Решение № 21 от 12.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602075 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адвокат Л.Р., защитник на подсъдимия М.С. П., срещу присъдата, постановена на 10. 11. 2020 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 107-и състав, по н. ч. х. дело № 124 по описа за 2018 г. С обжалваната присъда подсъдимият М.С. П., роден на **** г. в град Велико Търново, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи, неосъждан, с настоящ адрес град Манхайм, Германия, ул. „ Q“ № 13, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 20. 07. 2017 г. в град София, ул. ****, на стълбищната площадка на ет. 1, е ударил малолетния И.М.Е. във вратата на съседите, душил го е и е нанесъл удар с глава в главата на пострадалия, с което е причинил на малолетно дете лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на дясната вежда и шията и охлузване на дясната раменна област, които са му причинили болка и страдание, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), поради което и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева.

Освен това с обжалваната присъда първоинстанционният съд частично е уважил приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на И.М.Е. срещу подсъдимия за претърпени неимуществени 1 вреди от престъплението за сумата от 2 000 лева, а за разликата от 2 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева го е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

С обжалваната присъда подсъдимият също така е осъден да заплати на тъжителя разноски.

Защитникът на подсъдимия обжалва така постановената присъда както в наказателната част, така и в гражданско-осъдителната част. Поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като правните изводи на районния съд са в противоречие с установената фактическа обстановка по делото. В допълнение към въззивната жалба, депозирано след изготвянето на мотивите към обжалваната присъда, защитникът на подсъдимия отрича свидетелката М.С. да е присъствала на този инцидент и че тя всъщност не е очевидец, а информацията, която съобщава на съда, й е станала известна от други лица. Намира, че свидетелката е била очевидно притеснена, когато са й били зададени въпроси във връзка с мобилния й телефон. Допълва, че в жалбата от 04. 12. 2017 г. е записано, че Е. съобщил на неговата майка А.К. за инцидента и е звънял още пет пъти докато тя се прибере вкъщи, а според показанията на С. тя (свидетелката С.) е позвъняла на майката на пострадалия Е. от неговия телефон; че в жалбата се заявява, че пострадалият Е. е бил закаран с линейка в „Пирогов“, докато според показанията на С. майката на Е. го е завела на лекар; че няма нито дума Е. да е казвал на майка си, че при него е С., нито че майка му е имала някакъв контакт с нея. Освен това защитникът изтъква, че според показанията на С. подсъдимият ударил пострадалият Е. в областта на лявата вежда, докато според съдебно-медицинското удостоверение Е. има установено нараняване единствено на дясната вежда.

Твърди, че свидетелката С. е заинтересована от изхода на делото, защото е близка приятелка с майката на Е., за което се позовава на показанията й.

Оспорва записаното в мотивите на първоинстанционния съд, че свидетелката П.а е имала възможност и стремеж да обори твърденията на свидетелката С..

Позовава се на досъдебно производство № ЗМ 2122/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. 29055/2017 г., в което няма данни за каквото и да е отношение на М.С. към случая. Във връзка с медицинските документи отбелязва, че Е. два пъти в един и същи ден е преглеждан в спешни кабинети в „Пирогов“ (първият път от 7, 41 до 7, 44 часá, а вторият път от 19, 13 до 19, 45 часá). Позовава се на обясненията на подсъдимия, че детето е екстремен байкър и доколкото знае от портиера и други хора постоянно има рани по него, които първостепенният съд не е обсъдил. Иска от въззивния съд изцяло да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае, а гражданския иск да остави без уважение.

Срещу обжалваната присъда не е постъпила жалба от тъжителя и граждански ищец И.М.Е., ЕГН **********, адрес град София, ул. ****. От него не са постъпили и писмени възражения срещу въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия.

2

С определение от 08. 06. 2021 г. въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и не е допуснал разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа въззивната жалба. Възпроизвежда доводите от нея за дискредитиране на показанията на свидетелката С., както и тези относно показанията на свидетелката П.а и относно посещенията на тъжителя в спешни кабинети. Прави извод, че доказателствата, събрани по делото, не установяват по несъмнен начин уврежданията на Е. да са получени именно при този инцидент, както и тези факти да са установени по несъмнен начин, поради което иска въззивната жалба да бъде уважена.

Подсъдимият заявява, че е финансов и оперативен консултант на голяма технологична компания, като отговаря за цяла Европа и че за него като професионалист е много важна не само компетенцията, но и етиката.

Поддържа, че от 2007 г. е съсед с А. и че никога не са се карали. Може би около година преди случката тя започнала да трупа шкафове, множество обувки, кучешки изпражнения дори и какво ли не отпред. Около три или четири пъти я молил цивилизовано да ги махне, като дори ремонтирал единия й шкаф, но тя продължила да си ги трупа. В деня на случката се върнал от Велико Търново. Баща му бил в болница и подсъдимият много се афектирал, когато се върнал и видял тези неща. Позвънял на съседите си, но звънецът им бил заключен; почукал на вратата, но никой не му отворил. Тогава ги взел и ги занесъл в общо помещение на първия етаж, след което се прибрал вкъщи.

Момчето му звъннало на вратата и започнало да го обижда. След половин час подсъдимият излязъл, нещата отново били там и той тръгнал да ги изнася пак.

Тогава той отворил неговата врата и тръгнал зад него с викове и заплахи.

Подсъдимият само оставил двете чанти и само го отместил без да бие момчето. Съпругата на подсъдимия била до него. Свидетелката се появила месеци след това.

