Решение № 1030 от 28.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Сливен, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230101025 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, намиращ правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума по нищожен Договор № 209584 от 02.06.2023 г., година, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 28.02.2025 година до окончателното изплащане.

Твърди се, че ищцата е получила в заем от ответното дружество сума в размер на 5000 лева по Договор с № 209584, сключен по реда на ЗПФУР.

Същата не получила екземпляр от договора на траен носител, поради което се твърди, че същият е нищожен.

На 01.07.2023 година, ищцата платила на ответното дружество сума в общ размер на 5502,80 лева, с което е погасила задълженията си по договора.

Предвид твърдяната нищожност се счита, че същата е дължала единствено главницата по договора, като сумата в размер на 502,80 лева е платена без основание и като такава подлежи на връщане.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да върне на ищцата сумата в размер на 502,80 лева, ведно със 1 законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се разноските по делото.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се признава иска за допустим и основателен. Сочи се, че претендираната сума, ведно със законната лихва е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца, за което се прилага платежно нареждане. Моли се разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, като се излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което се признава извършеното в хода на процеса плащане, но се претендират за присъждане направените по делото разноски съдържащи се в становището - списък по чл. 80 от ГПК, като се излагат съображения за дължимост.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което като се подчертава извършено в хода на процеса плащане, удовлетворяващо ищцовите претенции се иска исковете претенции да се отхвърлят като неоснователни при съобразяване на направеното с отговора признание и плащане, което се поддържа. Излагат се съображения за недължимост на разноските по делото, претендирани от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата е получила в заем от ответното дружество сума в размер на 5000 лева по Договор с № 209584, сключен по реда на ЗПФУР. Не е спорно и обстоятелството, че на 01.07.2023 година, ищцата платила сума в общ размер на 5502,80 лева, с което е погасила задълженията си по договора към ответника.

С постъпилия отговор се прави признание на иска за това, че е заплатена дължимата сума предоставена със заема в пълен размер.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание правното си 2 основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По безспорен и категоричен начин се прие за установено, че с преводно нареждане от 05.05.2025 г. е извършено доброволно изплащане в полза на ищцата на сумата 5015.55 лв., представляваща претендираната като недължимо платена сума по нищожен Договор № 209584 от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2025 година до плащането й.

С оглед изхода на процеса и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на настоящото производство, поради неизплащане на дължимата сума преди образуване на производството, то съдът следва да осъди ответното дружество да заплати на ищцата направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 50 лв.

С оглед направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, съдът счита същите за частично основателни, поради което и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р. Н. Р. по посочена банкова сметка на стр. 133 на гърба по делото, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. за указана безплатна правна помощ на ищцата с включено ДДС, съобразно практиката на Окръжен съд Сливен.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.

"Б." № ., ет. ., ап. . срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14 за осъждането на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 502.80 лв., представляваща претендирана, като недължимо платена по нищожен Договор № 209584 от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. "Б." № ., ет. ., ап. ., сумата от 50 лв. (петдесет и един лева), представляваща заплатена 3 държавна такса.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р. от АК - Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул.“Йоаким Груев“№ 41 по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА, в размер на сумата 240,00 лева (двеста и четиридесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4