Определение № 956 от 13.11.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 956 гр. гр. Добрич, 13.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева

Членове:

Светослав Н. Тодоров

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500742 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №1098 от 02.10.2023г. на РС Добрич по ч.гр.д.№2510 по описа на същия съд за 2023г.

(ел.дело №20233230102510) в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Н. В. Н., ЕГН **********, от гр. Д. за сумата от 115,09 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.12.2021г. до 25.10.2022г. по договор за потребителски кредит №40006943746 от 08.12.2021 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В в развилото се производство по ч.гр.д.№2510 по описа на ДРС за 2023г. (ел.дело №20233230102510) е издадена Заповед №1098 от 02.10.2023г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Н. В. Н., ЕГН **********, от гр. Д. да заплати на кредитора, следните вземания: 600,00 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит № 40006943746 от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 заявлението – 28.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата;

232,42 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.12.2021 г. – 28.09.2023 г.; 70,74 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 115,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 25.10.2022 г.; 171,33 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, дължимо до 25.10.2022 г.; 420,00 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, дължимо до 25.10.2022 г.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдебната практика приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното й положение.

Действително не съществува законово ограничение за размера на договорната лихва, поради което водеща за страните е разпоредбата на чл.9 от ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми и добрите нрави. В чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово ограничение за размера на годишния процент на разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче не намира приложение, макар и в него да е включена възнаградителната лихва. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника е размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005 г.

2

II г.о., и др. /. В случая това съотношение не е налице. Договорената по процесния договор годишна лихва в размер на 40,90 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент към датата на сключване на договора и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. При това изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.

Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №1098 от 02.10.2023г. на РС Добрич по ч.гр.д.№2510 по описа на същия съд за 2023г. (ел.дело №20233230102510) в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Н. В. Н., ЕГН **********, от гр. Д. за сумата от 115,09 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.12.2021г. до 25.10.2022г. по договор за потребителски кредит №40006943746 от 08.12.2021г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3