Решение № 320 от 27.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Ямбол, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330103420 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „АПС Бета Б" ЕООД - гр.С, представлявано от ***. Б Т, срещу Г. В. Т. от гр.Я, в която твърди, че на *** г. ответникът е сключил по електронен път Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се е съгласил да върне 3 броя вноски по 493 лв. в срок до 06.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Лихвеният процент е фиксиран в размер на 40.05 %, а годишният процент на разходите е в размер на 46.30 %. Договорът е сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ** г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило вземанията си към длъжника по процесния договор за кредит на ищеца като цесионер, които са индивидуализирани в Приложение №*** към договора за цесия. Длъжникът е бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Ако бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то според ищеца следва да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. След прехвърлянето на вземането, ответникът отново не е изпълнил задълженията си към цесионера. От съда се иска да бъде прието за установено задължението му да заплати на ищеца сумата общо от 1350.71 лв., включваща главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 67.49 лв. за периода от 1

04.10.2019 г. до 04.01.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 283.22 лв. за периода от 04.01.2020 г. до 27.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски и разноските по заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете в писмена молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез особения представител оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че ответникът не е надлежно уведомен за цесията и тя не би могла да прояви действието си по отношение на него, поради което ищецът не е надлежна страна в производството. Липсва изрично съгласие от страната на ответника за прехвърляне на неговото задължение на трето лице в противоречие с разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Според ответника исковата молба има бланкетен и схематичен характер, с неясна и необоснована претенция и лаконично изложение на фактите. Не става ясно дали е предоставена информацията по чл.8- 10 от ЗПФУР, дали длъжникът е получил стандартен европейски формуляр, а ако е получил, каква информация е съдържал той, не е ясно дали се е запознал с общите условия, а ако се е запознал, с кои точно, дали е получил екземпляр от договора и ако е получил, за какво се е договорил в него. Също така не става ясно кое точно задължение не е изпълнил и в какъв размер. Посочените от ищеца документи като приложения към исковата молба не са представени всички. Твърди се, че е недоказано получаването на сумата по заема от длъжника, както и че не е установено, как е протекла процедурата по сключване на договора от разстояние, как се уверява системата, че лицето е това, което договаря, как е проверена личната карта, с които доводи е оспорена претенцията по основание и размер. Счита иска за неоснователен и поради това, че клаузата на чл. 43 от ОУ е неравноправна и съответно нищожна, а вземането не е надлежно прехвърлено, съответно цесията не е произвела целените правни последици и ищецът не се намира в материалноправна връзка с ответника. По отношение на неустойката по чл. 6.2. от договора, договорната лихва, ГПР и ГЛП, се счита, че са неравноправни клаузи, които са в нарушение на изискванията на ЗПК, чл.143 и сл. от ЗЗП, Директива 93/13 и Директива 2008/48 на ЕС.

Неустойката по чл. 6.2 от договора за непредставяне на обезпечение в тридневен срок е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР, което обаче не се е случило, поради прикриване на действителните разходи по кредита. Това са действия, които не са съобразени с нормативната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Освен това тази неустойка противоречи на морала и добрите нрави, освен, че е неравноправна. Поради това желае да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем Кредирект № *** от 04.10.2019 г., която произтича от неравноправни клаузи, в противоречие с Директива 93/13, Директива 2008/48, ЗЗП и ЗПК.

Ако бъде прието, че няма основание договорът да бъде прогласен за нищожен, при условията на евентуалност да бъде прието, че ищцовата претенция за договорна лихва върху главницата и за лихва за забава са погасени по давност на основание чл. 111 б. "б" и б. „в" от ЗЗД. В с.з. особеният представител поддържа отговора.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е спорно сключването на Договор за паричен заем Кредирект № ***г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника, представен по делото като заверено копие, за сумата от 1000 лв., със срок на договора -3 месеца и брой на погасителните вноски -3 в размер на 493 лв., при лихвен процент по кредита 40.05 % и ГПР - 46.30 %, съотв. с общ размер на плащанията -1067,49лв., а с неустойката - 1479 лв., с последна дата на плащане 06.01.2020 г..Договорът не съдържа подписи на страните, вкл. електронни. Представени са ОУ, също неподписани, в сила от 8.03.2019 г., според Раздел V, чл.6 от които кандидатстването за заем се осъществява чрез интернет платформа, по установен от заемодателя ред посредством създадената за това електронна форма, намираща се на сайта на кредитора или в локален офис на негов партньор. Според чл.9 заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща стандартен европейски формуляр, а според чл.10 и 11 –и ОУ, чието одобрение от клиента следва да бъде декларирано с натискането на бутон „Изпрати“ в сайта (чл.11 ал.2)..

