Решение № 6176 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6176 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20261100500003 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 17721 от 02.10.2025 г., постановено по гр. дело № 12423 по описа за 2025 г., Софийският районен съд, 86-ти състав, е оставена без уважение молбата на Н. И.

Х., ЕГН **********, като майка на децата Г. Х. Х., ЕГН ********** и Й. Х. Х., ЕГН **********, за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу Х. Н. Х., ЕГН **********. Осъдил е Н. И. Х. да заплати на Х. Н.

Х. сумата от 1500.00 лева – разноски по делото. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Н. И. Х. да заплати на Софийски районен съд сумата от 80.00 лева.

Н. И. Х., като майка на децата – молители Г. Х. Х. и Й. Х. Х. (въззивници в настоящото производство), са останали недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвали с въззивна жалба, вх. № 342199 от 21.10.2025 г. по описа на СРС. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразно, абсолютно немотивирано, неправилно и постановено при съществено нарушение на материалните и процесуалните правила решение. Молят да се отмени обжалвания съдебен акт и да се издаде заповед за защита.

Претендират присъждане на разноски.

Ответникът Х. Н. Х. (въззиваем в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирал отговор по подадената от молителите въззивна жалба, с който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на 1 съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани страни при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. с чл. 17 ЗЗДН.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

Първоначално следва да се посочи, че с протоколно определение от 14.05.2026 г., постановено по въззивното производство, е допусната промяна на фамилното име на Н. И.

Х., която да се счита с фамилно име "Т.“, а не „Х.“.

Софийският районен съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Н. И. Т. („Х.“ преди промяната от 14.05.2026 г.) като майка и законен представител на децата Г. Х. Х. и Й. Х. Х., с искане да се издаде заповед за защита срещу ответника Х. Н. Х. и постановяване на мерки за защита по ЗЗДН.

Твърденията на молителите са за четири акта на домашно насилие, които според молбата са осъществени на 18.02.2025 г., 21.02.2025 г., 01.03.2025 г. и 03.03.2025 г., в жилището в град София, жк ****, от ответника Х., който на посочените дати се е карал на децата, заплашвал ги е и ги е удрял.

Между страните не е спорно, че Н. И. Т. (преди с фамилно име „Х.“) е бивша съпруга на ответника Х. Н. Х., който е баща на децата Г. Х. и Й. Х. (видно и от представените в първата инстанция удостоверения за раждане). Не се спори и относно обстоятелството, че страните не живеят съвместно – децата живеят при бащата, който упражнява родителските права, а майката живее в Съединените американски щати.

По делото в първата инстанция са разпитани свидетелите Г. И. и С. Х. (майка на ответника).

За да остави без уважение молбата за защита, първостепенният съд е обосновал, че при преценка на относимите доказателства, вкл. и показанията на изслушаните свидетели Г. И. и С. Х., не може да бъде установено по категоричен начин, че ответникът е извършил актове на домашно насилие спрямо децата Г. Х. Х. и Й. Х. Х. на посочените в молбата дати.

Показанията на двете деца, изслушани по реда на чл. 15 ЗЗДт, създават впечатление, че са заучени и неубедителни. Не би могло само въз основа на тези показания да се направи извод, че ответникът е осъществил посочените в молбата актове на домашно насилие спрямо децата Г. Х. Х. и Й. Х. Х.. Останалите събрани по делото доказателства също не налагат извода за извършено домашно насилие от страна на ответника спрямо децата.

В първоинстанционното производство са представени две Съдебно-медицински удостоверения (№ 130/2025 г. и № 131/2025 г.) за освидетелстване на децата Г. и Й. за нанесени телесни повреди. Тези документи, които са част от доказателствения материал по делото, не са обсъдени от първата инстанция.

Във въззивното производство е назначена съдебно - психологична експертиза.

Страните представят пред въззивната инстанция писмени бележки.

Въззивният съд, след обсъждане на ангажираната доказателствена съвкупност по делото, намира, че обжалваното първоинстанционно Решение е неправилно.

При провеждане на експертното изследване от вещото лице З. В. М. по назначената съдебно - психологична експертиза децата Г. Х. Х. и Й. Х. Х. са разказали за извършените актове на домашно насилие.

Въззивницата Й. Х. - на 10 години е споделила (записано е в обстоятелствената част на СПЕ): „Не искам да се връщам при тате, искам при мама. Тате ни биеше, тормозеше, караше ни да правим разни неща. Казах му, че няма да ям леща и той ме удари (показва 2 рамото си). На село бяхме и го събудихме и той стреля с пушката по сестра ми, но не успя да я уцели. Хвърля ножица по сестра ми. … Попитахме го за дистанционното и той избухна, подгони сестра ми, аз се опитах да го успокоя, казвах „спри, спокойно, нищо не е станало", но той не ме слуша. Това стана в нашата стая. Тя отиде на леглото там той я удряше с юмруци. Аз плачех и му казвах да спре. Телевизорът е в нашата стая и той взема дистанционното. След това намерихме стария телефон на мама и й написахме. Той ни заплаши, че ще ограничи мама да говори с нас. Притеснявам се сега, тъпо ми е и ми е гадно, като помисля, че мога да се върна при него и не искам. Мен повече ме използваше да му приготвя дрехи като се къпе и да измета. …. Наричал ме е мърша, тъпа си, мързелива си“.

