Решение № 5648 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5648 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330110551 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от А. М. А. против „Кеш Пойнт България“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 406, 77 лв., представляваща недължимо заплатена сума по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 500 лв., при установен годишен лихвен процент – 50 % и годишен процент на разходите – 62, 42 %. Твърди, че с разпоредбата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя да предостави обезпечение съгласно условията, посочени в договора, като с клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора била установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 1 406, 77 лв. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от 1 неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок.

Твърди, че неустойката е в размер от 100 % от заетата сума. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. Твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит, като моли за осъждане на ответника да заплати недължимо получената сума за погасяване на задължението за неустойка. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Кеш Пойнт България“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че при Районен съд – Пловдив са образувани общо три дела между страните по идентични искови молби, като с последните се оспорват идентични кредитни продукти по четири договора за кредит. Твърди, че образуването на няколко производства представлява акт на злоупотреба с процесуални права, доколкото се цели облагодетелстване на ищеца с получаване на разноски във всяко производство. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора. Поддържа, че задължението за заплащане на неустойка възниква след сключване на договора – в случай на непредставяне на обезпечение, поради което счита, че е изначално невъзможно неустойката да бъде включена в годишния процент на разходите. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните и е ясна и разбираема, като нейната основна функция е да обезщети страната по сключения договор и като такава не следва да се включи в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил запознат за всички възможни суми, които би дължал по договора за кредит, което оборва твърдението на ищеца за наличие на заблуждаваща търговска практика.

Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна и последната е уговорена като санкция в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение по кредита. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да продължи тридневния срок за осигуряване на обезпечение с предоставяне на молба до кредитора, респ. представяне на друго заместващо обезпечение – например запис на заповед. Сочи, че между страните са сключени 6 идентични договора за кредит в периода от 2023 г. до 2024 г., като наличието на клауза с оспореното в настоящото производство съдържание по всеки договор за кредит оборва изложените в исковата молба твърдения.

2

Счита, че потребителят не е имал намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а е имал за цел да се обогати неоснователно със завеждане на последващи искове и по този начин върне единствено главницата по кредита. Предвид изложеното счита, че клаузата за неустойка не е установена в противоречие с добрите нрави. Счита, че при сключване на договора не е налице допуснато нарушение на Закона за потребителския кредит. Сочи, че договорът за кредит не е действащ, доколкото ищецът е погасил задълженията си по договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Исковата претенция е била първоначално образувана по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка. След постъпване на отговора на исковата молба и с оглед въведените от ответника твърдения за заплащане на задълженията, съдът е оставил исковата молба без движение за обосноваване на правен интерес от търсената защита. В срока за изпълнение на указанията на съда ищецът е посочил, че предявява осъдителен иск за връщане на недължимо заплатена сума. Посоченото е допустимо и не представлява изменение на исковата претенция по смисъла на чл. 214 ГПК, доколкото изменението на търсената защита е направено в изпълнение на указанията на съда, дадени по реда на чл.

129, ал. 2 ГПК. В този смисъл с Решение № 142 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2019 г., IV г. о., ГК, е прието, че изменението на иска по чл. 214, ал.

1 от ГПК не е идентично с отстраняването на нередовностите на исковата молба по чл. 129, ал. 2 и ал. 4 от ГПК. Прието е, че съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът може да измени или основанието на иска си или неговия петитум, но не може да измени и двете едновременно. Проверката за спазването на това изискване е възможна само при редовна искова молба, поради което изменението на иска е допустимо само при наличието на такава молба. С Решение № 178/18.10.2016 г., постановено по гр. д. № 1624/2016 г. по описа на ВКС, ГК, І г. о. и Решение № 2357/2015 г., постановено по гр. д. № 2357/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. е прието, че спазването на посоченото изискване може да се провери само при редовна първоначална искова молба, в която ясно са очертани както основанията (твърденията за фактическите обстоятелства, пораждащи претенцията), така и самото искане на исковата молба, а също само когато заявеният петитум съответства на основанието. Когато исковата молба е неясна, в нея се излагат противоречиви или дублиращи се твърдения за обстоятелства, за които ищецът дава невярна правна квалификация, а също и когато искането за защита не съответства и не следва от тези обстоятелства, при направено изявление от ищеца, че предприема изменение на предявения иск или че привлича нов ответник, при 3 такава нередовност не може да се направи съответна проверка и за това дали действително е налице изменение на иска и дали съответства на изискванията на процесуалния закон. При подобна фактическа обстановка по-скоро е налице нередовна искова молба, която е изправена с последваща искова молба и въз основа на съдържащите се в двете молби изявления относно основанието и петитума на иска, съдът следва да определи с какъв иск е сезиран, какъв е предметът на делото и кои са обстоятелствата, които подлежат на доказване.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 500 лв., при установен годишен лихвен процент – 50 % и годишен процент на разходите – 62, 42 %.; 2. че с разпоредбата на чл.

11 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 1 406, 77 лв.; 3. че в годишния процент на разходите, посочен в договора, не е включено задължението по чл. 11 от Договора за заплащане на неустойка; 4. че ищцата е погасила изцяло задълженията си по договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/23.05.2024 г. към искане № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на ищцата да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 9 месечни погасителни вноски – първите три в размер от 62, 50 лв., а следващите - в размер от 287, 70 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 913, 70 лв. Установен е годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите от 62, 42 %.

С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на следните условия: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови 4 институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 11 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1 406, 77 лв. на вноски.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски в общ размер от 371 лв. Падежът на първата погасителна вноска е установен на 24.06.2024 г., а на последната – на 24.02.2025 г.