Присъда № 206 от 12.12.2024, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 206/12.12.2024 г., постановена по НОХД № 3989/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас срещу С.Д.М., ЕГН **********, с обвинение за това, че на 12.04.2018 г. в гр. Бургас, пред надлежен орган на властта - Р.П. - служител на Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.

Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.№ 4022/12.04.2018г., която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - гр. Бургас за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, декларирайки, че свидетелството за управление на МПС с № 283370128, издадено от МВР - Бургас, на името на С.Д.М., ЕГН: **********, не е отнето от компетентните органи, а е изгубено - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас предлага подсъдимият С.Д.М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. по реда на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание, подсъдимият, редовно призован, не се явява.

Доколкото подсъдимият бе редовно призован, не посочи уважителни причини за неявяването си и е получил препис от съдебните книжа, на основание чл. 269, ал. 3, т.

3 от НПК, съдът разгледа делото в негово отсъствие.

Защитникът моли за налагане на минимално наказание по реда на чл. 78а от НК.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 от НПК и чл. 18 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Д.М. е роден ........................., с ЕГН **********, правоспособен водач на МПС.

На 28.11.2017 г. подсъдимият бил в С... и за извършено нарушение на правилата за движение му била наложена глоба. Подсъдимият М.... отказал да заплати глобата и му отнели свидетелството за управление на МПС с № 283370128, както и му е наложена временна забрана да управлява МПС.

Подсъдимият М.... решил да се сдобие с ново свидетелството за управление на МПС, като за целта на 12.04.2018 г. посетил Сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, където поискал да му бъде издаден СУМПС. Подсъдимият попълнил заявление и декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД), декларирайки, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено, което налагало издаването на ново такова. Декларацията е попълнена пред служителката св. Р.П., на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като на гърба на декларацията подсъдимия вписал, че не е отнета от властите.

По този начин подсъдимият потвърдил неистината, че е изгубил СУМПС, макар и че същото му било отнето в С....

На 12.04.2018 г. му било издадено ново СУМПС с № 283593772, което той получил лично.

1

След изтичане на забраната, на 28.05.2018 г. свидетелството за управление на МПС било върнато в посолството на Република България в гр. Любляна, а след това и в Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР – гр. София.

При извършена проверка било установено, че посочените от подс. М.... обстоятелства не отговарят на истината и по случая било образувано досъдебно производство.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от показанията на свидетелката Р.П. (л. 19 - гръб - 20 от делото, и тези приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 57 - 58 от ДП), от справката за съдимост (л. 11 от делото), от писмата, копие на свидетелство за управление на МПС, заявление, разписка, декларации (л. 34 - 46, л. 82 от ДП), както и от справка за нарушител/водач (л. 75 - 81 от ДП).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката П....., доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. Съдът не намира причина да се съмнява в добросъвестността на свидетеля, поради което и взема предвид заявеното от него при формиране на вътрешното си убеждение.

Горната фактическа обстановка се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства. Против приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и доколкото са приобщени по предвидения за това в НПК ред, съдът ги оценя като достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

Посочените доказателствени източници допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а именно с подаване на декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, пред служителя на Сектор Пътна полиция - св. Р.П.. На следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВРБургас, като на последно място в нея подсъдимият обективно е потвърдил неистина – декларирал е, че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС, когато в действителност същото е било иззето от контролните органи в С... и той е бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за 2 невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че СУМПС му е иззето от властите, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на декларацията по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията, волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки, че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3 год. или глоба от 100 до 300 лв.

От приетата по делото справка за съдимост на подсъдимия, се установява, че той е бил наказан с присъда от 14.06.2018 г. по НОХД № 1059/2018 г. по описа на БРС, с наказание лишаване от свобода, за деяние от 16.03.2016 г.

Съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК, разпоредбите, регламентиращи освобождаването на едно лице от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не се прилагат в случаите на множество престъпления. Съгласно Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК, "множество престъпления" е такава особена форма на престъпна дейност, при която деецът извършва едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях (т. нар. "съвкупност"), или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар.

"рецидив"). В настоящия случай подсъдимият е извършил деянието, предмет на настоящото производство, на 12.04.2018 г., т.е. в условията на реална съвкупност с това по НОХД № 1059/2018 г. по описа на БРС. Обстоятелството, че след извършване на деянието по настоящото дело, подсъдимият е бил осъден с влязла в сила на 14.06.2018 г. присъда, не се отразява на квалифицирането на двете деяния като "множество престъпления”, тъй като това съотношение помежду им възниква и съществува поради извършването при реална съвкупност. В този смисъл е и Решение № 178 от 28.05.2015 г. по н. д. № 538/2015г. по описа на III н. о. на ВКС, според което "реалната /респ. идеалната/ съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на част от множеството 3 престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността". В тази насока са и Решение № 493 от 13.02.2015 г. по н. д. № 1574/2014 г. по описа на I н. о. на ВКС и Решение № 406 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по настоящото дело, предвид забраната на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на множество престъпления.

В настоящия случай съдът намира, че следва да се наложи наказанието глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно 100 лв., като отчете като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. Така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По веществените доказателства:

Съдът постанови вещественото доказателство - декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД (л. 82 от ДП), да се унищожи по реда на ПАС, като вещ без стойност и предназначение.

По разноските:

По отношение на разноските, съдът осъди подсъдимия, на основание чл. 189, ал.

3 от НПК, да заплати по сметка на ОД на МВР- Бургас направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 192.78 лв. На основание чл. 190, ал.

2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и сумата от 5 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 206 гр. Бургас, 12.12.2024 г.