Решение № 196 от 04.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Русе, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20244520104513 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „А1 България“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД твърди, че между него и ответника М. Ф. А. бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер № 505744069 от 09.09.2020 г. със системен партиден номер М6586570. Към договора били сключени съответните Приложения № 1, с които били уговорени следните услуги:

На 08.05.2022 г. бил подписан Анекс за услуга интернет (101002812900), с който условията на тарифен план „А1 Нет 50 – Промо КиС Юни „21-2г“ се продължавали за нов срок от 24 месеца. Приложение 1 за тази услуга било подписано на 03.08.2021 г.

На 08.05.2022 г. било подписано Приложение 1 за услуга телевизия с план „А1 ТВ 100+ CS Април 2022 2г“, за срок от 24 месеца.

На 09.09.2020 г. било подписано Приложение 1 за услуга 359896100219 с план „A1 ONE M Юни 2020 2г“, за срок от 24 месеца.

На 25.03.2023 г. ответникът депозирал в магазин на А1 заявление за прекратяване на договора за номер 359896100219.

На 24.04.2023 г. договор № 505744069 със системен партиден номер 1

М6586570 в частта му за номер 359896100219 бил прекратен, съгласно подписаното от ответника заявление.

За периода от 16.02.2023 г. до 15.08.2023 г. (период на фактуриране) било извършено изпълнение от страна на ищеца. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД

За периода от 20.03.2023 г. до 05.09.2023 г. ответникът дължал на ищцовото дружество сума в общ размер на 241,60 лева, от която: 152,54 лева – неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и 89,06 лева – общ размер неустойки. Върху посочената обща сума в размер на 241,60 лева била начислена мораторна лихва в размер на 22,96 лева.

Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 3323/2024 г. по описа на РРС.

Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1709/19.06.2024 г., с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 241,60 лева, представляваща главница, от които 152,54 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги;

86,06 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва за периода от 14.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 22,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 13.06.2024 г., както и разноски в размер на 75,00 лева, но ответника в срок подал възражение, поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено, че ответницата им дължи само сумата 22,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 13.06.2024 г.

Ответницата М. Ф. А. признава основателността на иска. В съдебно заседание.

Съдът, след като прецени, че ответникът е признал иска, намира, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визирната правна норма, а именно: в съдебно зседание ответникът призна основателността на иска по чл.422 от ГПК; признатото 2 право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 75 лв. – разноски по гр. д. № № 3323/2024 г. по описа на КРС Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 125 лв. държавна такса, и 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение направени от ищеца са в тежест на ответника, тъй като съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК/ претедираните първоначално суми са заплатени от ответника на ищеца на 08.1.2024 г., а искът е предявен на 06.08.2024 г. /.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ф. А., с ЕГН: **********, от ********, дължи на „А1 България“ ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление:

София, ул. „Кукуш” № 1, сумата 22,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 13.06.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1709/19.06.2024 г. по гр. д. № 3323/2024 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА М. Ф. А., с ЕГН: **********, от ******** да заплати на А1 България“ ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 75 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1709/19.06.2024 г. по гр. д. № 3323/2024 г. по описа на РРС, както и сумата от 225 лв.- разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред

Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3