Въззивницата Г. Х. - на 13 години е споделила (записано е в обстоятелствената част на СПЕ): „Тате се държеше грубо, обижда мама, че е курва. Има пръчка от дърво и колички за кукли и ме удря с количките. Преди спяхме на двуетажно легло и той се качваше и ме удряше. Сега сме с разменени стаи, в неговата сме и сме на отделни легла.

Колко често те удря? – През ден и понякога и всеки ден. Не помня, кога е последния път. Мисля, че на 03.03.2025 г. Един приятел на Й. имаше рожден ден. Скарахме се с тате и той каза, че само Й. ще ходи. Когато дойде часа той каза, че ще ходя и аз. Заведе ни и когато свърши рождения ден му писах, той не отговори и майката на детето ни заведе. Той спеше и аз го бутнах и казах, че сме се прибрали. Той беше пиян, дойде след малко и започна да ми вика, защо не съм го събудила, че сме се прибрали и започна да ме удря с юмруци. Й. му викаше да спре и му се молеше, пищеше и ревеше. Аз му казах да умре и той още повече започна да ме удря и ме удряше в лицето, но аз се пазех с ръце и той ме удряше повече по ръцете. После излезе от стаята и отиде в хола. Звъннах на мама от друг телефон, защото моя той го беше взел, за да не се обаждам на никой. Два дни преди това, като се прибирах от училище, той ме попита дали имам да му казвам нещо. Казах, че не знам и той ми каза, че имам двойка по български. Посегна към мен, бях с раницата още и ме хвана за презрамките и паднах на земята, появиха ми се цветни петна на очите. Мама ме води на ЯМР и се оказа, че имам стари кръвоизливи. Стрелял ме е и с пушка, това беше преди години. Събудихме го и той стреля по мен, но аз избягах.

Всяка вечер той си ходеше при приятелката си А.П.. Остави ни една вечер съвсем сами, прибра се късно и седна в коридора да плаче и говори на кучето (показва снимка на кучето, вързано в коридора, така че да стои изправено на задните си крака). Хладилникът беше зареден с бира, купуваше си шоколад , бисквити и сладолед и не даваше на нас.

Видяхме негови порно клипове с приятелката му. Даде ми да му оправя приложенията на телефона и видях тези клипове без да искам. Снимали се бяха голи. Имахме зайчета и той ме заплашваше, че стане нещо със зайчетата. Често ми вземаше телефона и ходех на училище без телефон. Баба виждаше какво се случва и когато й казвах по телефона и той после ме биеше още повече“.

Тези твърдения на децата се подкрепят от приетите в първата инстанция съдебномедицински удостоверения и от разпита на свидетелката Г. И. И., която независимо, че не е пряк очевидец на насилието преразказва казаното й от децата, което съвпада с казаното от тях пред вещото лице. Затова въззивният съд кредитира показанията на този свидетел от първоинстанционното производство.

Въззивният съд приема заключението на допусната и изслушана съдебно психологична експертиза, чието заключение съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира изцяло. Съдът намира, че заключението на СПЕ е пълно и ясно, като вещото лице З. В. М. – психолог, е отговорила на всички задачи, относими към предмета на делото.

При разпита в съдебно заседание на 14.05.2026 г. вещото лице поддържа представеното заключение и допълнително отговоря на поставените от страните и съда въпроси. При изготвянето на заключението вещото лице е използвало не само казаното от 3 децата, но и тестовете, които е провела и затова е направила изводи, че децата могат да възприемат и адекватно и автентично да пресъздават възприетото.

Вещото лице дава конкретно заключение относно датата 03.03.2025 г., когато Г. е била обект на физическо насилие от бащата, изразяващо се в удари с юмруци, а по - малкото дете Й. е било свидетел на това насилие, защото е молело бащата да спре да не прави това и е било разстроено. При децата се наблюдават психотравмени и болезнени преживявания в отношенията с бащата. Следва извода, че независимо, че други конкретни дати не са установени по делото (освен датата 03.03.2025 г.) може да се приеме, че на тази дата освен извършеното физическо насилие от бащата спрямо детето Г., двете деца са преживели и психическо насилие, с оглед категорично установената от вещото лице психотравма в тях от поведението на бащата.

В първоинстанционното производство е представен и изготвения по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален доклад на Д„СП“ – „Красно село“ от 11.07.2025 г. като социалното проучване е направено на майката и децата. Препоръчано е на майката тя и децата да ползват подходяща социална услуга в общността.

На основата на казаното въззивният съд приема, че молбата за защита е доказана е за двете деца за датата 03.03.2025 г. За другите твърдяни дати няма убедителни доказателства за извършени от бащата актове на насилие спрямо децата. В настоящия случай, по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но тя не може да се ползва с придадената й в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН материална доказателствена сила, защото е от законния представител на малолетните деца - молители, поради което не се взема предвид от съда при произнасянето му по съществото на спора.

Съобразно изложеното неправилен се явява изводът на решаващия състав на първостепенния съд, че молителите не са установили твърдените актове на домашно насилие. Напротив – както въззивният съд обоснова, същите са доказани пълно и главно за датата 03.03.2025 г. по време, място и начин – чрез физическо насилие (удари с юмруци) върху Г. и психическо насилие върху двете деца – Г. и Й., както и по авторство – от въззиваемия – ответник по молбата Х. Н. Х..

Съобразно изложеното и поради несъвпадане на изводите на първата инстанция с тези на въззивната инстанция обжалваното Решение, с което е отказано издаване на заповед за съдебна защита и налагане на мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, следва да бъде отменено, като неправилно, включително и в частите относно разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на Н. И. Т. (преди с фамилно име „Х.“).