Повереникът на тъжителя и граждански ищец изтъква, че свидетелката П.а също не съществува по прокурорската преписка, на която се позовава защитата. Оспорва и вторите аргументи във връзка с двукратното посещение на кабинетите от детето. Приема, че деянието е с много висока степен на обществена опасност. Заявява, че показанията на свидетелката С. са абсолютно достоверни и лично възприети, а дадените от нея отговори на въпросите на защитата изцяло се покриват със случилото се на инкриминираната дата. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

При даването на последната дума подсъдимият твърди, че тази жена е възприела това като бизнес, че на година има от седем до десет преписки срещу хора, на които иска пари и които рекетира по този начин, че няколко месеца след това тя въвела бияч, който тръгнал да ги бие, за което било образувано досъдебно производство; че била извикана на разпит и че е дала 3 показания за умряло лице, което вече е било починало; че тя не контактува с хора, а с кучета и котки. Повтаря, че детето му скочило в коридора, той се обърнал и просто го отместил без да го удря.

След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателствени материали, изложеното във въззивната жалба и доводите на страните в хода на съдебните прения, Софийският градски съд направи следните изводи.

Въззивната жалба е подадена от надлежно упълномощен защитник с пълномощно от първоинстанционното производство (л. 42). Така подадената жалба е постъпила своевременно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е констатирал противоречие между свидетелските показания на свидетелките М.Г. С. и Г.Е. П.а. Обосновал е защо дава доверие на показанията на свидетелката С., както и защо частично не дава доверие на показанията на свидетелката П.а и на обясненията на подсъдимия. Фактическите констатации на първостепенния съд са подробни и логически издържани. При това положение той вярно е установил относимата към предмета на делото фактическа обстановка. Възпроизведена накратко, тя е следната.

Подсъдимият и годеницата му (впоследствие негова съпруга), свидетелката Г.Е. П.а, живели в съседство с тъжителя И.М.Е. и майка му А.Е.

К. на един и същи етаж в жилищната кооперация, находяща се в град София, на ул. ****. В началото коридорът на етажа бил свободен, но с течение на времето А.Е. К. и тъжителят започнали да изкарват покъщнина, включително два шкафа. Вторият шкаф бил разположен срещу входната врата на подсъдимия и свидетелката П.а и по този начин ограничавал достъпа до жилището им. Подсъдимият и свидетелката П.а на няколко пъти се опитвали да говорят с А.Е. К., но никой не им отговарял. Освен това подсъдимият написал учтива бележка и веднъж се срещнал с нея, при което й предложил да ремонтира единия шкаф, а тя поела ангажимент да прибере втория.

На 20. 07. 2017 г. А.Е. К. отишла на работа, а тъжителят, който към този момент бил на 13-годишна възраст, останал в дома им. Там около 17, 00 часá той бил посетен от приятелката й М.Г. С., която му занесла шоколад, защото имал имен ден. Тъжителят я поканил в жилището, тя влязла и двамата седнали да се почерпят и да говорят. Междувременно подсъдимият и свидетелката П.а се завърнали от пътуване и имали багаж, който трябвало да пренесат, но не можели заради единия шкаф за обувки. Тогава подсъдимият събрал обувките в две чанти, взел шкафа и ги преместил в общото складово помещение долу. Тъжителят и свидетелката С. чули шума от това, излезли от жилището и видели, че един шкаф за обувки липсвал. Тъжителят изказал предположение, че шкафът е бил преместен от подсъдимия, защото от много време имали проблеми с него и единствено той е изявявал претенции за този шкаф. След това тъжителят слязъл в складовото помещение, открил там 4 шкафа за обувки и го преместил обратно на мястото, където бил. Влязъл, затворил вратата и продължил да разговаря със свидетелката С.. Подсъдимият забелязал, че шкафът за обувки е върнат обратно на предходното си място, и започнал силно да тропа по вратата на жилището на тъжителя и майка му, защото звънецът не работел. Тъжителят отворил вратата, при което подсъдимият започнал да крещи и да го обижда. Казал, че ще го убие, хванал го за врата и започнал да го души. Изкарал го в коридора, ударил го в съседна врата и му нанесъл удар с глава. Вследствие на тези действия на подсъдимия на тъжителя Е. са били причинени травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане на дясната вежда, кръвонасядане по предната повърхност на шията и охлузване по задната повърхност на дясната раменна област, и Е. изпитал болка и страдание. След нанасянето на травматичните увреждания свидетелката П.а отворила вратата на тяхното жилище, казала на подсъдимия „М., спри“ и го прибрала.

Първостепенният съд е установил вярно гореизложената фактическа обстановка въз основа на пълна и задълбочена анализа на събраните по делото доказателствени материали, основно значение сред които имат данните от експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза и тези от свидетелските показания на М.Г. С.. Обясненията на подсъдимия и показанията на Г.Е. П.а, понастоящем негова съпруга, следва да бъдат кредитирани единствено в частите досежно предисторията на междусъседските им отношения с тъжителя и майка му А.Е. К.. В останалите им части, в които се излагат данни, че тъжителят инициирал агресията спрямо подсъдимия и че подсъдимият запазил спокойствие и само го хванал за рамото и отместил, първостепенният съд правилно не им е дал доверие. Освен че 13-годишно момче да „налети“ на 35-годишен мъж е житейски нелогично, твърдяното хващане за рамото и отместване не може да обясни всички травматични увреждания на тъжителя, които се установяват от медицинската документация и експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза. Също така не могат да се кредитират обясненията на подсъдимия, че тъжителят бил „екстремен байкър“ и постоянно имало рани по него, защото са неопределени, не почиват на непосредствени възприятия на подсъдимия и по същество представляват слух (така знаел от портиера и от други хора). Освен това първостепенният съд е изложил мотиви, че те се опровергават от медицинската документация по делото, според която тъжителят е получил спешна медицинска помощ непосредствено след инцидента с подсъдимия, с които мотиви въззивната инстанция се солидаризира.