Представена е Разписка за извършено плащане №*** г.-електронен документ, удостоверяваща паричен превод в размер на 1000 лв. към „Изипей“ съгл. заем № *** през системата за електронни плащания „ИПей“, в полза на ответника. В писмо от 08.04.2026 г. от „Изи пей“ АД до ЯРС се сочи, че дружеството не съхранва информация и документация за предоставените от него платежни услуги, след изтичането на законовия срок по ЗПУПСпет години от извършване на операцията, както е в случая.

В заключението на техническа експертиза, назначена за извършване на проверка на техническите действия по сключване по електронен път на процесния договор за кредит, се сочи, че представеният от ищеца Лог файл по договора за паричен заем № ***, за който няма данни да е манипулиран, съдържа уникални данни като ЕГН и електронна поща на длъжника. В с.з. вещото лице пояснява че от „Сити кеш“ му е предоставен Лог файлът в електронен вариант, с идентично до 29 ред съдържание с представения от ищеца, но не е електронно подписан, нито има някаква гаранция за истинност. По принцип лог файловете са машинно генерирани съобщения за събития в системата и те се пазят като текстови файлове. Този файл удостоверява служебна информация, с която да бъдат проследени действията на потребители или на служители. Няма практика да се подписват електронно, тъй като са създадени с различна цел, а не да се гарантира тяхната непроменяемост.

Внасянето на промени принципно е възможно. Според заключението, не е извършена отдалечена видео идентификация и няма налично копие на лична карта на потребителя при кредитодателя. Посочените данни на лица за контакт не са коректни. В с.з. вещото лице пояснява, че от посочените лица за контакт, единият телефонен номер вече не съществува, а на другия отговаря лице с друго име. Отговорът от електронната поща abv.bg е, че няма намерен към момента потребител с такъв имейл адрес. IP адресът не може да служи за идентификация на потребител или устройство, тъй като това е адрес, през който много клиенти на интернет доставчика излизат в глобалната мрежа. С неголяма точност може да се определи кой е интернет доставчикът и местоположението на потребителя (още по-малко 3 към 2019 г.). Трафични данни, по които може да бъде идентифицирано устройството, се съхраняват от операторите за срок от шест месеца. За сключване на договора в платформата на кредитора се въвеждат задължителни лични данни. След попълване на формата с потребителя се свързва служител на дружествотго за потвърждение. На електронната поща на длъжника са изпратени три електронни съобщения със заглавия: Преддоговорна информация и прикачен файл - Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Параметри кредит CreDirect с прикачени фалове Общи условия на „Сити кеш" ООД за заеми „Кредирект", Договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на ***, Индивидуални условия на договора и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;

Кандидатстване за кредит-уведомление за одобрен заем. Освен в Лог файла няма информация която да сочи, че потребителят е получил съобщенията и се е съгласил с приложените документи. Според отговора от „Изи пей“ на 04.10.2019 г., от регистрирания в електронната система ePay.bg търговец „Сити Кеш“ ООД, е нареден паричен превод, в размер на 1000 лева, в полза на Г. В. Т. с ЕГН **********, с посочено основание „Паричен превод към Easy pay: заем съгл. дог.***". Това е единствената предоставена на вещото лице информация от „Изи пей“ по процесния кредит. В с.з. вещото лице заявява, че няма данни, длъжникът да е получил в брой паричната сума.

Според Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД от една страна като цедент и от друга - ищеца-цесионер, се продават вземания, индивидуализирани в Приложение №***. В извлечение от Приложение № *** към договора за продажба и прехвърляне на вземания фигурира вземането към ответника. Представено е Приложение *** -пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията от 14.01.2022 г. с нотариална заверка на подписа на представляващия цедента. Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от „АПС Бета Б." ЕООД - гр.С., адресирано до ответника, с което се съобщава цесията. Документите са представени със заверка с електронен подпис. В заключението на вещото лице се сочи, че Уведомлението за цесия е изпратено като текст по електронна поща на длъжника, но няма данни дали е получено.

Не е спорно, че по ч.гр.д.№*** г. на ЯРС е издадена заповед за изпълнение по заявление на ищеца за процесните вземания, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е предявил установителния иск за сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК, без тези, за които заповедният съд е отказал да издаде такава.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл.6 от ЗПФУР и чл. 99 от ЗЗД.

Съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на исковете, основани на ненадлежно уведомяване на длъжника за цесията, не се отнасят до допустимостта на исковете, а касаят тяхната основателност. Несъобщаването на цесията не прави ищеца ненадлежна страна в производството, а го лишава от материално правните последици, уредени в чл. 99 ал.4 от ЗЗД.

4

Освен това са налице предпоставките за осъществяване на цесията, видно от представеното приложение към договора за цесия. За нея длъжникът би могъл да бъде уведомен от упълномощения субект. Налице е изрично упълномощаване на ищеца от цедента за връчване на уведомление. Правно значение има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с приложенията на ответника. В този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. В случая би могъл да бъде взет предвид настъпилия в хода на делото факт на връчване на книжата.