Решение № 5489 от 29.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5489

Хасково, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260700895 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. М. А., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес за кореспонденция (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Харманли, [населено място], [жк]), срещу Решение №1203/03.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. То не отговаряло на общите изисквания по чл.59 от АПК. В него били посочени бланкетни фактически основания, както и правни основания за издаването му, но административният орган не бил изложил поотделно съображения защо приема, че на търсещия закрила не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като не бил обсъдил задълбочено изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход. Изложените в решението фактически съображения не били ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и не давали възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила. Не била извършена преценка за актуалната обстановка в [държава], за която било известно, че военни действия и конфликти продължавали. Не ставали ясни изводите на административния орган и защо същият е приел, че ако жалбоподателят бъде върнат, щял да бъде в сигурна обстановка.

Твърди се, че решението било постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.8 и чл.9 от ЗУБ и чл.1А от Женевската конвенция за статута на бежанците, Директива 2011//95/ЕС и др. Незаконосъобразен бил изводът, че за чужденеца не съществувал реален риск по смисъла на цитираните разпоредби. Фактът, че обстановката в страната била постоянно напрегната, бил известен и доказан, и нямало данни обстановката в [държава] да се е променила в положителна посока.

Сочи се, че на 16 декември 2024 г. ВКБООН публикувал позиция, че [държава] се намирала в широкомащабна хуманитарна криза, продължаващи високи нива на вътрешно разселване и широко разпространено разрушение и щети на домове и критична инфраструктура. Цитира се част от съдържанието на позицията и се твърди, че според ВКБООН спирането на издаване на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които обичайно са пребивавали там, следвало да остане в сила до момента, в който ситуацията в [държава] се стабилизира.

Твърди се, че обстановката в страната, където жалбоподателят е живял, оставала нестабилна и несигурна, като не било преценено личното положение на търсещия закрила. И след падането на режима на Б. А., по данни от медии, с посочени интернет връзки, се извършвали екзекуции в страната без съд и присъда, атентати също продължавали да се извършват и мирни жители умирали.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а административната преписката да се върне на органа за ново произнасяне.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Ю. Д., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№105450-4926/13.08.2024 г. и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ при МС под вх.№2706/22.08.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-34107/22.08.2024 г., М. М. А. от [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-34107/22.08.2024 г. като М. (собствено име) А. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за съпругата, родителите, братята и сестрите на чужденеца, като за един от братята и за съпругата му е отбелязано, че са съответно в Турция и в [държава], а за останалите – че са в [държава].

С писмо рег.№УП-34107/23.08.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М. М. А. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-16658/08.10.2025 г. (рег.№УП-34107/09.10.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-34107/16.10.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. М. А., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че адресът му бил в [населено място] и там живял до 2016 г., когато се преместил в палатков лагер в [населено място] в обл.И.. Съпругата му била [държава] и в момента била там при родителите си. Оженили се три месеца преди да напусне [държава], нямали деца.

Разказва, че напуснал [държава] през месец юли 2024 г., когато нелегално преминал в Турция и останал там един месец. В България влязъл на 08.08.2024 г., нелегално, през дупка в оградата, с негов приятел. След четиридневен преход през гора излезли на магистрала и се качили в едно такси, с което се отправили към [населено място], но по пътя ги спрели полицаи и ги арестували.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход отговаря: „Напуснах [държава], заради войната, казармата и икономическото положение. Напуснах [населено място] през 2016 година, защото не исках да отида в казармата. Не съм отбил задължителната военна служба. Не съм получавал призовка за влизане в редовната армия, още като бях на 16 години напуснах Х.. Не искам да ходя в казармата, защото има война и повечето хора, които отидат в казарма умират или много дълго време служат. През 2016 година в [населено място] имаше война, сега в [населено място] няма война. През 2016 година се преместих с родителите ми в палатков лагер в [населено място], област Идлиб, този район не е под контрола на редовната армия. Района незнам от кой се контролира, чувал съм, че се контролира от терористи. В [населено място] си намерих работа и беше добре от начало. Бях автомонтьор, но сега стана много зле, защото не се знае кога ще мине самолет и ще хвърли бомба. Сега почти няма работа, дори да има работа се изкарват малко пари“.

Посочва, че бил свидетел на бомбардировки през 2019 г. в С. и А., в които градове ходил да работи. В [населено място] също видял бомбардировка през 2020 г., както и в [населено място] – в началото на 2024 г.

Напуснал [държава] точно към този момент, защото до сега изкарвал пари, било добре, но вече нямало работа и имало глад, не можел да осигури прехрана на майка си. И двамата му братя били в [държава], в [населено място]. Там в момента война нямало, но майка му била болна от диабет и нямало никаква работа.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – ***, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Отрича да е имал проблеми с официалната власт в страната. Заявява, че не е членувал в политическа партия или организация, нито е участвал в религиозна общност или секта. Към него лично не е имало отправяни заплахи, както и не му е било оказвано насилие.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-34107/27.01.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №1203/03.02.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 19.02.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 04.03.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от органа преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Разпечатката съдържа 42 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e2fcba8-49aa-4c45-9543-7782fb1125e7