Разпореждане № 2144 от 24.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2144 гр. Кюстендил, 24.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100909 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. П. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 1178,53 евро – главница по Договор за кредит № *** г., сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 14.11.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 11.03.2026 г. до окончателното изплащане; 109,18 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 09.03.2024 г. до 21.09.2026 г.; 37,30 евро – законна лихва за забава за периода от 04.04.2025 г. до 14.11.2025 г.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на годишния процент на разходите (ГПР). Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, 1 че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково и др.

Отделно съдът извърши самостоятелни изчисления с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не се включва застрахователната премия по договора. Застраховката е свързана с договора, защото обезпечава плащанията по него. Освен това същата е задължително условие за получаване на кредита и конструкция за прикриване на разходи по кредита, подлежащи на включване в ГПР, предвид факта, че е разсрочена с месечните плащания по погасителния план и необосновано високия й размер. Неоснователен би бил аргумент, че разходите са включени към главницата по кредита и затова не се включват в изчисляването на ГПР, в Решение от 21.04.2016 г. по дело С-377/14 („Radlinger“) на СЕС, § 91, се приема, че чл. 3, б. „л“ и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които кредитодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. За отговора на въпроса СЕС е съобразил, че след като понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в чл. 3, б. „з“ от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, спадащ към общите разходи по кредита за потребителя (§ 85 от цитираното решение).

Поради това СЕС приема, че в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал (удържал/приспаднал) за плащане на разходи, свързани с кредита.

Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита (§ 87 от цитираното решение).

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, 2 както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 23 ЗПК.

Предвид всичко изложено, потребителят дължи само главницата по договора за кредит – 1533,36 евро (2999 лв.). От тази сума следва да се приспаднат направените от потребителя плащания, които съобразно уточняваща молба на заявителя са в размер на 905,39 евро (1170,78 лв.). Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Ето в случая от 1533,36 евро следва да се приспаднат 905,39 евро. Дължими остават 627,97 евро (заедно със законната лихва от заявлението до окончателното изплащане). Заявлението следва да се отхвърли за всички други суми.

На заявителя следва да се определят 92,03 евро за юрисконсултско възнаграждение. От така определеното възнаграждение и заплатената държавна такса в размер 22,53 евро на заявителя следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 43,62 евро за юрисконсултско възнаграждение и 10,68 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 3539/11.03.2026 г., подадено от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. П. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.

3

***, за заплащане на следните суми: 550,56 евро – главница по Договор за кредит № *** г., сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 14.11.2025 г.; 109,18 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 09.03.2024 г. до 21.09.2026 г.; 37,30 евро – законна лихва за забава за периода от 04.04.2025 г. до 14.11.2025 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл. 410 ГПК в полза на „ БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, срещу Б. П. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 627,97 евро – главница по Договор за кредит № *** г., сключен с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлен на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез договор за цесия от 14.11.2025 г.; 43,62 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 10,68 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4