Решение № 275 от 17.12.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Радомир, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100821 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, с евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Ищцата Е. Б. К., ЕГН: **********,, с постоянен адрес: община Р., с.Н. .чрез пълномощника си адв.П. И . П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр.Х., ул."М." № ., е предявила иск против е предявила искове против ответниците „И. Ас.М." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.“., бул."Д. Н." № .., „С. ц.", ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. Т.и А. В. М. и „Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище гр. С., ж. к. „Л." ., бул. "Д. Н." № ., „С. ц.", ет. ., офис ., представлявано от П. Б. Д. с които моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № . от 27.05.2022 г., сключен с „И. А. М." АД и договор за предоставяне на гаранция № .сключен с „Ф.Б." ЕООД.

Предявен е евентуален иск, като в случай, че съдът не уважи първоначалните, в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № . от 27.05.2022 г., сключен с „И.А. М." АД и на чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № . от 27.05.2022 г., сключен с „Ф.Б." ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение.

1

В исковата си молба ищцата твърди, че на 27.05.2022 г. сключила с ответното дружество „И. А. М.“ АД Договор за паричен заем №.. По силата на договора й била предоставена сумата от 2 000 лева при годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите - 41,09 %, а следвало да върне сумата с общо дължима лихва в общ размер на 2 399.16 лева на 12 погасителни вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателката сключва договор с „Ф. Б.“ ЕООД за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 1 800.84 лева. Общата дължима сума по договора ставала 4 200 лв. Според ищцата договорът за заем е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и че е неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва.

Твърди, че възнаграждението за поръчителя следва да се смята за част от разходите по договора и да е ясно посочено като елемент от ГПР в договора. Освен това поддържа, че двамата ответници са свързани лица и реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за кредитодателя като чрез него се цели да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност в случай, че съдът намери сключеният договор за кредит за валиден, ищецът иска да бъде признато за установено между нея и „И. А. М.“ АД, че разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща сключването на договор за поръчителство, е нищожна. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „И. А. М.“ АД следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица - поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставяло гаранционни сделки.

Била реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Ф.

Б.“ ЕООД. Сочи, че с оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит, което нарушава добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство било в размер близък до заетата сума и самата разпоредба на договора била във вреда на потребителя. Твърди, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция била сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което било свързано с него и на чийто капитал бил едноличен собственик, а именно - „Ф. Б.“ ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Твърди, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума била в прекомерно висок размер - твърди да е уговорено почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави. Ищцата посочва, че уговореното възнаграждение в размер на 1 800.84 лева била близо до сумата, отпусната по договора за заем, и водело до нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Ищецът твърди също, че договорът е нищожен и понеже със сключването на договора се стигало до заобикаляне на закона и до нарушаване на нормативно 2 предвидения размер на годишния процент на разходите. На последно място, ищецът заявява, че договорът за поръчителство бил толкова неясен, че не й позволявал да прецени икономическите последици от сключването на договора, и поради това бил нищожен.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Претендира разноски.

Ответникът „И.А.М." АД, чрез процесуален представител - юрисконсулт Д.К., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че оспорва предявените искове неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че дори надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит. Сочи, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Изложени са подробни съображения, че разпоредбата на чл. 4 от договора за заем е действителна и не противоречи и не заобикаля законови разпоредби. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „Ф.Б. ЕООД, чрез процесуален представител - юрисконсулт М. З., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че оспорва предявения иск като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в обхвата на ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Сочи, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо било написано, че „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „И. А. М.“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договора за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Поддържа, че всеки потребител- относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него. В случая икономическите последици се равнявали на сумата, която потребителят е следвало да заплати. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени 3 добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.

В случая не се спори между страните наличие на сключени договори на ищцата с ответниците, съответно: на 27.05.2022 г. с „И. А. М.“ АД Договор за паричен заем № .. По силата на договора й била предоставена сумата от 2 000 лева и на 27.05.2022 г. договор за предоставяне на гаранция № ., сключен с „Ф. Б." ЕООД, при посочените по- горе условия.

От приетия Договор за паричен заем № . от 27.05.2022 г. се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 2 000 лева със срок от 12 месеца, платими на 12 вноски с краен срок на погасяване 25.05.2023 г., при фиксиран лихвен процент от 35 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 41,09 %.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, смятано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № . сключен от ищцата с ответника „Ф. Б." ЕООД, се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И.

А. М.“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1 800.84 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 150.07 лева, с посочени падежни дати.

Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „И. А.М.“ АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

4

С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.