Решение № 6221 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6221 гр. С., 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110138346 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Ю. Б.“ ЕООД срещу ответника А. Л. К., обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 , пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 44142/2024г. по описа на СРС, 36 състав: 1 569,33 евро /равностойност на 3 069,34 лв./, представляваща главница по Договор за кредит № .. от 04.. г., ведно със законната лихва за периода от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 84,76 евро /равностойност на 165,78 лв./, представляваща договорна лихва за периода от 10.04.2023 г. до 30.05.2023 г., сумата от 449,01 евро /равностойност на 878,18 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 10.04.2023 г. до 09.07.2024 г.

Ищецът „Ю. Б.“ ЕООД твърди, че вземанията произтичат от сключен между страните Договор за кредит № .. от 04..г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 3 250 лв. с краен срок на договора – ..г. Поддържа, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 460,24 лв., а дължимата главница по договора възлизала на 3 069,34 лв. В допълнение посочва, че за ползването на предоставената сума по сключения договор между страните, ответникът дължи и договорна лихва в определен размер, както и обезщетение за забава при просрочие на дължимите плащания. Поради настъпване на предвидените условия в договора и в чл. 14.2 от Рамково споразумение към него ищецът упражнил правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като депозираната искова молба служи за уведомление, отправено към длъжника. Въз основа на така изложените твърдения и в изпълнение да дадените указания по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящата искова претенция. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство и пред настоящата инстанция.

Ответникът А. Л. К. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 44142/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав се установява, че на 19.07.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 08.08.2024 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е 1 предявил в законоустановения срок иск за установяване на вземанията си срещу длъжника по реда на чл. 422 ГПК. Въз основа на така изложеното съдът намира, че исковете са допустими.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: сключването на Договор за кредит № .. от 04..г между „Ю. Б.“ ЕООД и ответника А. Л. К. при посочените договорни условия; усвояването от ответника на предоставената сума по договора за кредит в размер на 3 250 лева към датата на сключване на договора и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита чрез отправяне на изявление до длъжника за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем; фактите от значение за установяване размера на претендираните вземания по пера /главница, договорна лихва/, законосъобразното изчисляване на ГПР, изпадането на ответника в забава, размера на дължимата мораторна лихва.

От приетите писмени доказателства по делото – договор за кредит №../04.01.2023 г., ведно с Приложение № 1 към него и Рамково споразумение за потребителски кредити №88137517, се установява възникването на договорно правоотношение между „Ю. Б.“ ЕООД и ответника по договор за кредит при следните условия: предоставена заемна сума от 3 250 лева, срок на договора – 36 месеца, фиксиран годишен лихвен процент - 24%, общо дължима възнаградителна лихва – 1 364,73 лева; такса за разглеждане - 1 046,89 лева, ГПР – 47,94%, общ размер на задълженията по договора – 5 661,62 лева.

Съгласно условията по договор кредитът се изплаща наведнъж по избран от кредитополучателя начин – банков превод или на касата на Ea.P., като сумата от 206,93 следва да се изплати наведнъж на кредитополучателя, а сумата от 3 043,07 лева ще се използва за плащане на паричните задължения, които кредитополучателят има към кредитора, както е договорено в индивидуален договор за кредит №L.. В т. II от представения Стандартен европейски формуляр към договора са предвидени три алтернативни способа за усвояване на предоставената заемна сума, а именно: по посочена от кредитополучателя банкова сметка, чрез системата на „И.“АД за получаване в брой или чрез банкомат на кредитора.

По делото не са представени разписки за извършени плащания към ответника А. К., съответно платежни документи, относими към установяване на усвояване на заемната сума от ответника в качеството му на кредитополучател, съобразно предвидените начини в съдържанието на договора.

По делото не са представени и доказателства за възникнали кредитни правоотношения между ищцовото дружество и ответника, предхождащи процесния договор за кредит, от които да се обоснове извод за извършено рефинансиране на дълга посредством предоставянето на заемната сума по процесния договор за кредит.

Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. Неговото действие е обусловено не само от постигането на съгласие между страните, но също така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

В случая, съдът приема, че ангажираните по делото доказателства не са годни да установят факта на реално предаване на заемната сума в размер на 3 250 лв., предмет на договора за кредит, от кредитодателя в полза на клиента. Това е така, доколкото от съдържанието на договора за кредит и от т. II на стандартния европейски формуляр стават 2 ясни единствено възможните начини за усвояване на същата, без обаче да се установява каква е била конкретната уговорка в тази насока, респективно не се установява с положителност фактът на реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя. В случая, от съдържанието на самия договор не може да се извлече наличието на изрична клауза, удостоверяваща предаването на заемната сума в брой, в който случай би могло да се направи извод, че в тази част същият има характер на разписка. Същевременно по делото не се доказа и наличието на кредитно правоотношение между страните по спора, предшестващо процесния договор за кредит, за погасяване на задълженията по което е предоставена част от заемната сума в размер на 3 043,07 лева.

Съгласно указаното разпределение на доказателствената тежест между страните, както и изрично дадените указания към ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на отпускане на заемната сума в полза на ответника, до какъвто извод обаче не се достига предвид липсата на успешно проведено доказване от ищеца на посочения факт.

Изложеното обосновава извод, че предявените от ищеца кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответникът има право на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е отправил претенция в тази посока, поради което не му се следва присъждане на направените съдебни разноски в хода на производството.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република Б. е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б. (обн. ДВ, бр.

70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Б., считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК: ... със съдебен адрес: гр. С., ул. Ч.а № оф. по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено, че А. Л. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. Л., бл. .. вх., ет. ап., дължи на „„Ю. Б.“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 569,33 евро /равностойност на 3 069,34 лв./, представляваща главница по Договор за кредит № .. от 04.. г. и рамково споразумение към него, сключени между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.07.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 84,76 евро /равностойност на 165,78 лв./, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 10.04.2023 г. до 30.05.2023 г.; сумата от 449,01 евро /равностойност на 878,18 лв./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.04.2023 г. до 19.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.08.2024. по ч. гр. д. №44142/2024г. по описа на СРС, 36-и състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3