Решение № 4744 от 30.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10500/2024
- Вид
- Решение № 4744
- Подписан
- 30.10.2024
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4744 гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110210500 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. И. Д., с адрес: ххх, с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3793284 на СДВР, с който било установено, че на 11.07.2020г. в 13:33ч. в гр. София, бул.,,Ботевградско шосе“ до номер 421, с посока от Околовръстен път към бул. ,,Владимир Вазов", при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч., жалбоподателката управлявала моторно превозно средство лек автомобил ххх, с установена и заснета чрез автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 скорост от 93 км/ч., превишавайки с 43 км/ч. максимално допустимата скорост, за което и е наложено административно наказание глоба 600.00 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата защитникът на наказаното лице оспорва законосъобразността на електронния фиш с възражението, че вмененото нарушение е било погасено по давност. Претендира разноски за предоставена безплатна правна помощ.
1
В съдебно заседание жалбоподателят В. Д., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:
На 11.07.2020г. в 13:33ч. в гр. София, бул.,,Ботевградско шосе“ до номер 421, с посока от Околовръстен път към бул. ,,Владимир Вазов", при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч., жалбоподателката В.
Д. била заснета да управлявала моторно превозно средство лек автомобил ххх, с установена и заснета чрез автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 скорост от 93 км/ч., превишавайки с 43 км/ч. максимално допустимата скорост.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я възприема като безспорно установена.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира 2 бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съдът намира, че подаденото възражение за погасяване на административната отговорност на защитника на жалбоподателката по давност е основателно.
Видно от приложените към административната преписка доказателства е, че обжалваният електронен фиш санкционира водача на заснетото МПС за извършено нарушение на 11.07.2020г. Съобразно приложената справка на списък с намерени фишове, обжалваният електронен фиш Серия К №3793284 е бил съставен на 17.07.2020г. , а е бил връчен на 22.06.2024г. Последното обстоятелство се доказва и от писмо на СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ по повод на администрирането на жалбата от 26.06.2024г.
В случая, електронният фиш е издаден на 17.07.2020г. и от тогава до връчването му не са били извършвани никакви действия на надлежните органи за преследване на нарушителя Д., поради което към момента на връчване на електронния фиш на 18.07.2023г. (присъствен ден), посоченият давностен срок от три години следва да се счита изтекъл, а последното обстоятелство изключва административнонаказателното преследване или с други думи – изключва правомощието на държавата да възбуди административно - наказателно производство срещу жалбоподателката и да и наложи наказание. Към настоящия момент това правомощие следва да се счита за погасено и доколкото изтичането на давността засяга самия процес, то обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, а цялото административнонаказателно производство, в рамките на което този електронен фиш е издаден, следва да бъде прекратено.
В случая не следва да бъде прилагана абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, която е четири години и половина, тъй като давността от три години е започнала да тече от момента на извършване на нарушението на 11.07.2020г. Със съставянето на електронния фиш на 17.07.2020г. давността е била прекъсната на основание чл.81, ал.2 от НК и от този момент е започнала да тече нова тригодишна давност. Същата не е била 3 прекъсвана до момента, а и няма как да е била прекъсвана, тъй като след издаването на електронния фиш, то следващото действие на надлежен орган за преследване на нарушителя ххх може да е единствено разглеждане от съда на жалба срещу издадения електронен фиш, ако същият е бил обжалван.
Междувременните действия на наказващия орган, касаещи връчването на електронния фиш на нарушителя, не представляват действия на надлежен орган за преследване на нарушителя по смисъла на чл.81, ал.2 от НК, тъй като действията по преследването от страна на наказващия орган са завършили с издаването на електронния фиш, а последващото му връчване цели само уведомяването на нарушителя за издадения акт, но не представлява действие по преследването му. Предвид на това, на 18.07.2023г. е изтекла тригодишната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, тоест към момента на връчване на електронния фиш на нарушителя на 22.06.2024г. същата вече е била изтекла.
Дори да се приеме, че връчването на електронния фиш е действие на надлежен орган за преследване на нарушителя, то отново към момента на извършване на това действиеq тригодишната давност е била изтекла. Във връзка с горното трябва да се отбележи, че изтичането на давността по НК като обстоятелство, изключващо отговорността, няма изрична различна уредба в ЗАНН, поради което горепосочените разпоредби на НК са приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН.
Ето защо, с изтичането на давността се изключва възможността да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл.82 от ЗАНН, която изключва изпълнението на наказанието, ако давността е изтекла. С оглед на това, единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна на електронния фиш и в прекратяване на производството пред СРС, водено против жалбоподателя, каквато е и константната практика на административните съдилища.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на В.
И. Д. сумата в размер на 400.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник. Размерът на договореното възнаграждение и в минимален размер, не следва да бъде приет за прекомерен, поради което и редуциран.
4
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3793284 на СДВР, с който на В. И. Д., с адрес: ххх, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба 600.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 10 500/2024г. по описа на СРС, НО, 111 – ти н.с., водено срещу В. И. Д., с адрес: ххх, с ЕГН:
**********, във връзка с което е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3793284 на СДВР.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на В. И. Д., ЕГН: ********** сумата от
400.00
(четиристотин) лева, представляваща сторените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5