Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 555 от 02.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 481/2021
Вид
Определение № 555
Подписан
02.12.2021
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.89 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.91 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20214000500481 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подаден от В. Н. Н. документ с вх. № 5657/ 27.10.2021 г., адресиран по Гр. д. № 623/ 2020 г. по описа на ОС – Ловеч и наименуван „отговор на администрирания“, който с оглед съдържанието му, че съдията-докладчик още не е извършил размяна на книжа, не насрочва делото и не го разглежда по същество, съдът възприема частна жалба против Разпореждане № 260110/ 14.10.2021 г. по соченото дело, с което съдът е постановил връщане на подадената от Н. частна жалба вх. № 4257/ 11.11.2019 г. против Определение от 18.10.2019 г. по Гр. д. № 56/ 2017 г. по описа на ОС – Габрово поради неотстраняване на указаната от съда нередовност – невнасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 15 лв.

От пространното изложение в документа, единствено относимо към обжалваното определение е оплакването му, че съдът неправилно го е задължил да внесе държавна такса, тъй като е освободен от заплащането й по Гр. д. № 56/ 2017 г. и по Гр.д. № 19/ 2017 г. и двете по описа на ОС – Габрово, както и по В.гр.д. № 262/ 2020 г. на ВТАС.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Н. е подал частна жалба вх. № 4257/ 11.11.2019 г. против Определение от 18.10.2019 г. по Гр. д. № 56/ 2017 г. по описа на ОС – Габрово, с което производството по това дело е прекратено. ВТАС по реда на чл.23 ГПК е постановил администрирането на жалбата да се извърши от ОС – Ловеч, пред който съд във връзка с това е образувано Гр. д. № 623/ 2020 г. С Разпореждане № 260339/ 16.09.2021 г. по делото съдът е констатирал, че частната жалба, макар и процесуално допустима, е 1 нередовна на основание чл.261 т.4 ГПК, тъй като към нея не е приложен документ за внесена държавна такса, поради което е оставил жалбата без движение и е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовността. Това разпореждане е съобщено на Н. на 30.09.2021 г. и определеният му едноседмичен срок за отстраняване на нередовността е изтекъл на 07.10.2021 г. В този срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, което е мотивирало ОС – Ловеч да постанови обжалваното Разпореждане № 260110/ 14.10.2021 г. за връщане на подадената от Н. частна жалба вх. № 4257/ 11.11.2019 г.

Във връзка с заявлението на жалбоподателя, че е освободен от заплащането на такса и разноски по Гр. д. № 56/ 2017 г. по описа на ОС – Габрово, след запознаване с делото съдът констатира, че това твърдение не отговаря на фактическото положение.

Напротив, многократно по соченото дело ищецът Н. е искал освобождаване от държавна такса по повод на множество обжалвани от него съдебни актове, но по всички молби е налице постановен отказ, включително ВТАС няколко пъти е връщал различни изпратени му по компетентност жалби на Н. с указания до първоинстанционните съдилища за надлежно им администриране чрез задължаване на жалбоподателя да внесе държавна такса. Освобождаването на Н. от задължението за внасяне на държавна такса по други дела е ирелевантно за конкретното дело, по което освобождаване липсва.

С оглед изложеното, дадените от ОС – Ловеч указания до Н. за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства в тази насока са законосъобразни и неизпълнението им в определения от съда срок е обусловило настъпването на предвидените в ГПК последици – връщане на нередовната частна жалба.

Предвид обстоятелството, че частната жалба е разгледана без по нея да е събрана дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 15 лв., на основание чл.77 ГПК Н. следва да бъде осъден за заплащането й.

Извън горното, съдът в настоящия му състав намира, че следва да наложи глоба на жалбоподателя на основание чл.89 т.3 ГПК – за обида на съда. Санкцията на чл.89 т.3 ГПК е установена от законодателя за защита авторитета на съда и на правосъдието, както и за дисциплиниране на участниците в гражданския процес, на чието право да получат защита и съдействие от съда съответства и задължението да реализират правата си по начин, изключващ каквито и да било прояви на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, но и към съда като правораздавателен орган. Жалбоподателят Н. във всички свои подадени по делото молби, искания, жалби, становища и пр., включително и в документа, инициирал настоящото производство, използва абсолютно недопустим и в разрез с елементарните правила на възпитание и етично поведение език. Съдът счита, че не следва да цитира използваните от него множество обидни изрази, оценки и квалификации по отношение на съдията-докладчик по Гр. д. № 623/ 2020 г. и други съдии, разглеждали негови дела, 2 и правораздаването в Република България в цялост, които са явна демонстрация на крайно неуважение и незачитане авторитета на съдебната система. Размерът на глобата съдът определя на 200 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260110/ 14.10.2021 г. по Гр. д. № 623/ 2020 г. по описа на ОС – Ловеч.

ОСЪЖДА В. Н. Н. с ЕГН ********** от с. Българене, Общ. Левски, Обл.

Плевен, да заплати по сметка на ВТАС държавна такса за въззивното производство в размер на 15 /петнадесет/ лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от съобщението до жалбоподателя чрез връчване на настоящото определение.

НАЛАГА на В. Н. Н. с ЕГН ********** от с. Българене, Общ. Левски, Обл.

Плевен, на основание чл.89 т.3 ГПК вр. чл.91 ал.1 ГПК – за обида на съда – глоба в размер на 200 /двеста/ лв.

Срещу наложената глоба може да се подаде молба за отмяната й до ВТАС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя чрез връчване на настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3