срещу „.“ ЕАД, в качеството му на съдружник в . с дялово участие 94,975%.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Съдът констатира, че към отговора на исковата молба не е представено пълномощно, по силата на което адв. Р. да е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство на ответника, въпреки че е вписано като приложение. Ето защо на основание чл. 101 ГПК следва да бъдат дадени указания.

Указания по чл. 145 ГПК:

Съдът намира, че следва да бъдат дадени указания на ответника относно направеното възражение за липса на изпълнение на договора в пълен обем, а именно да уточни в какъв обем твърди да е била изпълнена възложената от ищеца работа. Така направеното от ответника възражение предполага, че все пак част от възложеното е било изпълнено, но от заявеното в отговор на исковата молба не става ясно каква част твърди да е била изпълнена в съответствие с договора.

По доказателствените искания:

Страните са представили към исковата молба, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

От ищеца в исковата молба е направено искане за задължаване на ответника да представи договора за създаване на „., като е обосновал искането си с възможността при уговорена между съдружниците в . солидарна отговорност да измени по реда на чл. 214 ГПК размера на претенцията си. Искането следва да бъде уважено, доколкото цели установяване на обстоятелства от значение на правния спор.

Ответникът е направил искане за допускане до разпит на двама свидетели за 1 установяване на твърденията за неизпълнение изложени в отговора на исковата молба.

Съдът намира, че искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел следва да бъде уважено, като по отношение на втория свидетел ще бъде извършена преценка по реда на чл. 159, ал. 2 ГПК, доколкото двамата свидетели се искат за установяване на един и същи обстоятелства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл. 101 ГПК на ответника „.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи пълномощно валидно към датата на подаване на отговора на исковата молба, с което адв. Ю. Р. е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство по делото или с изрична молба законният представител на дружеството да потвърди осъществените от адв. Р. действия.

При неизпълнение на дадените указания в срок на основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът може да приеме, че по делото не е подаден отговор на исковата молба.

УКАЗВА на основание чл. 145, ал.1 ГПК на ответника „.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да уточни в какъв обем твърди, че е била изпълнена възложената на ищеца работа.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи надлежно заверени преписи от договор за създаване на „..

УКАЗВА на „.“ ЕАД, че на основание чл. 190, ал. 2 ГПК при непредставяне на документите, които е задължен да представи, поведението му ще се преценява съгласно чл.

161 ГПК.

ДОПУСКА един свидетел на ответника „.“ ЕАД при режим на довеждане за установяване на твърденията касаещи неизпълнение на възложената работа, а вторият свидетел може да бъде разпитан при наличие на предпоставките по чл. 159, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на ответника „.“ ЕАД, че следва да води допуснатия му свидетел в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.09.2026 г. от 15.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „. ООД срещу 2

„.“ ЕАД с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3671,13 евро, представляваща част 94.975 % от останало незаплатено възнаграждение в пълен размер от 3865.37 евро по договор за изработка от 18.01.2022 г. сключен с .., която претендирана част съответства на ответника в .., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2025г до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1470,33 евро, представляваща мораторна лихва върху сумата от 3671.13 евро, за периода от 14.12.2022 г. до 14.12.2025 г., съответстваща на 94.975 % от мораторната лихва в размер 1548.12 евро.

В исковата молба се твърди, че между „. ООД, в качеството му на изпълнител, и ., в качеството му на възложител, е бил сключен договор от 18.01.2022 г. с предмет изменение на проектна документация за изпълнение на строително-монтажни работи по обект .. Сочи се, че съдружници в гражданското дружество са ответникът „.“ ЕООД с дялово участие 94,975 % и . с дялово участие 5,025 %, като ответникът е действал от името на . при сключването на договора. Поддържа се, че съгласно договора възнаграждението за изпълнение на възложената работа е уговорено на части, като след изпълнение на възложената работа ищецът предал на възложителя изготвения работен проект, за което между страните бил подписан приемо-предавателен протокол от 09.03.2022 г. Излага се, че впоследствие проектът бил съгласуван от „.“ ЕАД, след което ищецът издал фактура № ./25.05.2022 г. за остатъка от договореното възнаграждение в общ размер на 7 560,00 евро.

Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в пълен обем задълженията си по договора, но възложителят не е заплатил остатъка от уговореното възнаграждение, независимо че същото е станало изискуемо съобразно договорените падежи. Сочи се, че едва след отправена до възложителя покана за плащане последният е изложил възражения относно изпълнението на договора, като до този момент не е оспорвал нито качеството, нито пълнотата на извършената работа. Поддържа се, че направените впоследствие възражения са неоснователни, тъй като възложената работа е била надлежно предадена и приета, а евентуалните искания за допълнителни дейности излизали извън предмета на първоначално възложената работа и следвало да бъдат предмет на отделно възлагане и заплащане. Ищецът излага още, че ответното дружество отговаря за процесното задължение съобразно участието си с 94,975 % в ., поради което претендира от него сумата от 3671,13 евро, представляваща припадащата му се част от общото неизплатено възнаграждение в размер на 3865,37 евро, както и сумата от 1470,33 евро, представляваща припадащата му се част от обезщетението за забава върху главното вземане в общ размер на 1548,12 евро. Въпреки това с оглед искането за изискване на договора за създаване на . изтъква, че в случая на уговорена между участниците в . солидарна отговорност, за ищеца ще е налице основание да претендира от ответника пълния размер от дължимата по договора сума, предвид което счита иска за частичен към момента. Поддържа се, че след изтичане на уговорения срок за начисляване на договорна неустойка ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като в негова полза се присъдят и сторените по делото разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва съществуването на претендираното вземане, като поддържа, че ищецът не е изпълнил в пълен обем задълженията си по договор № ./18.01.2022 г., поради което не е възникнало задължение за заплащане на претендираното възнаграждение. Излага твърдения, че още в хода на изпълнение на договора възложителят е направил възражения относно качеството и пълнотата на изготвения проект, като на 23.03.2022 г. и 29.04.2022 г. по електронна поща са изпратени забележки относно проектните разработки, а впоследствие на 01.06.2022 г. е отправено и възражение за липса на пълно изпълнение, с което на изпълнителя е указано да отстрани констатираните недостатъци. Поддържа се, че ищецът е отказал да извърши исканата преработка и не е изпълнил дадените указания. Ответникът сочи, че представеният приемо-предавателен протокол не удостоверява надлежно приемане на извършената работа съобразно уговорения в договора ред, тъй като не е спазена договорената процедура по предаване и приемане на проектната документация. Поддържа се, че .. не е приело изпълнените проектни разработки поради констатираните недостатъци, за които ищецът своевременно е бил уведомен, но е отказал да ги отстрани. Твърди се още, че и към 25.01.2023 г. изпълнителят е бил уведомен, че възложителят не приема извършеното изпълнение като съответстващо на договора. Поради това счита, че не е налице годно изпълнение, което да обосновава възникването на задължение за заплащане на процесното възнаграждение. Ответникът оспорва и доказателствената стойност на представените с исковата молба частни документи, като поддържа, че същите са изходящи от ищеца и не установяват по безспорен начин възникването на претендираното вземане. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

По предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за изработка между него и ..; че ответникът има 94.975 % дялово участие в ..; че ищецът е изпълнил точно и в пълен обем възложената работа съобразно договореното; че работата е предадена от изпълнителя на възложителя и същата е приета от възложителя; че за възложителя е възникнало задължение да заплати възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже релевираните с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно, че изпълнението не е било извършено съобразно уговореното, че своевременно са били направени възражения относно качеството и пълнотата на изпълнението и е поискано отстраняване на констатираните недостатъци.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на претендираното обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да докаже релевираното възражение за погасяване по 4 давност на вземането за обезщетение за забава.

На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между „. ООД, в качеството му на изпълнител, и .., в качеството му на възложител, е бил сключен договор за изработка № ./18.01.2022 г., както и че ответникът „.“ ЕАД е правоприемник на „.“ ЕООД, съдружник в .. с дялово участие 94,975 %.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.